Москва лобира в Кипър, Унгария и Италия да наложат вето върху възобновяване на санкциите

Москва лобира в Кипър, Унгария и Италия да наложат вето върху възобновяване на санкциите

Москва е започнала да лобира в държави, които смята, че ѝ симпатизират – като Унгария, Кипър и Италия – да наложат вето върху възобновяването на санкциите срещу Русия догодина, предаде онлайн изданието EUobserver.

Срокът на първия пакет от мерки на Европейския съюз, включващи замразяването на активи на укриващия се в Русия бивш украински президент Виктор Янукович и на 17 негови съратници, изтича през март. Следващият пакет – визови забрани и замразяване на активи на руски официални лица, свързани с политиката на Кремъл за анексиране на Крим, изтича през април. Най-болезнените санкции – върху руски банки и енергийни компании, които бяха наложени след свалянето на малайзийския самолет в Източна Украйна, са до юли 2015 г.

Страните членки на ЕС трябва да одобрят с консенсус удължаването на действието на мерките. Ако обаче една или повече държави се възпротивят, санкциите ще паднат.

Източник от ЕС, участващ в предварителните разговори за възобновяване на санкциите, заяви тази седмица пред журналисти в Брюксел, че Москва се е насочила към Будапеща, Никозия и Рим като свои най-вероятни съюзници за отпадане на наказателните мерки.

"Руснаците работят интензивно в различни столици", е казал източникът, назовавайки трите "главни" цели.

По принцип възобновяването на тези санкции се очакваше да мине нормално, но сега не изглежда толкова просто, тъй като няколко страни настояват през март да се проведе по-широк дебат за руските санкции, е пояснил той.

Друг представител на ЕС е заявил пред EUobserver: "Бих бил много изненадан, ако Русия не лобира в Будапеща, Никозия или Рим за санкциите. Но също така в Берлин".

Източниците са отбелязали, че Кипър и Унгария оглавяват инициативата за широк преглед на санкциите, а Гърция, Италия и Словакия биха подкрепили частичната им отмяна.

Според дипломатически източници Чехия също се колебае.

Великобритания, Полша, Швеция и балтийските страни са настроени най-твърдо, а Франция и Германия засега поддържат неутралитет.

Съединените щати от своя страна са уверени, че руското лобиране няма да успее.

През последните 10 месеца Вашингтон координира внимателно собствените си наказателни мерки спрямо с Русия с държавите от ЕС.

Ако обаче Евросъюзът вдигне санкциите, докато Русия продължава прикритата си война в Украйна, ще настъпи разрив в Трансатлантическия алианс.

EUobserver е потърсил за коментар външните министри на Кипър, Унгария и Италия.

Кипърски официален представител е заявил: "Ние осъждаме всякакви действия, които нарушават суверенитета и териториалната цялост на която и да е страна".

"Ние подкрепихме необходимостта от търсене на дипломатическо решение и разглеждаме приемането на рестриктивни мерки като инструмент, а не самоцел. Заедно с партньорите в ЕС ние ще продължим прегледа на ситуацията, като се базираме на развитията на място и ще взимаме решенията на базата на консенсус", се казва в позицията на Кипър.

Италия е заявила, че нейният външен министър Паоло Гентилони е казал тази седмица по време на посещението си във Вашингтон, че санкциите служат за намиране на политическо решение. Позицията на Рим е, че е твърде рано сега да се говори за възобновяване на санкциите и че единството на ЕС е по-важно отколкото икономическите интереси на Италия.

Премиерът на страната Матео Ренци обаче още през октомври, по време на среща на лидерите на ЕС, вся разкол, като се обяви за начало на дебат относно санкциите. Европейски дипломат разказва, че тогава Ренци е държал половинчасова реч за необходимостта да се води конструктивен диалог с Русия. Втори дипломат коментира, че тази неочаквана реч на Ренци е била възприета твърде зле.

Унгарското външно министерство е отказало коментар.

Както е известно, унгарският премиер Виктор Орбан от доста време насам демонстрира съпротива спрямо ЕС и САЩ. Най-скорошният му сблъсък бе по повод несъгласието на ЕС за изграждането на руския газопровод "Южен поток", както и за политиката му, ограничаваща граждански свободи в Унгария. Орбан вече обяви, че санкциите срещу Русия не работят.

Независимо какво ще се случи през 2015 г., ЕС и САЩ в момента работят върху нови санкции спрямо Крим. Европейската комисия и външнополитическата служба на ЕС предложиха европейските фирми да нямат право да извършват повечето форми на търговска дейност в анексирания от Русия регион, със специален акцент върху транспорта и инфраструктурата.

Експерти от страните членки са провели в четвъртък втори кръг от съгласуването на текстовете в Брюксел. Налице е широко съгласие, но някои страни се опитват да прокарат "изключения...дяволът е в детайлите", коментира източник от ЕС.

Франция е тази, която е срещу всички останали. Франция иска ограничаване на санкциите за компании, създадени на територията на Крим, разкрива друг източник.

Идеята е била забраната да бъде формулирана до понеделник, когато в Брюксел ще се срещнат външните министри на ЕС, а същия ден на посещение там ще бъдат премиерът и външният министър на Украйна.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?