Мощни интереси и битки за влияние ще бележат избора на нов патриарх

Следващите месеци ще минат в трескава подготовка за избора на нов патриарх на Българската православна църква. Ще се сблъскат лобита и течения във висшия църковен клир, които от дълго време водят борба за надмощие, но патриарх Максим успяваше да владее ситуацията и да балансира така, че външното единство на църквата след ликвидиране на голямото разделение от 90-те години на миналия век да бъде запазено.

Немаловажно влияние върху различните интереси в църквата играят и имотите ѝ, чието управление може да носи повече от прилични доходи на клира. А имотите и връзките, както с хора от бизнеса, така и в светската власт, блазнят достатъчно висши клирици, които не скриват благосклонното си отношение към лукса и богатството.

Максим бе този, под чието давление бе прието решение на Светия синод, отхвърлящо раздаването на так наречените архонтски титли. Пет години по-късно, когато Максим вече бе немощен, синодът призна като нещо присъщо на църквата архонтството. Удостоените с архонтски титли пък се отблагодариха с богати дарения, които призваните да бъдат скромни духовници приеха с благодарност.

Това, че сред членовете на синода вече е започнала битката за патриаршеския трон, се потвърждава и от нагнетяването на напрежението около здравословното състояние на патриарха в медиите в последните месеци и седмици. Дори бяха пуснати и слухове, че Максим е починал, но "истината" се криела, след което биваха тиражирани опровержения.

Каква е процедурата за избор на патриарх?

Процедурата за избор на нов предстоятел на БПЦ е разписана в църковния устав. процедурата е достатъчно усложнена, за да гарантира, че властта не може да бъде узурпирана от неотговарящ по сан духовник.

Според устава наследникът на Максим трябва да отговоря на четири изисквания. За глава на църквата може да бъде избран не по-млад от петдесетгодишен духовник, да е управлявал епархия като владика поне 5 години и "да се отличава с правилни мисли върху православната вяра и с точно спазване на църковния ред".

Патриархът се избира от Патриаршески събор, в който влизат около 115 делегати, сред които са архиереите, по петима представители на всяка епархия (трима клирици и двама миряни, а от Софийската епархия - десет представители - шестима клирици и четирима миряни), по един представител на трите ставропигиални манастири Рилски, Бачковски и Троянски, избран от съответния манастирски събор, по двама от всяка епархия представители на епархийските манастири - един монах и една монахиня, определени от съответния епархийски митрополит, и по един представител на средните духовни училища, определени от ръководствата им.

При смърт на църковния глава ръководството на църквата се поема в първата седмица от старшия по митрополитско служение член на намаления състав на Светия синод
Към момента това е Великотърновският митрополит Григорий. Той трябва да уведоми за нещастието поместните православни църкви, президента, председателя на Народното събрание и министър-председателя.

В срок от една седмица трябва да организира избирането на наместник-председател. Той пък до четири месеца трябва да насрочи и проведе изборите за нов патриарх.

Точната дата на Патриаршеския избирателен събор определя синодът, а изборът трябва да е в Синодалната палата в неделен ден.

Една седмица преди избора за патриарх синодът трябва да е излъчил с тайно гласуване и мнозинство от две трети трима митрополити, кандидати за патриаршеския трон.

В деня на избора се проверява редовността на избирателите и ако присъстват най-малко три четвърти от всички, наместник-председателят на Светия синод след молитва открива Патриаршеския избирателен църковен събор. С явно гласуване се избират двама клирици и двама миряни за членове на избирателното бюро, на което той ще е председател.

Гласуването за патриарха е тайно. Този, който получи най-малко две трети от гласовете, се обявява от наместник-председателя за канонично и законно избран Български патриарх и Софийски митрополит.

Ако никой от кандидатите няма мнозинство, изборът се повтаря с двамата, получили най-много гласове. Актът от проведения избор се вписва в кондиката на синода и се подписва от избирателното бюро и членовете на събора.

След молебен се извършва интронизацията на новоизбрания български патриарх. Той служи пожизнено, но може по собствено желание и по причини, допустими от църковните канони, да се оттегли. Тогава синодът му осигурява условия за живот, отговарящи на висотата на предишния му сан.