Външно министерство ще предлага чуждите посланици за удостояване с висши държавни услуги само при конкретни заслуги за страната ни. Това стана ясно от отговор на министерството след запитване на Mediapool.
Сред конкретните критерии са приносът на посланиците за реализирани посещения на ниво президент, председател на парламент, премиер и министър на външните работи, подкрепа на позициите на българската страна в международните организации, заслуги за развитието на търговско-икономическите връзки и други.
Значение ще има и спазването на принципа на реципрочност при награждаване с държавни награди.
Темата за удостояването на посланиците с висши държавни отличия бе повдигната, след като правителството не предложи френския посланик Филип Отие за удостояване с орден "Стара планина" в края на мандата му, каквато е досегашната практика.
По-рано тази година германският посланик Матиас Хьопфнер и посланик Отие публично призоваха правителството на Пламен Орешарски да се вслуша в протестите срещу олигархичния модел на управление. Последва остра реакция от страна на външния министър Кристиан Вигенин и "наказание" на Отие. От МВнР обясниха изненадващото си решение с провеждан анализ при какви условия и на кого да се дават държавни отличия.
Сред останалите критерии, по които ще се преценява кои посланици "заслужават" награди, са заслуги за развитието на договорно-правната база, заслуги за развитието на търговско-икономическите връзки, заслуги за развитието на отношенията в областта на културата, образованието, спорта и др., други заслуги за укрепването и развитието на двустранните отношения.
От външно министерство уточняват още, че създадената за целта комисия във ведомството вече има готовност да разглежда евентуални предложения за награждаване на извънредни и пълномощни посланици по повод тяхното окончателно отпътуване от страната.
Предложения за разглеждане от комисията, могат да бъдат правени от страна на ресорните дирекции в МВнР за извънредни и пълномощни посланици на други държави в Република България, които имат седалище в страната и продължителност на мандата не по-малка от две години.
По-рано от външно министерство вече съобщиха, че анализът не е необходимо да бъде съгласуван с дипломатическия корпус, но "представителите на дипломатическите мисии у нас биха могли да бъдат информирани в общ план за вътрешните правила".
От външно министерство отново обясниха, че идеята им е да се избегне "създалият се "автоматизъм" при награждаването на чужди посланици у нас с висши държавни отличия".
"Стремежът е да се постигне максимално обективна оценка за личния принос на тази категория чуждестранни граждани, с оглед подпомагане на вземането на решение за изготвяне на предложение от страна на министъра на външните работи до президента на Републиката", посочват от МВнР.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
16 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
До 14: Чиста загуба на време, явно съм надценил поне частично форума... Не съм психотерапевт за анонимни пациенти със Швейко-Калитковски синдроми. Сбогом.
Другарят Гърков не беше ли преводач в посолството ни в ГДР? Но защо да се чудите, колко много филолози-преводачи на Тодор Живков станаха и са дори сега посланици на Република България, а някои "родолюбци" дори избраха "загниващия" Запад за свое или на дечицата си за постоянно местопребиваване.
Другарю Гърков, форумът не е и място за лични хвалби, както вие го схващате. Иначе, не мисля, че в МВнР имат високо мнение за Вас. Това, че сте били фаворит на различни партии едва ли е знак, че сте професионалист. Ако се изхожда от написаното, към 1994 г. трябва да сте имали 30 годишна дипломатическа кариера за да получите "личен дипломатически ранг" посланик (странно определение). Но не означава ли това "летоброене", че към тази дата сте били вече пенсионер? ... Или нещо пропуснахте ... случайно.
До 12: Анономнико, владеещ другаросването и кавичкопоставянето. Рангът си съм получил след 30-годишна кариера, но целта на форума, по мое виждане, не е обмен на лични данни с потайници. O.Гърков
Другарю Гърков, любопитно ми е какво е било "летоброенето" на развитието Ви в МВнР докато станете посланик - кога постъпихте там и кога получихте "личен дипломатически ранг посланик"? Питам, защото се стремите да давате "компетентни мнения"
Тук историята е затова как една неистина повлича маса други неудобства след себе си. Правителството на Олигарски по един отмъстителен елементарен начин наказа френския посланник затова че си позволи да каже истината на глас. Сега ще променят цлата политика за даване на медали само и само да се оправдаят че не са отмъстителни и елементарни човечета. Елементарно другарю Вагениткин!
