Председателят на ЦИК подаде оставка покрай ходове на ГЕРБ за машинния вот

Председателят на Централната избирателна комисия (ЦИК) Стефка Стоева обяви пред членовете на комисията решението си да подаде оставка. Изтъкнала е, че причините за решението ѝ са лични.

Преди това обаче Стоева възрази срещу внесена промяна в избирателния кодекс, която да прехвърли изцяло отговорността за придобиването на машините за гласуване на комисията, съобщи БНР. Оставката ще бъде депозирана в Народното събрание, за да бъде гласувана следващата седмица.

Тя бе избрана за председател на ЦИК през март 2019 година. Тогава бившият конституционен съдия Стоева бе издигната от ГЕРБ и бе единствен кандидат за шеф на комисията.  

През последните дни тя разкритикува намерението на управляващите да стоварят цялата отговорност за машинното гласуване на ЦИК.

По-рано тази седмица от избирателната комисия настояха за спешна среща с вицепремиера Томислав Дончева, за да обсъдят въпроса въпроса с машинния вот на предстоящите избори.

До това развитие се стига, след като на ЦИК бяха препратени оферти за устройства, без дори от комисията да са знаели, че такива въобще се събират. Постфактум дружеството "Информационно обслужване" е препратило оферти, постъпили миналия месец в Министерски съвет. Вероятно това проучване е било направено преди ГЕРБ да решат да прехвърлят въпроса към ЦИК.

През последните дни Стефка Стоева настояваше, че правителството, а не ЦИК, трябва да закупи машините за следващия вот. Законопроектът на ГЕРБ за промени в Изборния кодекс обаче предвижда точно обратното.

"Винаги съм считала и съм го повтаряла, че държавата (има предвид правителството – б.р.) е тази, която трябва да закупи машините. Това е сериозно дело, отговорен въпрос, става дума не само за закупуване, но и за логистиката, съхранението не е еднократен акт. Считам, че трябва да комуникират органите на законодателната и изпълнителната власт с ЦИК, защото не е само наше дело", преди дни Стоева, цитирана от БНР.

В началото на годината премиерът Бойко Борисов изведнъж влезе в "хора на подкрепящите" машинното гласуване с убеждението, че ще се похарчат едни пари без да се реши нищо. Тогава той поиска парламентът "да уточни като има машинно, ще има ли хартиено, ще се дублират ли, къде ще ги държим, къде ще ги съхраняваме". Тогава Дончев обяви, че по въпроса вече се работело.

Преди месеци беше създадена работна група в парламента за промени в Изборния кодекс, която трябваше да реши и конкретните проблеми с машинния вот. Тя заседава няколко пъти и резултатът беше, че върна дебата в началната точка - "за" или "против" машинното гласуване. След това темата бе забравена.

Миналата седмица ГЕРБ внесе свой законопроект, след като премиерът заговори за свикване на Велико Народно събрание и рязко се сети, че проблемите около машинното гласуване не са решени. Тези текстове прехвърлят цялата отговорност за машинния вот на ЦИК и не решават въпросът с това къде ще се съхраняват устройствата. 

През последните години е имало сериозни проблеми с организирането на машинното гласуване. От евроизборите през 2014 г. до евроизборите през 2019 г. машинно гласуване е имало в най-много 500 секции и устройствата всеки път са били наемани. При евровота те бяха 3000.

Винаги изпълнител на поръчките е била една и съща фирма – "Сиела Норма". На последните парламентарни избори по закон машини трябваше да има във всички секции, но от ЦИК решиха да са само в 500. Това доведе до дело във Върховният административен съд (ВАС), който отмени решението на комисията и постанови да има устройства навсякъде. Комисията обяви поръчка в кратки срокове за доставка на машини във всички секции. Единственият кандидат – "Лирекс", се отказа и в крайна сметка не беше осигурено машинно гласуване във всички секции. На местните избори миналата година машини нямаше.