"Брачният портрет", Маги О"Фарел, превод Петя Петкова, издателство "Лабиринт"
"В нея има нещо… сбъркано. Дълбоко в нея има някакво непокорство. Понякога се случва да я погледна и го усещам – прилича на животно, което живее зад очите ѝ. Не го знаех, преди да се оженим, не го бях усещал. Увериха ме, че е с уравновесено разположение, в добро здраве. Тя изглеждаше толкова покорна, толкова очарователно млада и невинна. Но сега, когато го виждам, не разбирам как съм го пропуснал. Опасявам се, че дълбоко в себе си никога няма да се подчини, ще остане неуправляема."
А това е недопустимо!
Действието в романа на Маги О"Фарел ни отпраща към 16 век и разказва за Лукреция ди Козимо де Медичи. Тя е свободолюбива, даровита, човеколюбива личност, а тези качества са не просто непристойни за жена от нейната класа по онова време; те са източник на безкрайно разочарование и в крайна сметка се превръщат в заплаха за живота ѝ.
Сюжетът на романа е изграден като маслена картина с безброй напластени слоеве. Един цял живот – от зачеването ѝ, през ранното детство и сключването на брак (според днешните разбирания твърде ранен – истинската Лукреция е омъжена на 13, в книгата писателката ѝ дава отсрочка и сватбата става, когато е на 15 години). Състоянията, мислите, сънищата и копнежите на героинята са нарисувани майсторски върху повествувателното платно. Понякога през едно изображение прозира друго, по-старо; смесват се бои от различни епизоди, преливат се. Разкошни сцени биват изстъргани с яростна ръка и на тяхно място плисва безизходно черно. Редуват се камерни композиции, натюрморти с мъртви птици, безумно красиви тоскански пейзажи, зърнати с крайчеца на окото, архитектурни скици и батални сцени, сенки на хора, фигури на животни… Фина велатура, която придава дълбочина и превръща прочита на книгата в красиво и пълноценно преживяване.
С предишната си книга "Хамнет" Маги О"Фарел се доказа като познавачка на епохата на Ренесанса и ни трогна с личната трагедия на Шекспир. "Брачният портрет" е също тъй увлекателна, но според нас има редица предимства – много повече герои, чиито съдби се преплитат; поглед към бита, дрехите, храната и начина на живот на най-високопоставените родове и смайващите контрасти в тях; а като се добави и мястото на действие – на юг, във Флоренция и Ферара – се получава резултат, който можем да опишем с една дума: разкош. Всъщност ако трябва да сравняваме новата книга на Маги О"Фарел, можем да направим смела връзка по-скоро с "Да бди над нея" на Жан Батист Андреа, отколкото с "Хамнет". Разкош, разкош.
В епоха, когато животът на жената, е изцяло във владение на мъжа – баща, брат или съпруг – свободолюбието на Лукреция има силата на тиха революция, която може да бъде потушена само със смъртта ѝ. Това, че е херцогиня, изобщо не облекчава положението. Един всевластен мъж има всички права и възможности да се разпорежда; а ако този мъж е психопат, толкова по-зле за нея.
И тъй, читателят проследява със затаен дъх перипетиите, през които преминава Лукреция, съпреживява ги и я обича. И може би с нейното самопознание и с битките ѝ открива нещо и за себе си; нещо, което подкрепя самоуважението и повдига духа.
