Наркобизнесът в Афганистан след талибаните

През 90-те години Афганистан стана най-големият производител на незаконен опиум. През 1999 година страната дава 79% от световното производство на незаконен опиум, а през 2 000 година тази цифра намалява до 70 процента.

Производството на опиум става основен източник на доходи за населението през 1989 година, когато стига 1200 тона и представлява 35 процента от световното производство. За 10 години по различни причини то става основният източник за съществуване на индивидуалния фермер, сезонните работници и колективните селски стопанства.

В средата на 90-те години, когато талибаните установяват контрол над по-голямата част от страната, външната подкрепа за отделните групировки намалява, което ги принуждава да търсят нови източници на финансиране. На първо място излиза отглеждането на опиум като един от най-доходните видове дейност. "Опиумната икономика" стабилно влиза в живота, предоставяйки средства за различните видове дейност.

През 1999 година селяните и безимотните работници са заети в отглеждането, прибирането на реколтата и производството на опиум вече цяло десетилетие. Те развиват и разпространяват ноу хау и използват вече установените пазари и търговска мрежа. И макар войната да разрушава голяма част от пътищата и транспортната инфраструктура, отделните групировки имат личен интерес да поддържат всичко, което им е необходимо за търговията с опиум. Възниква цяла индустрия, необходима за запазване на зоните на влияние - транспорт, съобщения, оръжие и охрана. Това е единият от елементите от новата икономическа война, която възниква в Афганистан; другите две части са транзитната търговия, свързваща регионите, и търговията с опиум.

През 1999 година производството на опиум стига 4 600 тона годишно, което е приблизително 2 пъти повече от предишните 4 години. Площите, върху които се отглежда мак, се увеличават с около 1/3 и заемат общо 91 000 хектара. Главната причина за това значително увеличаване става високата цена на опиума поради лошата реколта през 1998 година.

През 2000 година върховният лидер на талибаните издава декрет за пълна забрана на отглеждането на опиумен мак. В съобщенията от началото на 2001 година се посочва, че забраната строго се спазва. Предварително разследване на ООН, направено през февруари 2001 година установява, че в районите на отглеждане на мак площите действително са намалени. Затова пък в трудно достъпните планински райони, където не е правено изследване, нищо не се променя. Тези провинции заемат 2 200 хектара и ситуацията е компенсирана чрез увеличаване на производството на мак на територията на Северния съюз, които през 2 000 година представляват 3 105 хектара. Съществуват два основни маршрута за търговията с опиум от Афганистан за Европа. Първият е Балканският път, който минава през Иран, Турция, Балканите и стига до Европа. Понякога се прави отклонение през Средиземно море за Италия.

Вторият път става по-важен през 90-те години. Понякога го сравняват с пътя на коприната. Той пресича страните, разположени северно от Афганистан. Маршрутът минава през централно азиатските републики, след това продължава по европейските и азиатските търговски пътища към Русия, а оттам - по търговските пътища към Европа.

Може ли с радикални мерки да се реши проблемът за наркотиците в Афганистан? Твърде възможно е унищожаването на маковите полета и хероиновите лаборатории да доведе до ответни действия и да породи съпротива. Във всички случаи следвоенната ситуация Афганистан, свързана с наркобизнеса, ще създаде още повече проблеми за Русия, Узбекистан, Таджикистан и Туркмения. По всяка вероятност наркопотокът от освободената от талибаните страна няма да секне.

По БТА