Медийна концентрация, неясно финансиране и неефективна регулация и саморегулация

Медийна концентрация, неясни собственици, липса на критерии за достъп до държавно и европейско финансиране, използването на медиите за различни частни цели и липса на ефективна регулация и саморегулация и политическа воля за промяна.

Тази картина на българските медии бе описана от журналисти, медийни експерти и граждани по време на третия дебат от инициативата на президента Росен Плевнелиев "Диалог с гражданите", посветен на медиите.

Дискусията мина без участието на медийни собственици, а повечето посочени проблеми са известни отдавна и многократно коментирани.

"Медийният плурализъм и свободата на словото в България са в опасност...Частният монопол върху медиите е много по-опасен от държавния. Трябва саморегулация, но и регулации от държавата с фокус върху прозрачност на собствеността", заяви държавният глава.

Той посочи, че правилата за борба с монопола трябва да са още по-стриктни, за да се избегне концентрация не само на медийната собственост, но и върху разпространителската дейност.

Европейската солидарност не трябва да се превръща в една от формите за влияние върху медиите за градене на положителен имидж на властта, обърна внимание президентът, имайки предвид финансирането за медии със средства по европейските оперативни програми.

"Когато собствеността в медийния сектор е концентрирана и непрозрачна, когато медиите са подвластни на икономически и политически зависимости, а не на обществения интерес, то това подкопава и демокрацията, и доверието към журналистиката.... Независимостта на журналистиката не е ценност, когато словото ѝ се използва за уронване на репутации, за очерняне и отстрелване на неудобни опоненти и чрез внушения и погазване на основната задача на медиите - да информират обективно, да посочват истината", заяви Плевнелиев.

Той припомни, че България е паднала в рамките на само три години от 70-та позиция през 2010 г. в класацията на Международната организация "Репортери без граници" за свобода на словото до 87-ма позиция. Американската неправителствена организация "Айрекс" също е констатирала влошаване на качеството на медийното съдържание в България и ниски професионални стандарти.

Гражданска анкета, представена в рамките на дискусията, разпознава като основни проблеми в медийната среда неясната собственост, натискът срещу журналисти и непрозрачно разпределение на обществените средства.

Проблеми с публичния ресурс и неясна собственост

Проф. Нели Огнянова, преподавател по медийно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски”, коментира, че е налице проблем с финансирането на медиите с публичен ресурс. Според нея принос за деформирането на медийната среда има и неясното разпределение на европейските средства.

Като ключови проблеми тя посочи необходимостта от нови правила за анализ конкуренцията от гледна точка на медийния плурализъм и нуждата от защита на журналистите от натиска на медийните собственици.

Председателят на Съвета за електронни медии (СЕМ) доц. Георги Лозанов от своя страна посочи като проблем липсата на прагове на концентрация в медиите и регистър на публичното финансиране. Освен това повдигна и въпроса за зависимостта на журналистите от собствениците, който според него може да намери решение в създаването на мощен съюз на журналистите.

Марко Арндт от фондация "Конрад Аденауер" повдигна въпроса за необходимостта от прозрачност на собствеността, равен достъп до разпространение и стандарти за взаимоотношенията между репортерите, редакторите и издателите.

Концентрацията на медиите и техните партньори

Блогърът Иво Божков изчете от името на Протестна мрежа серия предложения, сред които изисквания за пълна прозрачност на собствеността и контрола върху медиите и свързаните с комуникациите и медийното разпространение бизнеси до ниво физически лица, ефективни законови и регулаторни прегради пред концентрацията на медийната собственост и регулация на "вертикалната свързаност" между собственици на рекламни, пиар, социологически и др. комуникационни агенции, медия шопове, мултиплекси, разпространителски фирми, пипълметрични компании, продуцентски къщи и лица със собственост или контрол върху медии.

Политологът Цветозар Вълков посочи от своя страна, че за да има прозрачност, трябва да се изяснят отношенията между медиите и техните партньори, включително и социологическите агенции. Трябва да има Закон за медиите, който да регламентира всички тези отношения, каза Вълков.

Регулация и саморегулация

Иван Радев от Асоциацията на европейските журналисти в България пък коментира, че за да има медиен закон, трябва първо парламент с достатъчно доверие и обществен консенсус. На този етап не се забелязват такива принципи, затова е по-разумно да се насочим саморегулация, каза Радев.

Директорът на Български медиен съюз Гриша Камбуров от своя страна посочи, че е необходим рестарт на саморегулацията, като отбеляза, че в България има Етичен кодекс, приет преди десетина години, който обаче не работи.

Журналистът Кирил Вълчев, който е председател на Етичната комисия за електронни медии, отбеляза, че част от медийните собственици се готвят да създадат нов етичен кодекс и нови, алтернативни етични комисии. Не може да има две етики в медиите, коментира Вълчев.

Липса на политическа воля

Изпълнителният директор на фондация "Медийна демокрация" Орлин Спасов коментира, че голяма част от проблемите са ясни, но "срещу нас стои стена, противопоставя се бездействие на институциите"

Той припомни, че предложенията за изменение на медийното законодателство срещат мълчанието на институциите.

Липсва политическа, а и медийна воля за промени. Отговорността не е толкова в ръцете на експертите, а в ръцете на политиците, каза Спасов.

Медиите на "дъното" – "бухалки" и заплаха за националната сигурност

Журналистката Екатерина Бончева коментира, че медиите в България никога не са достигали днешното дъно.

Боби Ваклинов от "Господари на ефира" пък повдигна въпроса дали медийната среда вече не е опасна за националната сигурност, посочвайки, че една медийна империя се разраства непрекъснато. "Ежедневно българското общество е заливано с откровени лъжи, манипулации, дезинформации. Нарушава се Етичният кодекс на българските медии, като целта е да се разчистват политически и корпоративни сметки. Всеизвестно е кой стои зад тази медийна империя, но очевидно държавата е безсилна“, каза Ваклинов.

Журналистът Найо Тицин от своя страна посочи необходимостта от граница на търпимост, визирайки езикът на омразата в ефир. Колегата му Ралица Ковачева обърна внимание на свързаните с политически партии телевизии – "Алфа" на "Атака" и ТВ7, която стои зад проекта на Николай Бареков.

Журналистът Иван Бедров пък коментира, че медиите се превръшат в "бухалки" и се използват за разчистване на сметки.

Йордан Цалов от "Ранобудните студенти" заяви от своя страна, че в България медиите се превръщат от четвърта власт в средство за компроматни войни и политическа пропаганда.

_______________

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация ‟Инфо спейс“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.