Предстоятелят пред Бога

Кончината на Светейшия Патриарх на Москва и цяла Русия Алексий II (Ридигер) е голяма крачка във вечността за един човек, но малка крачка за Руската православна църква към Московската патриаршия.

Формално владиката Алексий Ридигер управляваше Църквата в продължение на 45 години. Тогава него и още няколко млади (по църковните мерки) монаси неочаквано ги поставиха на ключови епископски постове. Поставиха ги предсрочно – явно Хрушчов не беше доволен как върви борбата с религията и назначи онези, които смяташе за по-способни да ликвидират Църквата. “Старците”, които към този момент ръководеха Московската патриаршия, се съпротивляваха, макар и вяло.

Обаче епископ Алексий, поставен на ключовия пост управляващ делата на Московската патриаршия, не успя да се прояви в самоликвидацията на православието. Свалянето на Хрушчов ознаменува не само прекратяването на гоненията срещу религията, но и началото на нов етап: Московската патриаршия беше зачислена в кадровия резерв на държавата като потенциално перспективна замяна на комунизма. Към средата на 1960-те стана явна смъртта на комунистическата идеология като вдъхновяваща сила, въпреки че тя остана ръководна още четвърт век.

Житейската трагедия на владиката Алексий Ридигер е в това, че той винаги следваше криволиците на партийната линия. Заповядваха му и той отлъчваше отец Глеб Якунин, нареждаха му – и го връщаше в Църквата, после пак му заповядваха и той пак го отлъчваше. Тук под партията се разбира предимно Лубянка, “орденът на мечоносците”.

Именно КГБ от средата на 1970-те започна активно да осъществява проекта “Православието на мястото на комунизма”. Когато през 1990 г. владиката Алексий Ридигер стана патриарх, той активно се зае да завърши този проект.

При пълната подкрепа на Елцин, Московската патриаршия, също като КГБ и Министерството на отбраната, събра сили след краткотрайното горбачовско размразяване и премина в атака срещу свободата. Патриарх Алексий II винаги беше крачка пред Елцин по пътя към реставрацията на деспотизма.

Трагичното е, че нямаше особено значение дали патриарх Алексий Ридигер ще оглавява Московската патриаршия или друг персонаж. През 1990 г. можеха да изберат и митрополит Филарет (Денисенко), и митрополит Питирим (Нечаев). Резултатът щеше да бъде същият. Разликите са второстепенни – някои са по-опитни ръководители, други не могат да създават добри връзки със светската номенклатура, за което си плащат. В създаването на връзки патриарх Алексий II беше неоспорим рекордьор сред останалите глави на Руската Църква през XX век.

Въпросът за наследника също е важен, най-вече за свитата на патриарха. В Московската патриаршия в този смисъл редът е като в САЩ – новият лидер кардинално обновява апарата, като го заменя със своя клан. Впрочем, можем да се надяваме, че кланът на Ридигер вече е обезпечил себе си и своите деца.

Разбира се, наследникът на патриарха ще бъде назначен – при съблюдаване на формалната изборна процедура. Вертикалата на властта в Русия е само една и тя е, която назначава. Естествено, ще има подмолна борба пред Назначаващия, но решението ще вземе един човек.

Изхождайки от естетически съображения, може да се очаква за нов патриарх да бъде назначен епископ Иларион (Алфеев), един от най-младите архиереи в Московската патриаршия, представляващ я (както и Русия) в Европа.

Неговото главно достойнство е ръстът – той май е по-нисък и от Дмитрий Медведев. Възрастта му е твърде крехка, иначе е истинско копие на управляващия елит – студен, пресметливо-безпринципен. Има малка вероятност да назначат за патриарх някого от връстниците на покойния или малко по-млад – митрополит от Петербург, Минск, Киев. Защо пък да не зарадват някого от старците? Но това ще е атракция, а не патриаршество.

С голяма доза сигурност няма да е митрополит Кирил (Гундяев), когото светската преса вече много години спряга за наследник. Твърде активен, твърде светски, твърде умен, твърде омразен на повечето от колегите си архиереи. Могат да го назначат, но за какво са им излишни грижи в Кремъл.

Най-вероятно е назначението (о, разбира се, поднесено като избор, може дори теглене на жребий да се организира, проста работа) на митрополит Климент (Капалин), на Арсений (Епифанов)… Името им е легион. На практика са пет-шест кандидата: на средна възраст 50-60 години, средно образовани, средно амбициозни, проявили се като хора изпълнителни, гъвкави, умеещи да балансират между личните и корпоративни интереси, да не се набиват на очи, да не се правят на умни, но да умеят да оправдаят и да извършат всяка гадост. Или пък всяка святост – това вече както началството заповяда.

Патриарх Алексий остава само да бъде поменат с думите "Вечная памят!", защото на земята ще бъде забравен много бързо, както бяха забравени и неговите предшественици. Култът към личността, свойствен на деспотичните системи, приключва веднага след смъртта на личността, и слава Богу. А във вечността, да се надяваме, покойния ще го приемат по-добре, отколкото той приемаше чуждите мисионери и родните инославни и иноверни християни.