Посещението на Йоан Павел Втори ще изтрие петното от България

Посещението на Йоан Павел Втори, който днес пристига в София, за мнозина българи е символ на пълна международна реабилитация. Визитата става двайсет години след ареста в Рим на представителя на авиокомпания Балкан Сергей Антонов, обвинен заедно с двама негови сънародници в "активно съучастие" в атентата на 13 май 1981 г. на площад Свети Петър в Рим, когато младият терорист от турската крайнодясна организация Сивите вълци рани тежко папата. "Зная, че посещението ще изтрие петното от България, която несправедливо бе обвинена", заяви пред АФП българският министър на външните работи Соломон Паси, един от 75-мата интелектуалци, които поканиха папата на тридневно посещение в тази населена предимно с православни християни страна.

Според неотдавнашно проучване на общественото мнение 47 на сто от българите смятат, че посещението на папата ще подобри представата за страната им, която бе един от най-верните и послушни васали на СССР. Дълго време се налагаше версията, че София е замесена в атентата срещу Йоан Павел Втори. Предполагаше се, че българските служби, използвайки турската мафия, са организирали операцията по поръчка на съветското КГБ, което искало да да се отърве от папата поляк, подкрепящ независимия профсъюз Солидарност.

В крайна сметка версията за така наречената българската следа се сгромоляса и през март 1986 г. Сергей Антонов бе оправдан. Защитата успя да докаже неоснователността на част от обвиненията срещу българина, отправени от Али Агджа, с когото при престоя му в силноохранявания затвор Ребибия в Рим явно "са контактували" италианските и американските служби. Дали пък всъщност не е ставало дума за гигантска операция за дезинформация? Или за нещо повече? Али Агджа, който в крайна сметка бе помилван от Италия през юни 2000 г. и експулсиран в Турция, където излежава само десетгодишна присъда за предишно убийство, още пази тайната си, въпреки че през последните години продължи при различни процеси или в интервюта да прави най-невероятни изявления. Кои са истинските поръчители на този безпрецедентен атентат остава загадка, но едно е сигурно - неговият физически извършител не е действал сам.

"Всички съдебни решения, включително тези на Касационния съд, постановиха, че Агджа е имал съучастници: група от тях са му помогнали да избяга от силноохраняван турски затвор през 1979 г., съучастници са финансирали бягството му из Европа и са му дали оръжие, когато пристига в Италия", подчерта неотдавна съдията Розарио Приоре. "Стореното от Агджа не е дело на луд, който действа самостоятелно. Имало е заговор и разследването съвсем конкретно показа намесата на българските служби", твърди италианският магистрат Фердинандо Импозимато, който навремето също участва в процеса. Събраните улики са смущаващи. Веднага след бягството от затвора, където е хвърлен заради убийството на директора на турския вестник Миллиет Абди Ипекчи, Али Агджа отива в София, където мнозина турски мафиоти, свързани с крайната десница, спокойно въртят бизнес, търгувайки нелегално с оръжие и наркотици под закрилата на комунистическите власти. Тук Агджа се среща с Бекир Челенк, дясната ръка на кръстника на турската мафия Абузер Угурлу, който уж му поръчал покушението. Али Агджа заминава за Германия и след дълго заобиколяне през много страни пристигна в Рим. При всеки отделен престой той е поддържал контакти с мафиоти и активисти на Сивите вълци.

Италианските следователи са убедени, че турската мафия е вършела услуги на българските, а следователно и на съветските служби. Тази хипотеза остава най-правдоподобната, макар да има и други предположения, включително за мащабен заговор на мафиите, за да се отърват от папата, който е твърдо решен да сложи ред във финансите на Ватикана. Доказателства обаче няма. Замесените мафиотски босове умряха при съмнителни обстоятелства. Агджа, който сам се описва като "независим терорист, работещ по договор", млъкна, но според съдиите той така или иначе знае само малка част от истината. След рухването на комунизма част от архивите бяха отворени през 1991 г. по инициатива на бившия български дисидент и впоследствие президент Желю Желев. Хората от службите обаче разполагаха с достатъчно време да ги разчистят. Обществеността и властите се стремят да затворят страницата. Сергей Антонов, който след четиригодишния престой в италиански затвор, изпадна в нервно разстройство, неотдавна получи пенсия "за изключителни заслуги" от премиера и бивш цар Симеон Сакскобургготски. По този начин той възнагради "твърдото му поведение в процеса, заплашващ да унищожи престижа на българската държава".

По БТА