Новият правосъден министър предлага:

Праг от минимум 250 000 лева в бъдещия Закон за конфискацията

Заместничката Деница Вълкова ще се бори за равни права на журналистите в наказателния процес

Пламен Георгиев, Деница Вълкова, Диана Ковачева и Велина Тодорова (отляво надясно). Снимка: БГНЕС

Праг от минимум 250 000 лева имущество, което да подлежи на отнемане заради неясен произход, предлага да се запише в бъдещия Закон за конфискация правосъдният министър Диана Ковачева.

Това заяви самата тя във вторник по време на официалното представяне на екипа ѝ, като уточни, че ведомството само е дало своето становище, но няма да участва в окончателното изготвяне на законопроекта и внасянето му в парламента.

Ковачева обаче не пожела да уточни кой се занимава с това. Добави единствено, че очаква новите текстове да бъдат внесени за обсъждане при депутатите до края на януари и да влязат в сила до края на годината.

"Абсолютно важно условие е отнемането на имущество да се извършва от граждански съд. Това означава, че производството по отнемане на имуществото ще върви паралелно и независимо от каквото и да е производство пред наказателен съд. И така процедурата няма да зависи от това дали има влязла в сила присъда", уточни министърът.

По думите ѝ самата философия на закона изключва той да се занимава с обикновените граждани, каквито бяха резервите на много правозащитни и граждански организации по време на обсъждането на първия му вариант, неочаквано бламиран от управляващото мнозинство в парламента през юли миналата година.

Ковачева смята още, че процедурата по отнемане на евентуалното имущество с неясен произход трябва да започва още с повдигането на обвинения на даден човек. Така според нея ще се гарантира неговото запазване чрез налагането на запори, а няма да се "разпилее" до влизането на делото в съда.

Друга корекция, която според екипа на Ковачева трябва да се предвиди в новия вариант на закона, е минималният проверяем срок, в който имуществото е придобито, да бъде намален от 25 на 10 години. По думите на министъра това е най-приемливият вариант и според европейската практика.

"Законът за отнемане на имуществото е мярка срещу организираната престъпност и корупцията и то политическата корупция. Този закон не може да бъде насочен към обикновените граждани", обобщи Ковачева и добави, че една от основните задачи на екипа ѝ по темата е да неутрализира общественото недоверие, натрупано към законопроекта.

Приоритетните законопроекти, по които ще работи оттук-нататък правосъдното министерство са нов Наказателен кодекс (НК), Административно-наказателен кодекс и Закон за съдебната власт. Ковачева пое ангажимент да се съобрази с всички предложения на гражданския сектор по отношение на евентуалното приемане на нови прозрачни процедури за назначения в съдебната власт и попълване на състава на Висшия съдебен съвет.

Тя представи официално и заместниците си Велина Тодорова, Деница Вълкова и Пламен Георгиев. Тодорова ще отговаря за българското гражданство, международните осиновявания и международното сътрудничество, Вълкова – за Търговския регистър, Агенцията по вписванията и процесуалното представителство на България в Страсбург, а Георгиев – за управлението на затворите и съдебната охрана.

Вълкова, добила популярност като съдия от Бургас, заради чието решение по дело за клевета срещу двама местни журналисти България бе осъдена от Европейския съд за правата на човека, за пореден път отхвърли критиките срещу нея и заяви, че ще се бори за равните права на журналистите в наказателния процес.

Според нея настоящата разпоредба на член 78 (А) от НК дискриминира репортерите, срещу които се води дело за клевета, тъй като съдът е задължен да сумира всички наложени глоби по всеки отделен случай, вместо да определи едно общо наказание, каквато е практиката по останалите наказателни дела. Именно заради това според Вълкова ЕСПЧ осъдила държавата по нейния казус, тъй като европейските магистрати сметнали, че е наложила твърде тежко наказание. Иначе проблем с мотивите на Вълкова нямало.

"Съдът в Страсбург не е институция, която съди съдиите, а институция, която съди държавата заради лоши закони. Съдията прилага закона, добър или лош. Това е направила г-жа Вълкова", защити заместника си Ковачева за пореден път и добави, че според нея няма нищо притеснително в това, че решението на Вълкова е било атакувано успешно пред ЕСПЧ.

Една от основните критики към избора на Ковачева бе, че заради въпросната съдийка България е осъдена да изплати на двама журналисти от Бургас обезщетения за близо 14 000 лева. Причината е издадена от нея през 2003 г. присъда за клевета срещу Катя Касабова (в. "Компас") и Божидар Божков (кореспондент на в. "Сега"), която се основава на меко казано абсурдни мотиви.

По думите на адвокат Александър Кашъмов от Програма "Достъп до информация" Вълкова е посочила в решението си, че с репортажите си подсъдимите журналисти са действали в защита на обществения интерес, но че тези подбуди не елиминират наказателната им отговорност. Двамата направиха разследване за корупционни практики в образованието и по-точно при приема на ученици в елитните гимназии в града.

Още по темата
Още от България

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: