"София се завръща у дома", Нарине Абгарян, превод Иван Тотоманов, издателство "Лабиринт"

Факт: най-красивите корици на Нарине Абгарян са българските. Прегледайте всички издания в GoodReads. Нашите нямат равни. Обединени от обща концепция, стилни, привлекателни и топли. С ярките си цветове и със символите по тях кориците напомнят за традиционните текстилни произведения, наречени "сузани". Те са част от културата на някои азиатски народи и са се изработвали като част от зестрата на младите жени. Везани на ръка с търпение и обич, те са носели в дома на новото семейство красота, топлина и закрила. Безброй копринени и памучни нишки, вплетени с благословия за щастие.

Художникът на българските издания Иван Масларов е имал гениалната идея да загърне тези красиви и човечни думи в сватбена одежда.

"София се завръща у дома" е новата книга на Абгарян. Тя излезе на български само няколко дни след публикуването ѝ на руски език. С всяка следваща книга ние ставаме свидетели в реално време на това как могъщият талант на арменската рускоезична писателка се разгръща; колко уверено и нежно звучи гласът ѝ, колко красота успява да втъче тя дори в най-жестоките и печални истории.

Съдбата на София е измислена от писателката. Само от няколко реални детайла, зърнати на произволни места през годините, тя изгражда убедителна фикция. Създава характер, героиня, която отстоява решенията си, прекосява огромни разстояния и среща всякакви хора по пътя си. Връстница е на 20 век – в началото на книгата, през 1916, тя е на петнадесет години; житейската ѝ съдба е отражение на историята на Армения, на арменците, на жените в този бурен век с всичките му превратности.

София е красива и вироглава. Свободолюбието ѝ става причина за безброй беди. Някои от тях тя предизвиква съзнателно; за други няма вина, но въпреки това не успява да си прости за тях докато е жива. Родена в заможно и любящо семейство, умна и талантлива, тя има всички шансове за спокоен и щастлив живот. И ги пропилява. Като мнозина умни хора, в най-важните моменти постъпва по най-глупавия възможен начин. Бяга от любимите си, а след това тръгва към тях неразумно и самоунищожително, и то повече от един път. Припада малко по-често от нужното и често е дразнеща. Истинска. И в прекрасните, и в непоносимите моменти, които следват, София среща добри хора от най-различни националности и вери. Привързва се към спасителите си, и тя самата протяга ръка, за да помогне при всяка възможност. Затова в края на краищата, макар да губи всичко и всички, у нея остава усещането за благодарност. Който някога я е видял и обикнал, никога не престава да заслонява главата ѝ с длан, за да я пази от злини.

В този роман виждаме всичко, което буди възхищение и в предишните романи на Нарине Абгарян – силни характери, положени на фона на обективните исторически събития; красив език; съчувстваща природа; динамично редуване на протяжни епизоди и резки непредвидими обрати. Тук обаче е постигнат баланс между красивото и грозното. Говори се за страшни теми – за войната и за белезите, които тя оставя, но липсват такива конкретни отвратителни описания на жестокости като в "Да живееш нататък" например (макар и кратки, човек се стряска на сън заради тях години след като ги е прочел). Това изобщо не намалява внушителната сила на романа, напротив, има страници на непоносим страх и предчувствие за прииждащо зло. И в контраст с всичко това – изящният образ на едно момиче, което никога не се предава.