Кипърският парламент отхвърли данъка върху банковите депозити

Никозия спешно търси спасителен "план Б"

Спасението от банкрута – в Брюксел или в Москва?

Президентите на Кипър и Русия Никос Анастасиадис и Владимир Путин на фона на залата на кипърския парламент

Правителството в Никозия спешно търси спасителен "план Б", след като кипърските законодатели отхвърлиха категорично крайно непопулярния нов данък върху банковите депозити. С това те поставиха под въпрос международния спасителен план за изпадналата в затруднение страна членка на еврозоната, необходим за предотваряване на банкрута и срива на банковата система на Кипър.

56-местният парламент торпилира законопроекта с 36 гласа "против" и 19 "въздържали се" във вторник вечер. Един депутат не присъства на гласуването.

Въвеждането на извънредния данък върху банковите депозити, стигащ до 9,9 процента, бе изискване, поставено от ЕС, за да отпусне на средиземноморската островна държава 10 милиарда евро спешна помощ. Текстът предвиждаше от "подстрижката" да бъдат изключени влоговете до 20 хиляди евро.

Чрез данъка върху депозитите се очакваше да бъдат събрани 5,8 милиарда евро. Сега се търсят начини тази сума да бъде набавена по други начини, един от които е да се моли  за нова финансова помощ Русия, чиито граждани са вложили в кипърските банки десетки милиарди евро.

Европа е разочарована, но готова да помага

Председателят на Еврогрупата - група на министрите на финансите от зоната на единната валута - Йерун Дейселблум изрази съжаление по повод решението на парламента в Никозия. В интервю за холандска телевизия Дейселблум все пак потвърди, че Еврогрупата ще остане в готовност да помага на Кипър да осъществи необходимите реформи.

Министрите на финансите от еврозоната ще се съберат бързо, ако Кипър направи конкретни предложения за уреждане на спасителния план за страната, заяви високопоставен европейски източник, цитиран от Франс прес. Според него обаче не се очаква Кипър да направи това днес, а Еврогрупата ще се събере тази седмица, единствено ако Никозия направи конкретни предложения.

Европейската комисия е на мнение, че Никозия трябва да представи решение, което да гарантира поносимостта на дълга ѝ, който се очаква да достигне 100 процента от БВП през 2020 година, както е залегнало в споразумението, постигнато в събота по спасителния план за островната държава, предаде Франс прес. "Сега е ред на кипърските власти да представят решение, което да съблюдава критерия за поносимост на дълга", изтъкна говорителят на Европейската комисия Оливие Байи.

Финансовият министър на Германия Волфганг Шойбле изрази съмнение, че банките в Кипър ще могат да отворят отново врати, след като прекратиха дейността си в събота заради преговорите с международните институции. По думите на Шойбле двете най-големи кипърски банки ще мога за функционират само, ако разполагат с ликвидност, осигурена им спешно от ЕЦБ. "Някой трябва да обясни това на кипърците", каза германският министър в интервю за тв канал Це Де Еф.

"Кипър е наш партньор в еврозоната, затова е  наш дълг да намерим заедно решение", изтъкна пред журналисти в Берлин германският канцлен Ангела Меркел. Тяпосочи, че съжалява за вота в кипърския парламента, но че "естествено, ние уважаваме този вот".

Меркел отбеляза, че страната ѝ иска да се намери решение за Кипър, на подчерта, че това трябва да бъде план за коригиране на раздутия банков сектор на малкия остров. Тя допълни, че сега Германия очаква да види какво алтернативно предложение ще направи Кипър на международните кредитори, за да предотврати колапс на икономиката.

ЕЦБ ще финансира кипърските банки до 22 март

Веднага след гласуването Европейската централна банка (ЕЦБ) потвърди в комюнике готовността си да предостави на Кипър необходимите ликвидни средства в рамките на съществуващите правила.

По-късно обаче австрийският министър на финансите Мария Фектер предупреди, че ЕЦБ ще прекрати финансирането на кипърските банки на 22 март, ако не бъде изработен нов стабилизационен план. "Кипърските банки няма да възобновят работа в петък, ако няма нов стабилизационен план. ЕЦБ ще престане да им  предоставя наличности в рамките на кредитната програма на еврозоната", посочи Фектер.

Банките в островната държава са затворени от събота и най-вероятно няма работят до края на тази седмица, за да се избегне масовото теглене на пари от тях.

В същото време Йорг Асмусен, главният преговарящ с Кипър от името на Европейската централна банка, предупреди, че институцията не може безкрайно да налива пари в кипърските банки и че страната трябва бързо да намери спасителен план.

"Можем да предоставим спешно ликвидност само на платежоспособни банки, а кипърските банки не могат да бъдат смятани за такива, ако скоро не бъде договорена помощна програма, която би позволила бързо рекапитализиране на банковия сектор", каза Асмусен пред германския седмичник "Ди Цайт".

Възможните варианти за изход от кризата

В Никозия се водят напрегнати преговори за намиране на 5,8 милиарда евро за рекапитализация на банките, съобщава електронното издание на кипърският гръцки вестник "Филелефтерос".

