Прескочи към основното съдържание
Вход / Регистрация

Паметникът на Съветската армия и изгубената памет – дебатът продължава

153 коментара
Паметникът на Съветската армия и изгубената памет – дебатът продължава

Дебатът за паметниците и паметта за близкото комунистическо минало продължава с пълна пара в социалните мрежи като Фейсбук и в интернет форумите.

Няколко смели четки постигнаха за една-единствена нощ това, което десетки талантливи пера, статии, протести и петиции не успяха да постигнат за двадесет години. Ярката светкавица на иронията освети една десетилетна лъжа. Ехото ѝ още не е заглъхнало. И нищо вече няма да е същото. Непоправимото се случи: хората започнаха да си задават въпроси. А задаването на въпроси рано или късно ще ни върне изгубената памет.

Подменената памет

Именно паметта е тази, която ни предпазва да не залепим длан върху горещия котлон. Липсата на памет води до неразпознаване на опасността, загуба на ориентация и нерядко – до фатален край. Още по-страшно е, ако цяло едно общество страда от амнезия и загуби представа що е добро и зло.

Няколко поколения българи, руснаци и източноевропейци бяха подложени на чудовищен експеримент, целящ подмяната на паметта им за миналото. В България узурпиралите по престъпен начин властта в България и с решаващата помощ на чужда окупационна армия, десетилетия наред откровено се заканваха: "Тази власт с кръв сме я взели, с кръв ще я дадем”.

Имаха предвид не своята кръв, разбира се, а пролятата от тях кръв на десетки хиляди безпощадно избити български граждани.

Но през 1953 г., когато този 37-метров паметник е издигнат, горяните все още водят своята въоръжена съпротива срещу комунистическия режим.

През 1953 -та, въпреки че естествените лидери на българския народ и целият предвоенен елит, който не е избит през 1944-1945, са натикани в концлагери и затвори, въпреки че партията на Никола Петков е забранена, въпреки терора, убийствата, побоите, изселванията, въдворяването в лагери и лишаването на децата им от правото да учат, българите се бунтуват и отказват да влязат в ТКЗС.

Вбесени от неуспеха си срещу упоритите български селяни, 60% от които все още владеят собствената си земя и уплашени от Горянското движение, комунистическите терористи и слуги на Кремъл издигат гигантски паметник, размахал заплашително оръжие в небето над София.

Паметникът е вдигнат незаконно, на общинска земя.

Вдигнат е на мястото на Княжеската градинка, където е имало детска площадка, забавен лабиринт, воден басейн, малък медицински пункт, летен и детски театър с 600 места, алпинеум и цветен кът с цветя от Мала Азия, Кавказ, Пирин, Рила и Родопите. Заедно с мавзолея на княз Батенберг и градината пред него те формират онази градска модерност, характерна за европейска столица.

Вероятно паметникът е построен именно там и защото дори споменът за принадлежност към Европа е трябвало да бъде изличен.

Погледнете сега централната фигура на паметника, която държи пистолет "Макаров” в ръка. Този пистолет е конструиран през 1948 г., тоест няма как това да са войниците, воювали с армията на Хитлер през войната. Това е превъоръжената Съветска армия, която три години по-късно нахлува в непокорна Унгария. А до 1956 г., когато съветските танкове смазват унгарците, българският народ все още се съпротивлява и все още се надява.

Затова е вдигнат този паметник – като предупреждение и заплаха, че ако българите не престанат да се борят, кремълските наместници у нас няма да се поколебаят отново да повикат на помощ чуждата армия, с чиято решаваща помощ, взеха властта у нас.

Уместно ли е да има паметник, възхваляващ Съветската армия?

Да, ще кажат някои, защото "Съветската армия освободи Европа от нацизма”.

Не, ще ви каже познаващият историята гражданин.

Червената армия (както е известна до 1946 година Рабоче-Крестьянская Красная Армия, преименувана после в Съветска) никога не се е била за освобождаването на Европа, а за разширяване на съветската империя. Първоначално – като съюзник на нацистите. Тогава окупира Полша, Финландия, Литва, Латвия, Естония, Бесарабия и т.н. После – вече като самостоятелен играч, след като се скарва с наци-другарчето си за подялбата на света и се сбива и с него. Но това дребно обстоятелство, разбира се, не променя окупаторския характер на Червената армия.

