"Толкова по-добре", Амели Нотомб, превод Светла Лекарска, издателство "Колибри"

Съществува една неорганизирана и никъде нерегистрирана секта, която изповядва култа към Амели Нотомб. Хора от всички краища на света, които очакват с обожание да излезе новата книга на белгийската писателка и за пореден път да бъдат ужасени и очаровани от проницателната ѝ мисъл, от чудовищната ѝ откровеност, от загадъчната красота на странния ѝ вътрешен живот. Неизчерпаемият талант на Нотомб разцъфва веднъж в годината, всяка година, със смайващи отровни цветове – пристрастяващи и плашещо привлекателни.

Новото заглавие, "Толкова по-добре", е посветено на майката на Амели Нотомб. В чудесния послеслов (в никакъв случай не се поддавайте на изкушението да започнете от него), тя разказва за майка си и баща си и за това, колко различни са били отношенията ѝ с единия и с другия. С това се обяснява и различният подход към книгите, които им посвещава – "неговата" книга е от първо лице, от негово име. За майка си обаче тя говори в трето лице, като страничен, макар и всезнаещ разказвач – разликите в характерите и светогледа на двете се оказват твърде големи, за да се осмели да погледне към събитията през нейните очи.

Разказът започва от детството на малката Адриен (имената са сменени, за да се установи писателска дистанция към иначе твърде личното повествование). Едно лято, когато е на 4 години, тя е изпратена да прекара два месеца при баба си. Маминка се оказва психопатка, която мрази децата и обича само котките, в частност – собствения си грамаден сив котарак Гума. Момиченцето е подложено на тормоз, от който успява да оцелее, като си повтаря едно просто изречение: "Толкова по-добре". Тези думи се превръщат в нейната лична спасителна мантра; в последователна политика да приема света такъв, какъвто е – неразбираем, но в крайна сметка доброжелателен.

Будното, необичайно умно дете се привързва с цялото си същество. Уповава се на единствената си играчка през онова адско лято – дървената лъжица на име Нишесте, и страда с години, защото маминка ѝ я отнема. Обича приятелката си, по-голямата си сестра, баща си, но любовта на живота ѝ е нейната майка.

Адриен наблюдава майка си с вперено сърце и узнава тайните ѝ, мрачната ѝ дълбока същност. Светска дама, която се наслаждава на садистичното убиване на невинни животни. Всеотдайна, ласкава майка на едното си дете, и перфидна мъчителка на другите две. Толкова по-добре. Мама е такава, значи ще я обичам такава. Нещо повече, дъщерята опознава тази двойствена природа и започва да развива такова раздвояване и у себе си.

"Толкова по-добре. Беше необяснимо, но беше така. Толкова по-добре не означаваше да скриеш главата си в пясъка, а да празнуваш живота, радостта от живота. Толкова по-добре."

Това е поредният роман на Амели Нотомб, в който тя с еднаква елегантност реди истории за обикновеното, приятно всекидневие, и истории за извращенията на болното съзнание. В "Толкова по-добре" обаче всичко това е обгърнато от облака на неустрашимата любов, тъй че книгата е лека за четене (и тежка за преживяване). Проблясъците на остроумие и хумор са като магнезиеви светкавици, а прелестната история за влюбването на Адриен и Армел е по-хубава от всяка вълшебна приказка.