"Контури на един живот", Яп Робен, превод от нидерландски Мария Енчева, издателство "ICU"

Нидерландският писател Яп Робен пише с изключителна нежност за слабите и отхвърлените. В "Летният брат" – първия му роман преведен на български, с който се запознахме с него и го обикнахме – се разказва за две момчета, по-големият брат е роден с тежко физическо и психическо увреждане, а по-малкият брат трябва да се грижи за него. В тази изтощителна и безизходна ситуация ден след ден двамата оцеляват, общуват, случват им се най-различни неща, и от самите постъпки на героите си проличава какви хора са, колко уязвими, добри, доблестни; безсилни, но и силни дори в предсказуемия си провал.

В "Контури на един живот" фокусът е върху вечния губещ – жената, която или трябва да се впише в тесните рамки на обществените очаквания, или ще бъде отхвърлена от всички. Елфриде е на 80, когато грижовният ѝ съпруг Луи умира внезапно. Шокът от загубата, гледката на босите му ходила, отвити в количката, която го откарва към линейката, скръбта – всичко това я хвърля в пропаст от спомени.

Докато синът ѝ и снаха ѝ се опитват да я задържат в новата, неуютна реалност, тя все по-дълбоко потъва в миналото. През 1963, не чак толкова отдавна, и все пак в съвсем различно, много по-тесногръдо общество, доминирано от църквата, Елфриде си позволява волността да се влюби в женен мъж и да запази бременността си. Историята те стисва за гърлото – Елфриде – Фрида – Ида е смела и решителна по тих, ненатрапчив начин. Тя стъпва на пръсти около Ото, който е мекушав, изискващ, непредсказуем. Бихме се изкушили да го наречем и "недостоен", ако не си давахме сметка, че не познаваме нито обществото, нито времето, нито нравите, за които става дума.

Първия път, когато чуваме, че той не може да се разведе, да се ожени за Ида и да отгледат заедно детето си, защото се страхува, че църквата няма да одобри такова поведение, то звучи като нелепо оправдание. Когато проследим обаче случващото се и ни облъхне леденият ужас на сдържаното, рационално, садистично "добро", всявано от свещениците и монахините, разбираме каква тежест има религията.

Не знаем дали и в наши дни това все още е така, но романът хвърля светлина и към друг ракурс на нидерландското общество: изключително развитата социална мрежа за обгрижване на самотните и възрастни хора. Лекият, светъл поглед към смъртта като естествен следващ етап по пътя на стария човек носи облекчение. Разчистването на дома, освобождаването от натрупаните вещи, хуманната, съвсем естествена грижа в старчески домове, върху които не лежи никаква стигма.

Когато е изоставена от любимия си, изритана от семейството, невидима за обществото и зачеркната от църквата, съвсем младата бременна Ида е благодарна, че поне има стая, макар и без прозорци и ключалка, без вода и ток. На стари години всички физически нужди на Ида са удовлетворени, но трагедията, преживяна в миналото, вика за истина и справедливост.

Възхитителен е талантът на Яп Робен да говори за най-тежки теми с най-леки, деликатни думи. Изреченията му пърхат като нощни пеперуди около светлината на болката. Топли, изпълнени с човечност спомени; отношения в семейството, които при цялата си сложност остават отворени за прошка. "Контури на един живот" е прозирен и изящен роман; скромен и достоен паметник на толкова забравени животи, на толкова погубени души.