Налагайки вето на новия ведомствен закон

Президентът си поиска обратно правото да назначава главния секретар на МВР

Плевнелиев критикува махането на конкурсите и въвеждането на "извънщатните сътрудници"

Президентът си поиска обратно правото да назначава главния секретар на МВР

Президентът Росен Плевнелиев върна на парламента в понеделник някои от най-спорните разпоредби на приетия наскоро нов Закон за МВР (ЗМВР).

Очаквано сред мотивите му за наложеното вето попадна драстичната идея на управляващите да отнемат правомощието на държавния глава да назначава с указ главния секретар на силовото ведомство, прехвърляйки го в компетенциите на Министерския съвет.

Освен това Плевнелиев критикува липсата на финансова обосновка за планираното увеличение на заплатите в системата на МВР, както и за регламентирането на възнаграждение за извънреден труд.

Сред останалите нововъведения, които трябва да бъдат прегласувани от Народното събрание, са премахването на конкурсите при кариерното развитие в системата, въвеждането на т.нар. "извънщатни сътрудници" в по-малките населени места, ограничаването на правото на достъп до обществена информация, както и разделянето на досегашната Главна дирекция "Национална полиция" на "Криминална полиция" и "Охранителна полиция".

По отношение на отнетото си правомощие да назначава главсека на МВР, президентът отбелязва, че това законово положение съществува вече повече от 20 години.

 

"Така президентът ще бъде лишен от механизъм да възпира назначаването на неподходящи фигури на висшата професионална длъжност. В мотивите се посочва още, че като гарант за спазване на конституционно установените основни права и свободи на гражданите, държавният глава трябва да запази ролята си за защита на интересите на обществото в областта на националната сигурност", уточняват от администрацията на Плевнелиев.

Опасения, че мандатът на главсека може да се изроди в "злоупотреба с власт"

Държавният глава критикува и решението на БСП и ДПС да въведат 5-годишен мандат за главния секретар на МВР, но без да са предвидени случаите, в които той може да бъде прекратен предсрочно.

"Президентът не приема и липсата на основания за предсрочно прекратяване на мандата на главния секретар при тежко нарушение или при системно неизпълнение на служебните задължения, както и при извършването на действия, които накърняват престижа на министерството. Този дефицит може да превърне мандатността от гаранция за независимост в средство за злоупотреба с власт", се казва още в официално съобщение от "Дондуков" 2.

В него се уточнява още, че Плевнелиев "счита, че обществото трябва да чуе задълбочени аргументи за необходимостта от всяка законова промяна и какво ще струва тя на данъкоплатците".

"В мотивите към законопроекта липсва финансова обосновка относно необходимите средства за 2014 г. и за подобряване на социално-икономическите права на служителите в МВР. Президентът се надява приетите разпоредби да постигнат заявеното подобряване на правата на служителите в МВР, а не да останат пожелателни, в случай че не могат да бъдат финансово обезпечени", добавят от президентството.

Отбелязано е също, че Плевнелиев е притеснен от липсата на детайлно описание на понятието "контролирана среда" от гледна точка на новоприетия текст, според който "при извършване на оперативно-издирвателна дейност органите на реда да изследват поведението на лица и групи в контролирана среда".

"Липсата на яснота относно този метод крие рискове от накърняване на основни права и свободи на гражданите. Конституцията предвижда, че никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия, без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие, освен в предвидените от закона случаи", заявяват от президентството.

Недопустимо ограничаване на правото на обществото за достъп до информация

Росен Плевнелиев атакува и разпоредбите от новия ЗМВР, в които се посочва, че при отказ за предоставяне на публични данни по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) "се посочва само правното, но не и фактическото основание".

"Въвежда се и възможност за мълчалив отказ по заявления за достъп до информация. В своята практика обаче Върховният административен съд (ВАС) приема, че не бива да се допуска мълчалив отказ за предоставяне на информация от органите на власт и техните администрации", посочва държавният глава.

Той не е съгласен и с поредното раздробяване на главните дирекции в системата – досегашната "Национална полиция" се разделя на две – "Криминална полиция" и "Охранителна полиция", като отбелязва, че "промяната трябва да бъде извършена след задълбочен анализ на недостатъците на проведената през 2012 г. реформа".

"Като мярка за подобряване на противодействието на битовата престъпност се въвежда фигурата на извънщатния сътрудник. Президентът определя приетото законодателно решение като бланкетно, с липса на визия как и какви конкретни функции ще изпълняват извънщатните сътрудници", съобщават още от администрацията на Плевнелиев.

Той категорично се обявява и за запазване на конкурсното начало за заемане на по-висока длъжност в МВР. Вместо това в прясно гласувания от БСП и ДПС закон е записано, че кариерното развитие ще се осъществява въз основа на персонална оценка на всеки служител, която пък щяла да включва следните качества – компетентност, квалификация и опит, принос за постигане на целите, отличия, награди и наложени наказания.

"В закона не е изразено ясно и еднозначно виждането на мнозинството по отношение на практиките за получаване на дарения в МВР. Въпреки забраната за сключване на договори за дарения, освен по международни проекти, се предвижда изключение при изпълнение на съвместни проекти. Не е ясно в коя област могат да бъдат съвместните проекти и от кого ще могат да бъдат получавани дарения по тях", се казва още в мотивите на президента за ветото.

Аргументите на Плевнелиев почти изцяло съвпадат с тези, посочени от опозицията по време на гласуването на закона на първо и второ четене в парламента. След окончателното приемане на ЗМВР в края на май от ГЕРБ прогнозираха, че той ще бъде върнат от президента.

Още по темата
Още от България

Защо Слави Трифонов не успя да регистрира партията си?