Затова – колкото е уместно да има паметник, възхваляващ армията – окупатор на Хитлер, точно толкова е уместно и да има паметник, възхваляващ армията – окупатор на Сталин, извършила тежки военни престъпления (като избиването на 22 хиляди полски военнопленници в Катин, например) и престъпления срещу цивилното население в Германия и други страни. В България никога не се споменава за ужасяващите със своята жестокост чудовищни зверства в Източна Прусия, извършени от червеноармейците.

Който има сили, нека прочете повече тук, но предупреждавам, че текстът съдържа шокиращи описания на проявен садизъм.

В листовка, адресирана до съветските войски, членове на комунистическата партия на Съветския съюз отправят призив като този: "германците не са човешки същества... нищо не може да ни зарадва повече от труповете на германците" или като този: "Войници на Червената армия! Избийте всички германци! Убивайте! Убивайте! Убивайте!" (вж Анатолий Голдберг, Иля Еренбург; Christopher Duffy, Red Storm on the Reich).

"Подвизите” на Червената армия, самата тя създадена през 1918 година с нечувано насилие към нежелаещите да воюват в редовете ѝ селяни, започват дълго преди Втората световна война и не свършват с нея. Нека не забравяме нахлуването на Съветската армия в Унгария през 1956, в Чехословакия през 1968, в Афганистан...

Не се е разминало и на България...

Имало е, естествено, доблестни руски офицери и войници в армията на Сталин, както е имало и доблестни немски офицери и войници от армията на Хитлер, които и по време на войната не загубват човешкия си облик и не само не са извършвали престъпления, но и са помагали при възможност на цивилното население, спасявайки човешки живот.

Такива конкретни офицери и войници заслужават да имат паметници.

Но армиите на Хитлер и на Сталин не могат да имат възхваляващи паметници, защото са армии, извършили тежки военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Альоша: "Кого освобождаваме и от какво?”

Убитите и загиналите в бой войници и офицери, изпратени на война заради налудничавите стремежи на Сталин и Хитлер също заслужават паметници там, където са оставили костите си.

Но има ли загинали в България руски войници?

Има, разбира се. Но те са разстреляни от НКВД. За такъв един случай разказва Атанас Славов в автобиографичната си книга "С точността на прилепи” (изд. Български писател, 1992, стр. 71-74):

" – Кого освобождаваме? – това беше постоянният въпрос на Алексей, когато го помъкнеха пиян като прасе.

Около една седмица след като Червената армия влезе в Сливен, десетина души бяха разквартирувани вкъщи...Ако помните възрастния войник, който ме пита за специалния глагол, за да се разбере с местната уруспия – и той беше тук. Леонид се казваше. Беше им като баща на всичките, но Алексей особено го тревожеше. Мисля, че го обичаше, защото беше прост украински селянин, а Алексей единствен между тях имаше една година в гимназия. Така че Леонид хем го ценеше високо, хем се тревожеше, че е разглезен от много знание и му трябва подкрепа.

Ден след ден Алексей ставаше все по-нервен.

...

След това всички руснаци се заключваха в приемната на гуляй, за да разтушат любимеца си. Пееха и се смееха, бърбореха неразбрано, и току по някое време гласът на Алексей се издигаше високо над всички: "А аз ви питам кого освобождаваме и от какво? Отговорете! Кого? Тях ли?”

"Шт, шт, шт!” – запушваха му устата и пак започваха песните. Но понякога се случваше да избяга през френските прозорци на терасата. Те го хващаха и го вмъкваха вътре и момичетата тичаха насам-натам в стегнатите си розови комбинезони, под които подскачаха огромни лъскави сутиени, и бършеха повръщаното, и целуваха горкото момче, и го притискаха до себе си, сякаш да го предпазят в похабения си матерински инстинкт от това, което вече никой не можеше да го предпази. И го вмъкваха в библиотеката на тате да го положат на някой от лебедовите тенекиени кревати под стотиците предреволюционни книги, написани със стария правопис от достоевците и бакунинците, за които нито бяха чували, нито се интересуваха. Завиваха го презглава и го целуваха пак и пак, и го молеха да мълчи, докато изтрезнее.

През ноември се върнахме в София...И ето че една декемврийска сутрин преди разсъмване се звънна и от улицата се чу остра свирка с уста: Леонид!

