Над 57 млн. лева ще струват изборите на 11 юли

Над 57 млн. лева ще струват изборите на 11 юли

Служебното правителство одобри план-сметката за предстоящия вот, която е за 57.1 млн. лева и включва обезпечение на над 500 секции в чужбина.

Това се разбра от думите на служебния финансов министър Асен Василев. Засега сумата е с 8 млн. лева по-малко от тази, отпусната за вота през април.

Извън вече одобрената план-сметка са предвидени и допълнителни 11 млн. лева, които ще бъдат използвани, ако епидемичната обстановка продължи. "Ако тя не продължи, тези пари няма да бъдат необходими", каза финансовият министър.

Министърът на здравеопазването д-р Стойчо Кацаров съобщи, че е взето решение процедурата за доставка на маски и дезинфектанти за изборите да бъде децентрализирана и да се провежда от областните управители според нуждите на всяка област. Целта е да се избегнат проблемите от предходната процедура, при която някои комисии получили предпазните средства в деня след вота.

В сумата за организирането на вота не са включени и допълнителните машини, които ще трябват за изборите. "След провеждане на обществена поръчка да доставката на допълнителните машини и след като се види колко машини ще бъдат необходими, Министерството на финансите е поело ангажимент да направи обезпечение на средствата на базата на поръчката", добави Василев.

По предварителни сметки на ЦИК допълнителните устройства ще струват около 8 млн. лева. Това се разбра от писмо на комисията, изпратено до финансовото министерство миналата седмица, цитирано от "24 часа". Точната бройка на допълнителните машини все още не е ясна.

С последните промени в Изборния кодекс бе решено, че в секциите с над 300 избиратели не само в страната, но и в чужбина, ще се гласува само с машини. През април устройства имаше само в България. ЦИК проверява през април в колко секции зад граница са гласували над 300 души или има над 300 заявления, каквото е условието за вот с устройство в тях.

Министерството е готово да отдели и допълнителни пари за видеонаблюдение в секциите, но това ще стане, след като стане ясно къде и колко камери има вече в класните стаи, както и след като ЦИК реши дали да има такъв вид наблюдение след края на изборния ден.

План-сметката за изборите през април беше над 65 млн. лв. Отделно бяха разходите за купуването на 9600 устройства за гласуване бяха отпуснати над 43.2 млн. лева. Така разходите за вота излизаха общо близо 110 млн. лева. Допреди това машини за гласуване са били наемани, а не купувани, като освен това са били най-много 3000.

По-рано през май Бойко Борисов, който тогава все още беше премиер в оставка, обяви, че "последните избори са стрували на държавата 150 милиона лева". Това предизвика задочен спор между него и шоумена Слави Трифонов, който припомни, че за 4 април са били отделени по-малко от 150 млн. лева, а новият вот ще е по-евтин, защото няма да се купуват толкова много машини.

"Да, те може да струват 130 или 140 млн. лв., но при всички случаи са над 100 млн.", призна в крайна сметка Борисов.

Допреди изборите от април най-скъпи са били местните избори през 2019 година, когато план-сметката беше 70.7 млн. лева, но тогава машинно гласуване нямаше.

На парламентарните избори през 2017 година сумата, отделена за организиране на вота, беше 29.9 млн. лева. Тогава също нямаше машинно гласуване, въпреки че по закон трябваше да има във всички секции.

През 2019 година план-сметката за евровота беше 32.4 млн. лева, но в нея не бяха включени 9-те милиона за наем на устройства. На кметските избори през 2015 година сумата бе малко над 50 милиона. Президентските избори през 2016 година, които бяха съчетани с референдум, струваха 48.9 млн. лева.

Споделяне

Още по темата

Още от Предсрочни избори