Няма страшно. Това е просто пълзяща диктатура.

Няма страшно. Това е просто пълзяща диктатура.

2018-а година можеше да бъде много по-лоша за съдебната власт и гражданите от това, което беше. Но в това може би е номерът. Жабите трябва да се варят бавно, за да не се опитват да избягат от клокочещото блато.

През 2017-а година управляващите създадоха наистина "специални" наказателни съдилища, които работят по специални правила, които важат само за тях. Отчасти оправданието бе мегаделото "КТБ", но в тези съдилища беше пратена и цялата политическата класа, защото главният прокурор не харесваше съдиите в Софийския градски съд.

През миналата година бе върнат и отдавна отреченият механизъм на "вечния обвиняем", заслужил "славата" си по времето на главния прокурор Никола Филчев. На прокуратурата отново бе позволено да обвинява хора и да им държи делата на трупчета, колкото е необходимо. Без никаква отчетност.

2018-а година продължи ударно тези тенденции с антикорупционния закон. Той превърна Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) в репресивен орган, сравним с прокуратурата и МВР.

КПКОНПИ бе създадена като институция, която се отчита само на тези, които са я избрали, т.е. тя е напълно безотчетна. Комисията получи право да подслушва и проследява граждани, да иска запори на имущество и конфискaция. КПКОНПИ не се съобразява с това дали нейните мишени са признати за невиновни от съда.

Дебатът за КПКОНПИ в пленарната зала на парламента беше съвсем кратък, а острието на управляващите беше Волен Сидеров. "Публикациите в чуждите издания, които очернят страната ни като корумпирана, се правят от наши сороси", каза Сидеров. По-късно през деня той подари бутилка ракия на председателя на ЕК Жан-Клод Юнкер. В края на годината Европейската комисия се отблагодари с положителен доклад за България.

Антикорупционният закон е пример за генериране на прекомерна власт с единствена цел да се крепи статуквото. Актът бе рекламиран в Европа като инструмент за борба с корупцията, но сигналните лампи светнаха още в самото начало. Първо 120 000 държавни служители бяха извадени от проверките за конфликт на интереси. Последва скриването на имуществото на всички общински съветници с подкрепата на ГЕРБ и ДПС, а ГЕРБ и ДПС контролират най-много общини в страната.

Съвсем скоро след това КПКОНПИ се насочи към представители на местната власт, които ГЕРБ не харесва. С дейното участие на комисията бе проведен петчасов показен арест в центъра на София на кметицата на "Младост" Десислава Иванчева и нейната заместничка Биляна Петрова. Двете изкараха в ареста осем месеца, въпреки че делото им вече се гледа по същество от съда, т.е. всички доказателства срещу тях за събрани. Иванчева и Петрова бяха държани в ареста след решение на "специалния" апелативен съд по искане на "специалната" прокуратура.

КПКОНПИ обърна поглед и към председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Лозан Панов. Преди това Панов бе проверен два пъти от НАП, а сега е мишена и на съдебния инспекторат. Съиздателят на "Икономедия" Иво Прокопиев е със запорирано имущество от повече от една година заради законната сделка по продажбата на "Каолин". КПКОНПИ обикаля из страната в търсене на съд, който да допусне този запор. Правилният съд бе намерен в Бургас. Шефът на Бюрото за контрол на СРС Бойко Рашков, който си позволяваше да прави обективни проверки за подслушването, бе свален от поста. Бюрото бе връчено на доверени хора.

На този фон управляващите отхвърлиха предложението на Европейската комисия да провери Върховния административен съд, където от години има съмнения за нагласяване на "правилните" съдии за "правилните" дела. Вероятната причината бе, че ВАС бе управляван седем години от близкия до ГЕРБ съдия Георги Колев.

Някъде помежду всичко това Министерският съвет прие промени в правилника за ДАНС, който позволи на агентите да се внедряват без предупреждение в частните фирми. Аргументът бе, че така службата по-ефективно ще се бори с корупцията. Никой не обърна внимание на факта, че ДАНС вече няма правомощия да се бори с корупцията, защото те бяха дадени на КПКОНПИ.

Годината завърши с тайните арести. Промени в закона дадоха власт на прокуратурата да забранява на непълнолетните арестанти да уведомяват своите родители през първите 24 часа от задържането им. Показателен за манталитета на управляващите бе коментарът по темата на заместник-министъра на правосъдието Евгени Стоянов.

"Това дете (което е арестувано) не е дете, което е послушно, добро. Това дете е с мярка за неотклонение задържане под стража, знаете тя се взима само в изключителни случаи при тежки престъпления“, обясни Стоянов, който е доктор по право.

Но годината можеше да бъде и доста по-зле.

Управляващите зарязаха идеите на Министерството на правосъдието, които щяха де факто да криминализират целия граждански оборот. В последния момент ГЕРБ оттегли предложенията си за промени в закона за КПКОНПИ, които щяха да позволят на антикорупционната комисия да подлага своите мишени на неограничена във времето репресия. Не бяха приети и промените в Закона за защита на личните данни, насочени срещу независимите медии.

Нова година – нов късмет

Още от Анализи и Коментари