– Как са в Сливен? – попитах. – Момичетата, Алексей?

– Плохо, плохо с ним получилась! – Леонид се поколеба и запали цигара, за да не може острият поглед на мама да го прониже до истината.

Видях как ревматичното ѝ рамо взе да се върти. Беше нещо като нервен трик; сякаш се мъчеше да сгуши на сигурно върху рамото си детска глава, която липсва.

– Колко лошо? – На нея не можеше да ѝ замажеш очите. – Какво е станало с Алексей!

– Много лошо!

Алексей го бяха разстреляли. Беше дезертирал. Взел някакви цивилни дрехи и се скрил между софийските белоруски емигранти, но някой го издал и така беше станал един от осемте, които загинаха в мазето на руското комендантство в Сливен.

Вечният въпрос на бедното момче: ”Кого, по дяволите си мислим, че освобождаваме?”, най-сетне се беше разпилял по четирите посоки на вятъра. Като бледа вощена свещица, духната от течението на времето, точно когато беше започнала да разпръсква тъмните сенки на заблудите от смътните очертания на реалността."

"Плохо с ним получилось"

На този ли Альоша – убит в мазето на руското комендантство в Сливен е посветен паметникът в Пловдив? Не. Този Альоша, както и много други руски войници и офицери, разстреляни от "своите” нямат паметници.

У нас има паметници на Съветската армия, не на жертвите ѝ. Или по-точно паметници на шпагина, на символа на "тая власт, която с кръв сме я взели, с кръв...”.

Шпагин, издигнат в софийското небе над знамето на българския парламент и заплашително насочен срещу Алма Матер.

И за да е пълна гаврата с жестоко избивания от московските наместници у нас български народ, които го клаха така, както никой в цялата му многовековна история не го е клал, на паметника се четат думите: "От признателния български народ.”

Думи, написани от убийците на този народ, който никога не им е дал законна власт и следователно никога не им е дал правото на говорят от негово име.

Къде са техните паметници ?

Само през първите три месеца на съветската окупация в България са избити 30 хиляди български държавници, администратори и интелектуалци. Отделно още толкова български войници и офицери загиват на фронта, сражавайки се под командването на същата тази армия. Отделно десетки хиляди мъченици, загинали в създадените по съветски тертип концлагери и затвори...

Няма ги или доколкото ги има, те са скромни и са неизвестни на широката общественост. Да не говорим, че докато българските правителства даряват огромни парцели общински земи и пилеят парите на българските граждани за чудовищни паметници на похитителите на свободата на България и за гигантски паркове и музеи на ...”социалистическото изкуство”, паметниците на жертвите са създадени с лични средства и дарения. А би трябвало да е обратното!

Затова дебатът за паметника не трябва да спира, докато не възстановим загубената си памет и докато не изградим имунитет, дори свръхнепоносимост към "освободители”, освобождаващи ни от ... свободата ни, достойнството ни, живота ни...

А това няма нищо общо с русофобията, напротив.

На всеки нормален човек е ясно, че ако има някой, който е страдал повече и от нас от престъпната политика на Кремъл, това са руснаците.

А да обичаш руснаците и Русия, – както казва руският свещеник Яков Кротов, – означава да не обичаш деспотизма, а да обичаш свободата им. Защото има ли свобода – ще я има и Русия.

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.

153 коментара

Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.

Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.

Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg

Прочетете нашите правила за участие във форумите.

За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.



  1. Анонимен
    #153

    Има голям паметник на съветската армия и на бул."Черни връх" в местността "Кръста". Защо винаги за него се премълчава?

  2. Анонимен
    #152

    ПО СТРАШЕН ОТ СПИНА, ПО ОПАСЕН ОТ РАКА, СЕГА ЗА СЕГА СИ ОСТАВА ПРОСТАКА. ТОВА БЕШЕ МНОГО ПРЕДИ ИНТЕРНЕТ. ОБАЧЕ ПОЯВАТА И РАЗШИРЯВАНЕТО НА ДОСТЪПНОСТА НА ИНТЕРНЕТ ПРЕМАХНА ВСИЧКИ ИНСТИТУЦИОНАЛНИ И ПСИХОЛОГИЧЕСКИ ЗАДРЪЖКИ И ПРЕВЪРНА ПРОСТАКА И ПРОСТОТИЯТА В ИНСТИТУЦИЯ.
    ИНТЕРНЕТ ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ТЪРЖЕСТВО НА ПРОСТОТИЯТА В РЕАЛНО ВРЕМЕ. ПЪРВИЧНО НЕГРАМОТНИ ХОРА, КОИТО НЕ СА НАПИСАЛИ РЕД ПРЕЗ ЖИВОТА СИ, КОИТО НЕ СА ПРОЧЕЛИ ДОРИ ПОЛОВИНАТА Libri legendi,
    ПОЛУЧИХА ВЪЗМОЖНОСТ ДА ГРОМЯТ ДОКАЗАНИ

