Новите пенсионери след 2021 г. ще са необратимо ощетени

Държавата най-сетне официално призна трудна истина за втория стълб на пенсионната система, която поставя под въпрос смисъла от нейното съществуване. Има голям риск първите кохорти пенсионери, които ще взимат т. нар. втора пенсия от частен фонд, да получават сумарно по-малко, отколкото ако бяха се осигурявали само в НОИ.

Това признаха във вторник социалният министър Бисер Петков и председателят на социалната комисия в парламента Хасан Адемов по време на кръгла маса за представяне на законопроект, регламентиращ т. нар. фаза на изплащане.

Кои са потърпевшите

От 2002 г. до 2015 г. насам хората, родени след 31 декември 1959 г., задължително се осигуряваха за пенсия както в Държавното обществено осигуряване (НОИ), така и в частен пенсионен фонд (втори стълб), където отиваха 5% от вноската. Според стартиралата през 2002 г. пенсионна реформа първите редовни пенсионери от втория стълб ще са жени и ще придобият право на пенсия през есента на 2021 г. Дотогава трябва да се регламентира как ще се изплащат пенсиите им, тъй като вече близо 20 години въпросът не е уреден законодателно.

Така, в края на 2021 г. новите пенсионери ще взимат намалена с около 20% първа пенсия от НОИ и втора пенсия от частен фонд, която обаче при мнозинството от хората няма да компенсира 20-процентното намаление. Причината е, че натрупаните средства по партидите на тези пенсионери няма да са достатъчни, за да се мерят с държавната пенсия.

"Действително съществува риск за първите кохорти пенсионери да получат по-малко плащане в сравнение с това от НОИ", каза министър Бисер Петков.

Като евентуална възможност за реакция на тези хора Петков припомни, че през 2015 г. управляващите отмениха задължителния характер на осигуряването в частен фонд и дадоха възможност хората да прехвърлят партидите си обратно в НОИ. До края на 2018 г. всеки осигурен можеше да прехвърли партидата си, но много малко хора са го направили. Оттогава насам важи правилото, че прехвърлянето в НОИ може да стане не по-късно от 5 години преди придобиване на право на пенсия. Това означава, че за хората, които ще се пенсионират през 2021 г., 2022 г., 2023 г., възможността за прехвърляне в НОИ и съответно – за получаване на по-достойна пенсия, вече не съществува.

"И аз съм притеснен, че когато след есента на 2021 г. хората видят размера на пенсиите си, може да настъпи загуба на интерес, а може би срив и депресия в отношението на по-младите, които сега навлизат в осигурителната система", коментира и шефът на социалната комисия Хасан Адемов. По думите му т. нар. "коефициент на редукция" (тоест намалението на пенсията от НОИ с около 20%) трябва да се намали, за да не се демотивират осигурените лица. "Наше задължение е да кажем, че има риск за първите кохорти пенсионери", обяви Адемов.

Има проблем, но не и решение

За опасността двете пенсии – от НОИ и частен фонд, да се окажат в по-малък размер в сравнение с плащането само от НОИ първи преди няколко години алармира финансистът Любомир Христов. С половин уста темата бе повдигната публично и от финансовия министър Владислав Горанов, но за първи път социалният министър Бисер Петков се осмели открито да посочи проблема, за който към момента няма решение.

По думите на Петков хората са имали избор. "Едно лице, дори хипотетично да получава по-малко, може да смята, че това е по-сигурно. За него може да има значение това, че става дума за лични пари по неговата индивидуална партида, които са негова собственост. Разбира се, това предполага активно отношение, заинтересованост и ангажираност на лицата, и промените в пенсионната система са в тази посока – лицата да имат повече избор и да не очакват, че държавата ще решава вместо тях въпросите, свързани с живота след пенсиониране", каза министърът.

Миналата година ведомството на Петков за първи път обяви официални разчети на евентуалния размер на т. нар. втори пенсии, за който асоциацията на частните фондове не искаше да говори години наред.

Сметките на социалното министерство показаха, че за 70% от пенсиониращите се в периода 2021 г. - 2027 г. натрупванията в частните фондове към момента на пенсиониране не биха осигурили пенсия дори в размер на 50 лв. Нещо повече - 55 % от първите пенсионери биха получили пенсия в размер, ненадхвърлящ 30 лв. (през 2021 г. или следващите години). Всички тези лица са осигурявани на доходи между минималната работна заплата и средния осигурителен доход за страната в периода 2002 г. - 2017 г. Голяма част от тях имат и неритмични постъпления на вноските, а за някои лица дори липсват такива.

От анализа на Бисер Петков през 2018 г. ставаше ясно още, че пенсиониращите се между 2021 г. и 2037 г. ще получават средно с около 20% по-ниска пенсия от НОИ, ако останат във втория стълб, тоест проблемът може да засегне не само първите, но и следващите пенсионери.

Какъв е смисълът от втория стълб

В кръглата маса взеха участие бивши социални министри като Лидия Шулева, Ивайло Калфин, Тотю Младенов.

Шулева заяви, че проблемът с по-ниските пенсии идва от това, че основните допускания при старта на пенсионната реформа от 2002 г. впоследствие не са изпълнени. По план осигурителната вноска за втория стълб е трябвало да достигне 7%, а реално тя остана 5%. Дефицитът в НОИ от 8% е трябвало да падне на 0%, а вместо това той е увеличен на 33%. "Притеснявам се да не компроментираме втория стълб с несправедливо третиране на първите кохорти", коментира Шулева.

Хасан Адемов пък обясни, че капиталовият стълб изисква 40 години натрупване на средства, за да работи ефективно и в това отношение изминалите близо 20 години са малко, за да се съди за смисъла от него.

"Действително ще възникне въпросът има ли смисъл от капиталовата система, но за мен има смисъл", каза бившият министър на социалната политика Ивайло Калфин.

Частните фондове: Имахме уговорка да избягваме темата

Асоциацията на частните пенсионни фондове остана разочарована от изместването на темата на кръглата маса, която бе за фазата на изплащане.

"Дискусията отива в посока, която не беше предмет на работната група. За две години имахме уговорка между участниците в работната група, за да свършим работа, да избягваме темата за свободата на избор на осигурените, за държавните пенсии, защото това е точка на конфликт между осигурителния бранш и държавата", каза главният изпълнителен директор на пенсионна компания "Доверие" Даниела Петкова.

Тя призна, че действително има известен риск при първите пенсионери, но той се отнася само за част от хората и не важи както за тези с високи вноски, така и за получаващите минимална пенсия.

Даниела Петкова не бе съгласна и с констатацията на Бисер Петков, че доходността на пенсионните фондове се е оказала по-ниска от заложеното в пенсионната реформа. "Средната доходност е 4%, а не 2%, както твърди министър Петков", разясни шефката на "Доверие". По думите ѝ около 3 млрд. лв. от натрупаните във фондовете към момента 15 млрд. лв. са дошли от управлението на вноските от страна на пенсионните дружества. 

Законопроект регламентира три вида пенсии

Социалният министър представи проект на промени в Кодекса за социално осигуряване, с който се регламентират три основни вида пенсии, които ще получават хората от универсалните пенсионни фондове: пожизнена (ако натрупаната сума по партидата дава възможност за месечно плащане от поне 15% от минималната пенсия), разсрочено плащане и еднократен превод (при ниска сума по партидата).

Съдбата на законопроекта е неясна, защото неофициално се говори за напрежение между социалното и финансовото министерство по темата.