НС да накаже Първанов с "морален укор" вместо импийчмънт

Въпреки препоръки на експерти управляващите да не стартират процедура за отстраняване на президента, председателят на парламента Цецка Цачева заяви в сряда, че отстъпление няма да има.

На почти тричасова дискусия за взаимодействието между институциите в парламентарната република, организирана от Цачева, политолози, социолози, конституционалисти и представители на неправителствени организации, се разделиха на две. Едните застъпиха тезата, че е нужен компромис между президента и парламента, който трябва "да излезе с позиция", но да се "забрави" за импийчмънта. Други обаче смятат точно обратното.

Политологът Румяна Коларова заяви, че "не може да има примирение и отлагане на темата". Според нея едни "четиричасови разговори на затворени врати какво точно да се направи, ще задълбочи проблема с президента", което в условията на задълбочаваща се икономическа криза ще бъде пагубно. "Парламентът трябва да излезе с ясно мнение, с позиция по въпроса", коментира още тя.

Омбудсмънът Гиньо Ганев е на мнение, че дори и "200 подписа да съберат в подкрепа на процедурата", то няма да "има нито един КС в света, който да гласува подобен импийчмънт". По думите му с акцията си ГЕРБ ще покаже "само морално единство".

"Нека президентът да получи тежък морален укор, но защо трябва Народното събрание да излиза с такъв?", попита той.

Репликиран от Цачева и запитан кой трябва да го стори, той отвърна: "Ами тези, които са провокирали скандала".

Бившият депутат от левицата и преподавател по конституционно право Георги Близнашки посъветва управляващите да "намерят приемлива развръзка, НС да изрази своето отношение" за това дали президентът е нарушил конституцията, като е публикувал стенограма от разговора си с вицепремиера Симеон Дянков без негово съгласие.

По думите му процедурата по импийчмънт "ще усложни нещата".

"Нека да намери по-различно решение, да се опитаме да нормализираме нещата, защото ще се тръгне и към атака към Конституционния съд", призова той.

Даниел Смилов от "Центъра за либерални стратегии" каза, че "президентът е превишил демократичния мандат и това е същественият проблем". Въпреки това, обаче, според него не е нужен импийчмънт, а да се "намери някакъв изход от ситуацията, може би да се излезе с декларация".

Преди три дни Цачева коментира, че поведението на президента излиза извън разписаните му конституционни правомощия, като атакува членове на правителството и не зачита основната роля на парламента. Това бе и един от мотивите ѝ да организира дискусията с експерти.

Ерозия на гражданското представителство зад фасадата на консенсуса

Според политолога Огнян Минчев основната задача, която стои пред НС, а и пред останалите инситутции, е да се възстанови представителността на българската политика и в дискусията да се отразят реалните разлики в мненията в българското общество, да има сблъсък на тези на идеи и тези, които адекватно да рефлектират интересите в обществото. Той посочи, че през 90-те години е господствала парадигмата за безсмисленото междупартийно противопоставяне и стремеж към консенсуса - тоест целта е била по всички теми да се върви към съгласие. Зад тази фасада на консенсуса започна ерозия на гражданското представителство и то беше заместено от елитисткия подход - елитите да търсят съгласие и да вземат решенията, а обществото да бъде информирано за постигнатото съгласие, а не въвлечено в процеса за достигането му, обясни Огнян Минчев.

По думите му гражданският модел се е подменил с "модерно политическо брокерство".

Той добави, че най-успешен в България е бил преходът по отношение на институционалната трансформация и, дори да има съмнения за успеха на прехода в икономиката например, те не се отнасят за прехода при институциите.Румяна Коларова посочи, че конституцията не е предвидила процедура, по която да си взаимодействат парламент и президент. Затова, когато трябва да се осъществи такова взаимодействие, се появява ситуация, която е близка до политическа или дори конституционна криза, отбеляза Коларова. Липсва реално гражданско участие при взимане на решенията

Александър Кашъмов от "Програма достъп до информация", коментира, че често се получава разминаване с "дневния ред на обществото и парламента".

"Къде е проблемът – съвременният тип демокрация е гражданското участие в процеса на взимане на решения. Говорим за реално участие. Трябва да има и информация и реален достъп до тях", каза той.  Според него е нужно да се публикуват предварително проектите на закони, те да минават през широко обществено обсъждане, както това се е случило с промените в закона за електронните съобщения.

Социологът Антоний Гълъбов пък застъпи тезата, че "20 години по-късно трябва да си дадем сметка, че политическата власт беше трансформирана с икономическа и след това при Симеон Сакскобургготски икономическата се превърна в политическа".

Георги Близнашки смята, че има умора в обществото и затова набира скорост и "авторитарната тенденция". "Иска се бързо решаване на проблемите", смята той.

Относно президентската институция той коментира, че "този, който избира, той уволнява, никъде в парламентарна република парламентът не избира президент".

"Нашият президент има една логика – поддържането на равновесието, на неутралната власт. Периодично водим безумни спорове какви са му правомощията", заключи юристът.