Говорителят на правителството Христос Стилианидис заяви, че екип технократи от всяка партия присъства на разговори в централната банка, където се обсъжда "план Б" за начина за събиране на пари и намаляване на исканата от Еврогрупата сума в размер на 5,8 милиарда евро. На срещата в централната банка е присъствал и екип на Тройката международни кредитори.. Представители на Тройката са се срещнали с президента Никос Анастасиадис като предстоят и разговори в парламента.

В. "Филелефтерос" пише, че министерският съвет е в позиция на изчакване да одобри, в случай че се наложи, евентуални решения. Има готовност парламентът да заседава спешно при ново предложение.

Според има два сценария за изход от ситуацията. Правителството обмисля да събере 3,5 милиарда евро от резервите на здравноосигурителните фондове. Вариантите са остатъкът от сумата до 5,8 милиарда евро да дойде от трета страна като Русия и от налагането на нисък данък върху влоговете.

Освен банките и самата държава е изправена на прага на фалита. Според цитирани от британския вестник "Индипендънт" кипърски служители е въпрос на седмици правителството в Никозия да свърши парите и да не може да осигурява заплатите на държавните служители или социалните плащания.

В търсене на помощ от Москва

Кипърският финансов министър Михалис Сарис пристигна в Москва, за да се опита да договори жизненоважна икономическа помощ от Кремъл. Голяма част от депозитите в кипърските банки са собственост на руски богаташи, пласирани парите си в републиката заради особено благоприятния данъчен режим. Смята се, че руски граждани държат в Кипър не по-малко от 20 милиарда евро.

Експертите оценяват, че загубите на руснаците могат да достигнат около 2-3 милиарда евро. Въвеждането на данък върху депозитите предизвика гнева на Москва, като президентът Владимир Путин определи мярката като "несправедлива" и "опасна". Снощи той е разговарял по телефона с кипърския президент Никос Анастасиадис, като му припомнил загрижеността си относно евентуални мерки, които биха накърнили руските интереси на острова.

Кипър е помолил Русия да ѝ отпусне още един кредит в размер на 5 млрд. евро и освен това да удължи с 5 години и при по-ниска лихва погасяването на вече отпуснатият заем от 2.5 млрд. евро, съобщи руското министерство на финансите след разговорите в Москва с Михалис Сарис.

Срещата с министър Антон Силуанов е приключила без резултат, но разговорите ще продължат. Ще съм в Москва, докато постигнем някакво споразумение, заявил Сарис след разговорите.

Срещите му продължиха при първия вицепремиер Игор Шувалов, а планираната за по-късно пресконференция е отменена. Според Ройтерс Сарис разчита да се договори с руснаците още в сряда. Оставането му в Москва означава, че той най-вероятно иска да види и резултата от срещата в четвъртък на представители на Еврокомисията с руското правителство.

Правителствен говорител в Кипър отхвърли слуховете, че Popular Bank (известна още като Laiki) е била предложени на руснаците и че "Газпром" може би ще я придобие срещу 4 млрд. евро.

Руски заем срещу достъп до кипърските газови залежи?

Гръцкият вестник "Елефтеротипия" пише, че за да подкрепи Никозия, Русия иска военни облекчения и права върху залежите на природен газ в изключителната икономическа зона на Кипър.

Потвърждение на тази новина е може би съобщението на гръцкия вестник "Прото тема", че президентът на руската компания "Газпром" Алексей Милер отново пристига в Атина, след като бе там само преди няколко дни. Тогава той се срещна с премиера Андонис Самарас като основна тема на разговор беше приватизацията на компанията за природен газ ДЕПА и газоразпределителното дружество ДЕСФА.

Днешното му пристигане обаче вероятно има по-обширни цели и е свързано вероятно с намерението на "Газпром" да играе роля в план за спасяване на Кипър. Самата компания преди дни отрече, че ще купува облигации по кипърския дълг в замяна на лиценз за извличане на природен газ от изключителната икономическа зона на Кипър, отбелязва гръцкото издание.

Предложение на бившия кипърски външен министър и кандидат на президентските избори Йоргос Лиликас за руски заем и инвестиции във връзка с природния газ в Кипър се очаква да послужи като основа на преговорите между Никозия и Москва с цел намиране на необходимите на острова финансови средства, предаде агенция АНА-МПА.

За това предложение е бил информиран първия заместник-председател на Комисията по икономическа политика на Държавната Дума на Русия Михаил Емелянов. Предложението на Лиликас предвижда руски заем за Кипър в размер на пет до десет милиарда евро с годишна лихва от 2,5 до 3 процента, придобиване на акции или участие на Русия в усилията за рекапитализация на Народната или на Кипърската банка.

В замяна кипърското правителство ще предостави възможност на руска компания да участва в част от добива на газовото находище в кипърската икономическа зона.

Предложението предвижда още руски капитали от 20 до 30 на сто да бъдат инвестирани в енергийната инфраструктура на Кипър, като тръбопроводи и съоръжения за втечнен газ.

Германският делови всекидневник "Ханделсблат" коментира днес, че кошмарният сценарий за европейците е Русия да тръгне на шопинг, да измъкне бързо Кипър от кризата, но и да си купи стратегически важен остров. Изданието посочва, че веднага след отхвърлянето на сделката от парламента властите преговарят в Москва, а не в Брюксел.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа