Новият НК противоречи на международни стандарти, смята БХК

Ден, след като от правосъдното министерство изненадващо решиха, че най-подходящият момент да публикуват дългоочаквания проект на нов Наказателен кодекс (НК) е три дни преди Коледа, Българският хелзинкски комитет (БХК) остро разкритикува документа.

"Предлаганият законопроект, далеч от това да бъде съобразен, както министър Златанова твърди, "с всички изисквания на международните актове и конвенции, по които България е страна", в редица пунктове влиза в открити противоречия с тях, с препоръки на международни органи и с указания за мерки, произтичащи от осъдителни решения спрямо България на Европейския съд по правата на човека", се казва в позиция на председателя на правозащитната организация Красимир Кънев.

Критиките му идват на фона на приповдигнато предпразнично интервю на вицепремиера и правосъден министър Зинаида Златанова пред БНТ, в което тя обяви: "Щастлива съм, че аз съм този правосъден министър, който завърши новия проект за Наказателен кодекс".

Направи и уточнението, че проектът за НК модернизира българското наказателно право, както и, че "по него са работили четирима министри от три правителства и е започнат преди три години от Маргарита Попова – десетки експерти са работили по този проект".

"Очевидно министър Златанова е решила да изпълни даденото обещание да представи готов законопроект през декември тази година и да го внесе в Народното събрание, без оглед на качеството", иронично отбелязват от БХК, отбелязвайки, че в него не фигурират редица от първончално подготвяните промени.

Сред конкретните критики на правозащитниците е, че в общата част на предлагания НК "липсва изброяване, макар и примерно, на отегчаващите вината обстоятелства, сред които следваше да бъде извършването на престъплението по дискриминационни подбуди".

"В чл. 84, ал. 2 военните престъпления, които освен това не са транспонирани изцяло от действащите международни актове, не са включени сред престъпленията, които не се погасяват по давност; формулировката на състава за изтезание в чл. 589 е неадекватна, неуместна и в противоречие с международното право", допълват от БХК.

Според председателя на правозащитната организация Красимир Кънев прокараната в гл. 15 уредба на престъпленията против "половата неприкосновеност и половата нравственост" "робува на остарели норми и подходи, неадекватна понятийна система, противоречи на препоръките на международните експерти и се разминава драстично с постигнатия в работната група консенсус, че в окончателния вариант ще бъде представена и разработената алтернативна уредба".

В острата позиция се посочва още, че много от предлаганите текстове по отношение на военните престъпления и престъпленията против мира и човечеството се разминават драстично с международните стандарти и влизат в противоречие с решения на Конституционния съд.

"Вярно е, че, както се казва в съобщението на Министерството на правосъдието, проектът "възпроизвежда значителен брой разпоредби от действащия НК от 1968 г., които са класически за наказателното право и за българската традиция". Сред тях обаче са и такива разпоредби и правни принципи, които са елемент на една традиция, с която новият Наказателен кодекс на демократична България се очакваше да скъса. В предложения текст това е постигнато в известна степен, но за съжаление пътят, който предстои да се извърви, е още дълъг. Гореизброените проблеми са само малка част от тези, които проектът съдържа. В становищата на международните експерти са поставени още много други", допълва Кънев предстои БХК да публикува по-подробен анализ на текстовете.

"Публикуваме проекта, за да се даде достатъчно време този основен и много важен закон да бъде обсъден и огледан от академичната общност, неправителствените организации и гражданите", обяви в събота Златанова в опит да обясни защо админитрацията ѝ побърза да качи на ведомствения сайт проектът точно в навечерието на празниците.

Сред основните промени, които уреждат предлаганите текстове, е отпадането на доживотния затвор без право на замяна, смятан за твърде нехуменно наказание. Освен лишаването от свобода се предлагат още шест вида санкции – доживотен затвор, пробация, конфискация, глоба, лишаване от права и порицание.

В новия НК се прадлага още разширяване на възможността за олекотяване на присъдата чрез работа в затвора, като се признава всеки труд, независимо дали е платен или доброволен. Максималната присъда пък се намалява на 15 години зад решетките, като наказанията от 20 и 30 г. затвор остават съответно при някои особено опасни престъпления и в случаите на сериозен рецидив.

Едно от предложенията, които се основават на решенията на Европейския съд за правата на човека в Страсбург срещу България е при наличие на казус, разглеждан от съдебните органи в неразумен срок, да се намаляват евентуалните наказания.