Подобряването на отношенията между САЩ и Иран започва да променя баланса на силите в Близкия изток

Американският държавен секретар Джон Кери се ръкува с външния министър на Иран Мохамад Джавад Зариф

Временното международно споразумение по иранската ядрена програма може да промени баланса на силите в Близкия изток в полза на Техеран след две години на народни въстания, които отслабиха водещите арабски страни.

Споразумението в неделя откри пътя към затопляне на отношенията в конфликта между САЩ и Иран, който продължава почти толкова дълго, колкото Студената война между САЩ и СССР. Това притесни Иран и арабските лидери от Залива, които се опасяват от появата на нов регионален хегемон, настроен неприятелски към техните интереси.

Споразумението за възпиране, но не и премахване на иранското обогатяване на уран, за което Западът дълго вярваше, че цели създаването на бомба, има последствия далеч отвъд разпространяването на оръжия за масово унищожение в белязания от войни регион, който е от жизненоважно значение за световните запаси на петрол.

За някои арабски страни от Залива, които смятат, че Техеран създава размирици в региона, както и за Израел, който смята Иран за смъртна заплаха, споразумението от Женева означава, че не са успели да разубедят Вашингтон да поеме курс, който според тях ще завърши зле - до такава степен изпитват недоверие към Ислямската република.

Иран ще става по-богат и по-силен след облекчаването и евентуалното вдигане на санкциите, които спъваха икономиката му. Това ще окуражи неговите ислямистки управници да засилят подкрепата си за шиитските си съюзници в арабски страни, заявяват някои критици на споразумението.

За разлика от тях поддръжниците на споразумението заявяват, че сближаването между двете сили, които толкова дълго се противопоставяха една на друга, може да помогне да се стабилизира регионът и да се намали религиозното напрежение, което изправя шиити и сунити в кървави сблъсъци помежду им.

Недоверието беше взаимно, както при патовата ситуация след Втората световна война между Запада и СССР. САЩ и Техеран не са поддържали официални отношения от 1980 година, след като ирански студенти окупираха посолството на САЩ в Техеран. 52-ма дипломати бяха взети за заложници в знак на протест срещу решението на САЩ да дадат убежище на бившия шах след свалянето му от ислямската революция.

"Историческа грешка"

След като историческите арабски властови центрове Египет, Сирия и Ирак бяха отслабени от въстания и религиозни сблъсъци, новото начало с Техеран изглежда като привлекателна потенциална победа за американската администрация, която се опитва да отбележи външнополитически успех.

Рами Хури от Американския университет в Бейрут описва временното споразумение, което ограничава иранската ядрена програма, като "нещо много хубаво", което може евентуално да доведе до сближаване между религиозните лидери в Техеран и арабските съюзници на САЩ в Залива.

"Ако преговорите продължат успешно и санкциите постепенно се отменят, това ще съживи иранската икономика, а също и либералното движение, мисля, че бавно ще станем свидетели на политически и социален напредък в страната", заявява Хури.

"В краткосрочен план, то подтиква към сътрудничество между САЩ и Иран за Сирия и за спиране на насилието там. В момента има обща заплаха, сунитските екстремисти, които ще нападат иранците, ще извършват нападения и в САЩ, както видяхме, така че в момента те са врагове на всички".

Експертите заявяват, че арабските страни от Залива ще се опитат да разработят съвместно стратегия в областта на сигурността и дипломацията с единомишленици, за да намалят уязвимостта си към въздигащ се Иран, който в момента трескаво обмисля бъдеще, в което няма да бъде ограничен от смазващи санкции.

От своя страна израелският премиер Бенямин Нетаняху заяви, че временното споразумение е историческа грешка, защото "най-опасният режим в света направи значителна стъпка към придобиване на най-опасното оръжие в света". Той потвърди отдавнашната израелска заплаха от възможни военни действия срещу Иран, макар че член на неговия кабинет по сигурността призна, че временното споразумение ограничава този вариант.

