"Пеевски си отиде." Наистина ли, г-н Борисов?

"Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната", съобщи премиерът Бойко Борисов. Съобщението не изглежда изненадващо, като се има предвид, че за оттеглянето на Делян Пеевски от политиката се говори (и подготвя) поне от две години. Странно е, че новината бе оповестена от министър-председателя, а не от самия Пеевски или партията му ДПС. Както и в какво си качество Борисов е информиран за случващото и го поднася като новина, при положение, че неведнъж е казвал, че няма нищо общо с депутата от ДПС и не се меси в делата на други партии.

Премиерът направи обявлението в понеделник в предаването "Лице в лице" по бТВ, но водещата не му зададе нито един от тези въпроси. Да речем, те са маловажна подробност.

Далеч по-важната "подробност" е, че от думите на премиера става ясно, че напускането на Пеевски ще реши всички проблеми, които го вълнуват : "Много скоро вече няма да е дъвка. Аз не знам тогава какво ще измислят, какво ще говорят."

"Какво ще измислят, какво ще говорят", е по адрес на медии, политици и граждани, които проявяват неблагоразумието да питат какъв е произходът на средствата, с които депутатът от ДПС изгради мощна бизнес империя; защо фирми, свързвани с него, печелят лъвския пай от големи обществени поръчки; защо този смазан механизъм работи безотказно на всички равнища в държавата (премиер, министри, агенции, администрации) и по всички "вектори" (ако използваме този термин на "визионера" Доган), което включва гарантирано покровителство от всички големи политически играчи, от регулаторни органи, от НАП, от прокуратурата, ключови съдилища, специалните служби и огромна част от медиите.

Отговор няма. Шумът на парите обича тишината. Цялата държавна машина е впрегната в опазването на тайната накъде са поели и чии бизнеси хранят източените милиарди от Корпоративна търговска банка (КТБ).

Ако има класация на темите, които най-много вбесяват Бойко Борисов, първото място най-вероятно заема тази за Пеевски. Откакто името на този депутат от ДПС се превърна в нарицателно на "модела КОЙ" и мобилизира срещу него невиждана гражданска енергия, Борисов старателно отклонява въпроси за статута и влиянието му в държавата. Всичко, казано от Борисов за Пеевски пред последните три години, се изчерпва с това, че въпросният политик и неговата партия ДПС имат лош имидж. И това е причината ГЕРБ и ДПС да не управляват заедно.

За последно премиерът каза това на 21 март сутринта пред Нова телевизия. Два часа по-късно Делян Пеевски обяви, че занапред няма да участва в бизнес проекти в България, което бе възприето като пореден знак, че ще се опита да изчезне от публичното полезрение. Месец и половина преди да се случи това министър-председателят започна да спира големи обществени поръчки поради "витаещи съмнения", че зад тях стоят фирми, свързани с Пеевски. По документи, разбира се, нито една от тези фирми не се води на депутата.

Според обясненията на Борисов, решимостта за спиране на съмнителни поръчки го обзела след като български младеж в Лондон му зададе въпроса дали като се гледа в огледалото, вижда Пеевски. Може и да е случайно, но "катарзисът" съвпадна и със съобщенията, че Турция е забранила на Доган и Пеевски да влизат в страната и че турските власти определят Пеевски като "император на контрабандата" на цигари в страната. Липсата на официална информация от турска страна прави трудно да се подреди целият пъзел, но голяма част от видимите елементи дават представа за скритата картина. Тя се състои от информации в турски проправителствени медии за данни на турските служби, според които с печалбата от контрабандата на цигари на "Бултартабак" се финансира кюрдската партия ПКК, която Анкара е обявила за терористична. За шест месеца българският главен прокурор имаше две срещи с турския си колега, като по време на визитата си в Анкара Сотир Цацаров разговаря и с турския президент Реджеп Ердоган, докато при неотдавнашното си посещение в София турският главен прокурор Мехмет Акарджа, придружаван от голяма делегация, се срещна не само с Цацаров, но и с премиера, президента и двама министри. Акарджа е информирал, че турският закон позволява да се водят дела и да се конфискува имущество на търговски дружества, подпомагащи терористични организации.

Хипотезите за това защо Пеевски се оттегля точно сега са многобройни. Бившият зам.-председател на ДПС Осман Октай преди време коментира пред БНР, че "посредниците в политическите игри, когато бъдат разобличени, постепенно биват изкарвани от "играта" по един или друг начин".

"Когато човек като Делян Пеевски, или както и да се казва той, е осветлен и става дразнител за употреба на създадения политически модел, той бива изваден от играта. Постепенно той не само ще се отказва от активи, не само ще осветява активи, той трябва да престане да бъде заплаха за тези, които са комуникирали чрез неговата финансова и кадрова мощ", коментира Октай. По думите му покрай разходите около КТБ в размер на 4-5 млрд. лв. "много хора в политическата, съдебната и административната власт" са станали зависими от него и затова той не може изведнъж да бъде изтеглен.

Именно поради тази причина не бива да се заблуждаваме, че "новината", че "Пеевски си отиде", означава, че той си е отишъл. Малко след заканата, че няма повече да инвестира в бизнес проекти в България, Пеевски финализира сделката за придобиване на "Техномаркет". Може и да пребивава в друга далечна държава (Дубай, например) и да развива там бизнес, но бизнесът му в България, добре прикрит според различни медийни разследвания чрез офшорки и подставени лица, няма как да се изпари. Тук са си схемите, хората, контактите и целият механизъм, който прави възможен съществуването на Пеевски и други като него. Институциите не показват никакво намерение да разбият модела, който ще продължи да възпроизвежда същите кражби на обществени средства в огромни мащаби, без значение къде физически се намира Пеевски.

Онова, което очаква премиерът, е да спрат въпросите за Пеевски, а всичко друго да продължи както си е. Както се казва, най-важно е да има стабилност...

Още по темата
Още от Анализи и Коментари