"Огняна", Мария Йонова, издателство "Сиела"

"Убиеш ли змей, той става твой и после го влачиш подире си цял живот."

И победите, и провалите ни белязват, а последствията от тях определят в какво ще се превърнем след това. Йордан неволно отнема живота на човек, а само ден по-късно убива чудовище, за да спаси друг човешки живот. Едната постъпка обаче не компенсира другата. Съвестта не спира да мъчи този, който я има, и приема различни лица.

Преображенията на злото, мощта, която то придобива със съучастието на слабите; но също и могъществото на любовта, разказани през символиката на митологични образи, ни увличат в дебютния роман на Мария Йонова "Огняна".

Напоследък стана мода да се пишат епоси, които експлоатират фолклора и патриотичните въжделения, насочени към миналото, най-вероятно поради недостатъчно основания в настоящето. Дори да таите някакви резерви към тази тенденция, романът на Мария Йонова ще ви обезоръжи. Гласът ѝ звучи свежо и естествено. Диалозите – о, чудо! – не дразнят. Всеки от многобройните герои има свой разпознаваем речник и тон. Разговорите придвижват действието напред, а дългите споделени истории са на ключови места в сюжета, така че да разяснят случилото се до тук и да направят преход към следващия епизод. Усещането е като за сериал, който се разгръща все по-мащабно във времето и пространството, без да губи динамиката си. Когато селото и гората започват да се изчерпват като топос, внезапно се открива цял нов свят – долната земя; място на копнежи и още по-сложни конфликти. Героите пребивават там сравнително кратко, което оправдава недостатъчно разгърнатото описание на това непознато пространство, и все пак детайлите позволяват да си изградим представа за него.

"Нужно е цяло село, за да отгледаш един роман" (стара африканска поговорка). Самотино предлага паноптикум от чудаци, симпатични и неприятни характери, деца, младежи, хора на зряла възраст и старци, с разни професии и занаяти. Върху този плътен фон в отделните епизоди се открояват различни фигури, които насочват действието в една или друга посока. Нетрадиционно даскалът е отблъскващ и буди подозрения. Възрастните жени се оказват безкрайно интересни и жизнени, с предистория, която не позволява да ги пренебрегнем, а ако ги подценим, ще сгрешим дълбоко. Едно от големите постижения в романа е образът на тълпата, на множеството, което е лесно за манипулиране, но в общата си сила може да погубва или да спасява хора и светове.

Основните герои и кръгът от по-второстепенни около тях са ярки и впечатляващи. Безсрамно дългият наратив дава възможност те да се развиват постепенно, да преминават през деликатни и нюансирани състояния. Любовните истории са няколко. Главната – за Огняна и Ян – е така наситена с емоции, перипетии и припознавания, че на моменти структурата на романа се олюлява и аха да залитне към чисто сантиментален наратив, но динамиката на действието всеки път удържа равновесието. Еротиката е свенлива и книгата е подходяща и за по-млади читатели.

Още повече, че децата са неустрашими и едва ли сцените на ужас ще ги впечатлят така, както разтърсват зрелия читател с по-голям житейски опит. При това, както често се случва, ужасното е повече отвратително, отколкото страшно. Напрежението идва най-вече от значимостта на битката между добро и зло, облечена в конкретни характери и ситуации. Авторката изгражда множество образи и всеки от тях изтегля своята нишка в тъканта на романа, за да се получи пъстроцветен, жив и топъл свят, в който всеки има своето важно място и заслужава да бъде разбран.