В основата на опасенията на арабите от Залива е убеждението, че умерените ирански чиновници, които водиха преговори за ядреното споразумение, не са твърдолинейните ръководители на шиитската страна, за която те смятат, че се меси в сунитските държави. Тези сили остават водещи сред Гвардейците на ислямската революция и разузнавателните служби.

Арабските страни от Залива посочват като водещ пример иранската подкрепа за сирийския президент Башар Асад, изповядващ вариант на исляма, произлязъл от шиитския ислям. Той се бори срещу предимно сунитските въстаници, подкрепяни отчасти от арабите от Залива.

Високопоставен арабски представител, близък до саудитското правителство, заяви пред Ройтерс, че отношението на кралството се характеризира предимно с "недоверие" поради иранската намеса в Сирия, Йемен и Бахрейн.

"Хитрини"

"Техният атомен арсенал не е единственият им арсенал - притеснява ни арсеналът им от хитрини", заяви той. "Имаме много споразумения и обещания от тях в миналото. Сега се надяваме да видим процес на промени в съответствие със споразумението".

Разкритието, че високопоставени представители на САЩ са водили тайни двустранни преговори през последните месеци, за да се подготвят за ядреното споразумение, може да засили опасенията на арабите от Залива, че Вашингтон е готов да действа зад гърба им, за да сключи споразумение с Иран.

Много арабски страни от Залива се опасяват, че търговските императиви, които десетилетия наред даваха тласък на ангажимента на САЩ към тях, са много сходни с тези, които тласнаха подадената ръка от САЩ към Техеран - бизнесът.

"САЩ имат своите интереси - Иран са богат пазар. Иранците имат много инфраструктура за възстановяване, което може да генерира милиарди долари за нефтените компании на САЩ и Великобритания", заяви Абдула ал Мулхим, саудитски капитан в оставка, който работи като коментатор във вестник.

В допълнение някои арабски страни от Залива се опасяват, че след като САЩ са все по-независими в енергийно отношение благодарение на собствения си шистов газ, могат да са по-малко решени да бранят Ормузкия проток, тясната артерия, през която преминават 40 на сто от глобалния износ на петрол по море.

Сами ал Фаджр, съветник по сигурността на Съвета за сътрудничество на арабските държави от Залива, заяви, че арабските правителства в района ще положат дипломатически усилия и в областта на сигурността, за да гарантират, че са защитени срещу възраждащи се ирански амбиции. Арабите от Залива се чувстват пренебрегнати от споразумението, намекна той. "Иран седи на голямата маса. Ние получаваме остатъците".

"Повече оръжия"

Той добави: "Ние ще се сдобием с повече оръжия, ще проверим дали това, което планираме да купим, е адекватно, за да отговорим на това". "Ние ще съберем други страни, които са пострадали от това действие, в единна дипломатическа кампания", заяви Фаджр.

Затоплящите се отношения между САЩ и Иран може да помогнат на Асад в Сирия. Някои анализатори твърдят, че нуждата на Вашингтон да защити това, което може да се окаже едно от малкото му дипломатически постижения в региона, означава, че той ще направи всичко възможно, за да запази затоплянето на отношенията с Иран.

"Сега е дори по-малко вероятно САЩ да окажат сериозен натиск върху Иран заради подкрепата му за режима на Асад по време на преговорите", заяви Шади Хамид от катарския филиал на Брукингския институт. "И очевидно, след като вниманието на всички е насочено към Иран, Асад е свободен да прави практически каквото си иска."

Емил Хокайем от Международния институт за стратегически изследвания отхвърли идеята, че Израел и арабските страни от Залива ще се обединят от обща кауза срещу Иран. "Това е съвпадение на интереси, не съюз", заяви той. "Всяко от тях може да подсили посланията до Капитолия, но не се увличайте прекалено от възможността за пряко сътрудничество".

По БТА

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо името на премиера се свързва с аферата с къщата в Барселона?