"Хищници", Мелиса да Коста, превод Росица Ташева, издателство "Колибри"

Мелиса да Коста встъпи в сърцата на българските читатели с дебютния си роман "Цялата небесна синева", в който се говори за смъртта, но истинската тема е прославата на живота. Писателката е родена през 1990, щедрият ѝ талант бързо я превръща в най-четената френска авторка за последните пет години, а "Хищници" е седмото ѝ, най-ново произведение, което завладява света.

Този път Мелиса да Коста ни отвежда в живописния и екзотичен свят на пътуващите циркови артисти. Цирк "Пулко" е семейно предприятие, в което мъжете от циганския клан Пулко са потомствени дресьори, акробати и жонгльори. В йерархията на различните номера на най-високо място е дресурата на хищници. Три лъва, два тигъра и една облачна пума всеки ден поставят в риск живота на треньора си и на всяко представление смайват публиката. Без предпазни мрежи, само със силата на волята, търпението и постоянството човек и диво животно представят своето чудо; опасността е истинска, опияняваща и пристрастяваща. Клоуни, жокеи, танцьори – всички други са само искрящ фон за сензационното изпълнение на хищниците. Това е игра със смъртта; реакциите на грамадните котки са непредвидими и един звук, отблясък или непозната миризма може да заличи цели години на тренировки и повторения. И все пак… който веднъж е усетил силата, властта, грохота на аплодиращата тълпа, винаги ще се връща към манежа. Красота и жестокост, власт и кръв, триумф на сантиметър от зъбите и ноктите на смъртта, блясък и слава. За какво друго би могъл да мечтае един млад мъж, решен да се докаже на всяка цена?

Младият Тони има нужда да се утвърди. Избягал от насилието на агресивния си баща, той намира несигурен дом сред черноработниците от пътуващия цирк и само за няколко месеца преживява най-прекрасни и най-ужасяващи мигове. Крехък, амбициозен, свикнал на тежък труд, гладен за признание, Тони се отдалечава от родното си място и от досегашния си образ. Той израства и се превръща в някой друг, в нещо друго. Макар че е заобиколен от шумна тълпа през цялото време, той не успява да свали бронята си от самота и мнителност. Връзката с майка му е брутално прекъсната още в детството и той така и не се е научил да създава нови връзки, да гради отношения, да се доверява.

Мелиса да Коста е безжалостна към героите си. Тя ги оставя да таят копнежи, а после не ги спира да постъпят зле и сами да съсипят собствената си надежда. Докато следи действието в романа, читателят се влюбва, гневи се, неведнъж му се иска да изкрещи: "Не го прави, ще съжаляваш, ужасно е, недей!" – но героите не чуват какво им казваме и страница след страница изпитват своите и нашите нерви, разбиват своите и нашите сърца.

При създаването на тази история с непредвидим край авторката е направила задълбочени проучвания за бита и традициите на пътуващите цигани, както и за цирковото изкуство, и в послеслова е посочила някои от най-важните си източници.

Любов и смърт, семейни връзки и приятелства, представления и престъпления, описани динамично, с изключително красив език. Дори самият прочит на тази книга е незабравимо приключение.