"Дъждовният човек", Юнас Карлсон, превод Стефан Касъров, издателство "Колибри"

Юнас Карлсон е актьор и писател. Главният герой на романа му е театрален режисьор в пенсия, бивш директор на театъра, и в извайването на този образ се усеща дълбоко познаване на характерните житейски и професионални ситуации, съчувствие, а може би и известна доза нежен присмех. Горкият Ингмар! Самотен и изпаднал в безпътица, за няколко кратки дни той получава възможност да управлява дъжда!

До последния ред ние не знаем дали наистина е така; дали старият повреден кран е свързан едновременно с езерото и с небето. И Ингмар първо не вярва, но го проверява с много поредни успешни опити. Постепенно започва да мисли как да използва дъжда не само за да спаси розите в двора си, но и да се снабди с доживотна доставка на любимия си сос… а защо не да закара вагони с вода в Африка? Или поне в онези африкански страни, които имат приемлива политика. Ингмар не спи, а си представя как с помощта на облаците ще забрани фалшивите новини, ще премахне изтезанията и ще спре войните.

Той е бил отдаден на театъра и след пенсионирането си продължава да мисли за речта и паузите, за всеки край като за финал – ефектен или не, за осветлението и за творческата магия. Напуснал е сцената с разочарование и няма ясна представа за себе си като творец. Обиден, мнителен, неразбран, той се чувства ощетен. Загубил е своята игривост. Идеализмът му е излинял под праха от безкрайните административни задължения. Може би единственият наистина щастлив отрязък от дните му е било времето, прекарано в последните години преди съпругата му да почине.

И ние си казваме – колкото и да е неприветлив, неприятен съсед, злобно старче, борсук с лоши маниери, мърморещ баща и многознайко… все пак съпругата му го е обичала – и значи е имало защо.

В опитите си да преразкаже чудесата, които се случват, той ги опропастява; иска да им придаде значение, а ги обезличава; иска да се задълбочи, а ги превръща в нещо повърхностно и пошло. В малкия природен спектакъл на дъжда се повтаря историята на режисьорската му кариера. Най-близо до магията е бил, когато е помагал на актьорите да разкрият таланта си, а той сам е оставал в сянка. Дъждът има смисъл, защото помага на розите да ухаят, това е всичко.

"Дъждовният човек" е тиха прослава на градинарството и на театъра; на сцената като градина, където с труд и талант творците отглеждат нетрайни, но вълшебни рози. "Дотогава (до първия спектакъл, който гледа като дете), Ингмар се беше чудил как възрастните успяват да живеят без възможностите на детството за бягство от реалността. Как запълват празнотата, която възниква, когато ти отнемат игрите? И възможността да се превърнеш в някой друг? Шанса да се вживееш в чужда истина, без да те нарекат лъжец? И тук получи отговора. В това пространство, което предлагаше различни истини и идентичности, без никой да те съди."

В този кратък сатиричен роман всъщност има много нива на дълбочина и нежност, има философия, а също и любов с нейния блестящ шлейф от скръб и дъждовни капки.