От ревизия на критериите за удостояване с държавни отличия на чужди граждани, в това число на извънредните и пълномощни посланици при тяхното окончателно отпътуване от България, от години е назряла необходимост. Не по-маловажна е и една бъдеща по-добра регламентация на политическите контакти на равнище висши конституционни служители на Република България при държавни, официални, работни, частни и пр. визити на чужди делегации или личности у нас. Опити за по-глобална регламентация в сферата на дипломатическия …
протокол и церемониал бяха извършени от Атанас Павлов, бивш директор на протокола в МВнР и при президента. Някои постановки си пробиха път временно, други - на теория. И по двете теми заслужава внимание опитът в страни със сходна историческа и политическа еволюция. По двата проблема наследихме променени в средата на 40-те години на м.в. традиции и протоколни практики, изхождащи от комплекса на малоценност на победена малка, зависима държава – с масово раздаване на държавни отличия на чужденци, с приоритет от братските тогава страни, и приемане на аудиенции на доста по-нискорангови чуждестранни политически деятели и чиновници от наши висши и високи в йерархията държавни служители. Тази практика продължи и в прехода след 1990 г., при смяна на big brother-a(-ите), въпреки възраженията на колеги и хомолози-единомишленици. Най-лесният отговор на сезираните български длъжностни лица беше желание респ. решение „отгоре” или „политическа целесъобразност”. Тематиката е безбрежна с примери на безпринципно подмазвачески протокол на върховите равнища на политическата власт.
По темата „получаване на чужди държавни отличия...” от български дипломати, ще се огранича с държавите, в които бях посланик в съответното летоброене. В края на август 1999 г. на прощалната визита министърът на външните работи Ян Каван ми връчи най-високото отличие за чужд дипломат – сребърната плакета на чешкото МВнР. Той спомена тогава, че от обособяването на Чешката република на 1 януари 1993 г. златна плакета не е раздавана, а на сребърната съм третият пореден носител: след посланици на Германия и на Словакия. След 1-2 дни на прощалната аудиенция президентът Хавел ме поздрави с „получаването на (същото това – моя бел.) най-високо чешко отличие...”. И дотук, въпреки много активната дейност и превъзходно лично отношение на чешките политици и администрация! Но чехите бяха наследили и леко осъвременили вековните традиции на бившата Австро-унгарска империя - на последователно връчвани при реални заслуги многостепенни ордени. Обикновено поне минимум половината висши отличия по време на моето пребиваване президентът Вацлав Хавел връчваше веднъж годишно in memoriam през януари на наследници на удостоените. Най-често на внуци. В Словакия след години системата бе по-слабо консервативна. През юни 2010 г. министърът на външните работи Мирослав Лайчак ми връчи златната плакета на МВнР като висше отличие на ведомството, но имам спомена, че на един-двама посланици на държави – най-крупни инвеститорки в Словашката република бяха връчени ордени с по-ниски степени от висшата, от президента.
В други държави, обикновено с по-южно географско местоположение, практиката е по-либерална. Особено ако съответният посланик „се концентрира преобладаващо върху установяване на близки контакти” с шефа на ЕДИННИЯ държавен протокол, обслужващ всички високи и главно висшата власт в приемащата страна. Ако се стремим обаче да бъдем уважавана държава, при изготвянето на нови правила или осъвременяването на нормативната база би следвало да отчитаме поне относителна, актуализирана реципрочност и преустановяване и недопускане занапред на практиката на инфлация на българските държавни отличия и равнището на политически контакти.
д-р Огнян Гърков, с личен дипломатически ранг посланик
Само при реципрочност, българи!
Правилно решение на Външно. Чуждите посланици в България да се държат съгласно правилата на дипломатическата служба и да не си позволяват това, което не правят в други държави.Орден на посланик навсякъде се дава за заслугите на този човек за задълбочаване на отношенията между двете държави, а не за политиканстване в чуждата страна. Всеки посланик има право да изрази мнението си по подобаващия начин пред държавните институции.