"Говори ми за дома", Джанин Къминс, превод Ирена Алексиева, издателство "ICU"

Познаваме Джанин Къминс от "Захвърлени в Америка". Всеки, който е чел този роман, знае колко ярък е стилът ѝ, колко задълбочени са нейните наблюдения върху събития, за които повечето от нас са чували по нещо бегло по новините, но едва ли са си направили труда да надникнат под повърхността. Къминс със забележителна храброст се заема да разкаже за проблеми, които имат заплетена предистория, комплексни причини и в тях са замесени, волно или неволно, личности, социални прослойки и държави. В цялата сложност на отношенията, многообразие на характерите, неописуема нежност или непоносима бруталност, както и всичко между тези крайности.

"Говори ми за дома" е по-камерна като мащаб. Тук се поставя под въпрос какво е онова, което наричаме дом. Може ли да се построи дом от нищото на ново място. Как хората от смесени бракове, от различни държави и раси биха могли да намерят опора в свят, който навсякъде ги отхвърля като чужди. Историята в тази книга втъкава в едно общо цяло неспокойния, страстен, лутащ се живот на няколко поколения от един род. Във вените им тече кръв от Ирландия, САЩ и Пуерто Рико – в различни съотношения, но едва ли това е единствената причина за разликите в техния темперамент, морал и светоглед.

Макар между поколенията в много случаи да има неразбирателство и конфликтите да са дълбоки и наглед дори нерешими, напрежението е постигнато по необичаен начин от разказвача, който е не само всезнаещ, но и всеопрощаващ. В тази книга няма отрицателни герои. Дори когато взаимно се измъчват и се предават, всеки от тези мъже и жени, съпрузи и любовници, родители и деца, има своите основания, битки и недоразумения. Силните характери не означават способност да направляваш собствената си съдба, напротив, в повечето случаи "силните падат ниско"; влагат силата си в категорично неприемане на наложените им обстоятелства, без да имат възможност да ги променят.

Разказът тече в успоредни епизоди през период, който започва от средата на 20 век и продължава до 2023 година. Една тежка злополука събира семейството и принуждава всички да се открият и да започнат да споделят. Всяко поколение, и дори всеки отделен човек независимо от поколението си, има свой начин да открие идентичността си, и дори и най-добронамерената намеса може да промени пътя на човека, да го отклони и да му попречи да стигне до щастието, от което се нуждае. Децата са резултат от любовта и изборите на родителите си, но в същото време всяко дете от един момент нататък има нужда и право да се самоизгради, да промени зададените настройки, да се вслуша в зова на собствените си желания и дарби.

Да си мигрант; дете на повече от една култура, преселник, е изпитание. Един и същи човек може да проявява расизъм и да бъде жертва на расизма, да бъде и студен, и влюбен. Светът понякога изглежда разполовен на части, които са еднакво неразбираеми и отхвърлящи. Поколенията се изправят пред едни и същи изкушения, но се поддават или се спасяват по различни начини, с различни последствия. Един се срива, друг се научава как да живее щастливо в рамките на тъгата си. Никой не може да бъде предпазен. Бедите идват рязко и траят дълго. "Но ако се държат здраво един за друг и изпълнят тези часове на чакане с цвят, топлина и светлина, бурята най-накрая ще премине, няма как да не премине."