Ограбените от КТБ пари можело да надхвърлят 1.5 млрд. лв.

Премиерът Бойко Борисов изчисли, че ограбените пари от затворената преди девет месеца "Корпоративна търговска банка" (КТБ) чрез признати от квесторите на БНБ прихващания на депозити може да надхвърлят 1.5 млрд. лв. Затова и се бързало с приемането на законови поправки, които да позволят назначаването на временни синдици, посочени от Фонда за гарантиране на влоговете, изплатил 3.5 млрд. гарантирани спестявания в КТБ, стана ясно от думите му.

Временните синдици ще наемат фирма, която да проследи финансовите потоци на КТБ, съобщи министърът на финансите. Предложенията за международно разследване, което да бъде извършено от специализирана компания, датират още от лятото, когато КТБ, известна като "банката на властта", бе затворена и впоследствие бе открита финансова дупка от 4 млрд. лв. Сега, с девет месеца закъснение, след като активите на КТБ са се стопили до сума, която не може да покрие вземанията на кредиторите, тези усилия може да се окажат "след дъжд качулка".

В петък представители на парламентарните групи отново обсъждаха измененията в Закона за банковата несъстоятелност с министъра на финансите Владислав Горанов. След близо тричасови разговори те казаха, че са се подписали под конкретни текстове, но не пожелаха да ги обявят, тъй като до понеделник, когато ще бъдат внесени в Народното събрание, можело да претърпят промени. Освен това не били подписани от "Атака", които по принцип ги подкрепиха. Основните изменения са въвеждане на несъществуващата в момента фигура на временни синдици, които да пазят имуществото на банката до започването на процедурата по несъстоятелност. Те ще сменят квесторите, назначени от БНБ, и ще могат да наемат фирма, която да търси къде са изчезнали парите от КТБ.

Синдиците ще наемат фирма да проследи "къде са отишли парите от банката"

Финансовият министър Владислав Горанов коментира, че в момента в българските закони не съществува възможност за назначаване на временен синдик преди започване на процедура по несъстоятелност, както предлагат депутатите в случаи, касаещи банки. Банковата несъстоятелност обаче била по-различна по форма и важност от фирмената и се налагат такива мерки. Временните синдици ще имат право да отменят сделки, направени от квесторите след отнемането на лиценза на банката, включително и прихващания между кредити и депозити.

Синдиците ще сключат договор със специализирана фирма, която да проследи финансовите потоци от КТБ, за да се види "къде са отишли парите от банката" и могат ли да бъдат върнати. Ще имат и други правомощия, които Горанов и депутатите не пожелаха да уточнят.

Всеки месец те ще трябва да публикуват на сайта на Фонда за гарантиране на влоговете доклад за действията си. Ще дават същата информация и на министъра на финансите и ако той прецени, че не си вършат работата, ще може да поиска да бъдат сменени. Казусът "КТБ" предизвика и още една законодателна инициатива. Депутати от управляващите партии внесоха поправки в Закона за независимия финансов одит, които предвиждат решенията на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори за отнемане на правото за извършване на финансов одит на специализираните компании и на правото на работа на одиторите да се вземат с публично гласуване. Предлага се това да става с обикновено мнозинство.

Измененията са провокирани от гласуването на членовете на комисията по предложението за отнемане на лиценза на одиторската компания "Кей Пи Ем Джи България" заради пропуските ѝ при заверката на годишните финансови отчети на КТБ. Трима от членовете на комисията гласуваха против отнемането на разрешителното, а двама бяха "за". След това от ГЕРБ, които заявиха, че "Кей Пи Ем Джи България" трябвало да остане без лиценз и обявиха, че ще предложат законови промени.

Борисов обобщи: Синдикът брани имуществото, квесторът - не

По-рано министър-председателят изнесе кратък урок на тема "Що е синдик и квестор" пред журналисти след представянето на книгата на председателя на фондация "Конрад Аденауер" д-р Ханс-Герт Пьотеринг. "За публиката, която може би не знае какво е квестор или синдик, единствения факт за нея е, пази ли се имуществото, което след това като се продаде, държавата ще си върне парите, ще влезе в бюджета и ще ги похарчат българските граждани. По закон квесторите наблюдават, разрешават, вървят на ръба на закона, ще ги проверим много основно след време. Те се назначават от БНБ. Синдикът брани имуществото да не се открадне", разясни Борисов.

Времето минава, заводите си отиват, вместо да дойдат в държавата

"Вече месеци наред, поради дело след дело, жалба след жалба, времето минава. Не можем по сега действащите закони да назначим синдици и заводите - един по един, си отиват. Искам да дойдат в държавата, тя да си получи парите и респективно хората, обяснявам. Държавата в лицето на фонда си, който изплати над 3.5 млрд. лв., е най-големият кредитор на тази банка, а се оказва, че вместо той първо да вземе парите, ги правят през някакви цесийки, които забранихме, но квесторите разрешават", посочи премиерът. Той изрази надежда в следващите няколко дни политическата класа "да спаси този грабеж".

Запитан колко може да са ограбили на ръба на закона, Борисов отвърна, че по негови данни, над 800 млн. лв. вече. "Това, което чух от един посланик, който дойде да се застъпва по дадената тема, ако и "Виваком", както казват, по някакъв начин е изтъргувал, това ще мине над 1 млрд. и половина. Затова този закон е спешен, със стара дата, да се върнат обратно в държавата", каза Борисов.

Квесторите отхвърлят обвиненията и били готови на проверка

Квесторите на КТБ от своя страна отхвърлиха твърденията, че позволяват "разграбването" на банката с отнет лиценз. Назначените от БНБ Елена Костадинчев и Станислав Лютов обявиха в писмо до медиите, че не са позволявали никакви сделки с имущество на банката и не са нарушавали законовата забрана за прихващания в следствие на цесии (придобиване на депозити в банката).

Заради отписване на необезпечени кредити и одобрени от квесторите отписвания на кредити с прихващане на депозити, активите на КТБ се стопиха от 4 млрд. лв. при затварянето ѝ в края на юни 2014 г. на 1.84 млрд. в края на годината.

Във връзка с това Костадинчев и Лютов заявяват, че не са извършвали никакви "разпоредителни действия с имущество на банката". "Не са разглеждани цесии на вземания срещу банката (депозити - б. а.), постъпили в деловодството на банката след 6 ноември 2014 г. - деня на отнемане на лиценза ѝ", твърдят те. Квесторите допълват, че не са одобрявали искания за прихващания в следствие на цесии, постъпили след влизането в сила на промените за забрана на такива прихващания т. е. след 28 ноември 2014 г.

Двамата заявяват, че по закон не могат да се разпореждат с имуществото на банката, защото то е запорирано от съда, а и законът им го забранява. Казват, че са "на разположение за всякакъв вид проверки от оторизираните за това органи" и са готови да им съдействат. Синдиците ще наемат фирма да разследва къде са парите

"Квесторите може би са прави, че са спазили закона. Промените обаче са необходими, защото квестурата не действа при несъстоятелност. КТБ вече не е банка, след като БНБ отне лиценза ѝ", коментира след срещата за спешните законови промени министърът на финансите Владислав Горанов.

Без да изпадат в детайли, той и народните представители, избистряли предложенията, обясниха, че с изменения в Закона за банковата несъстоятелност ще дадат възможност на Фонда за гарантиране на влоговете да избере временни синдици, които да пазят имуществото на КТБ. Те ще бъдат назначени след решение на съда, въпреки че в четвъртък депутати обявиха, че това ще става без санкция на съда.