  3. Анонимен
    #151

    Авторката е било прекалено сдържана. Какви 30 хиляди, какви още 30 хиляди!? Та и малките деца знаят, е от 7 милиона българи, съветската армия изкла 10 милиона и сега фактически нас ни няма. Не съществуваме! Но най-голямата им вина е, че не бомбардираха София и даже попречиха на съюзниците да довършат града. Това е нещото, което принуди дори най-дебелоглавите фашисти да започнат да мислят.

  4. Анонимен
    #150

    Без да навлизаме в подробности за фаталната роля на политическия кръг “Звено” за преврата в България на 9.ІХ.1944 година, държавната власт на същата тази България беше направо поднесена на комунистическата партия и тя пое държавното кормило на една спокойна, стопански запазена и военно мощна спрямо съседите си страна. Само София беше пострадала от бомбардировките, защото бяха разрушени или изгорели предимно сгради в центъра. Цар Борис ІІІ, а след неговата смърт и регентството и правителството въпреки

  5. Анонимен
    #149

    С кръв взели властта и така я употребявали и употребяват, че скоро няма да имат над какво да властват! На тази безмо- зъчна сган й липсва /от поколение на поколение/ дори инс- тинктът за самосъхранение.

  6. Анонимен
    #148

    Прочетох я бегло тази статия - ей, големи глупости. СССР е ощетена и нападната на своя територия държава през Втората световна, така че еднолично нацистката коалиция и специално Германия е виновник за войната.
    Това е официално заключение на Нюрнбергският процес. Ако някой иска да го обжалва - ще чакам да успее, а до тогава заключението на процеса е еднозначно и неоспоримо.

    Нещо автора плаче за някакви дезертьори, сякаш дезертьорството е най - естествената постъпка. Типично разсъждение на либералска

  7. rotos
    #147

    "Защото има ли свобода – ще я има и Русия." На кого му дреме за Русия Не вервам да е некой, който влиза в сайта на Медапул. Тази дивашка империя е в основата - не, тя е основата, на всички злини, които са се случили на нещастната ни държавица. А нейната "Пета колона" у нас е онова, което, ако не бъде унищожено физически, ще доведе до изчезването на България от картата на Европа. За жалост, България нема своя Пиночет...

  8. Анонимен
    #146

    Ако съветските паметници в България са на най-южният край на съветската империя, нека да погледнем на най- северният край на Европа, на водещият се като норвежки остров Шпицберген. В инсталираните на острова от Кремъл съветските градове с изключително не норвежко население Баренцбург и Пирамиден се намират най-северните "щедьоври" на соцреализъма - вечните статуи на Ленин. Тези паметници са в челната верига за промиване на мозъците, с всяка агресивна акция за завладяване на пространството, също както

  9. Анонимен
    #145

    Това чудовище,незнайно по какви критерии наречено паметник трябва да се разруши,защото е обидно за нас,българите.Обидно точно толкова,колкото беше обидно другото комунистическо творение,наречено Мавзолей.И не е важно какво държал в ръцете си червения окупатор-Макаров или Шпагин.Важно е че с това оръжие без съд и присъда са убивани невинни българи,хиляди и десетки хиляди.Къде са техните паметници?А на това място трябва да има паметник-паметник на Майка България,плачеща над избитите си от КОМУНИСТИТЕ

  10. Анонимен
    #144

    Авторката е писала в статията си отделно за шпагина, цитирам: "Шпагин, издигнат в софийското небе над знамето на българския парламент и заплашително насочен срещу Алма Матер." В случая става дума за централната фигура от снимката. Тя държи точно пистолет макаров. Научете се ПЪРВО да четете внимателно, после бързайте да пишете.

Препоръчано от редакцията

подкрепете ни

За честна и независима журналистика

Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.