Продажби на ток от ВЕИ успокоили пазарните цени

Близо една пета от енергията на борсата се изнася, а част се препродава отново в търгове на БНЕБ

Продажби на ток от ВЕИ успокоили пазарните цени

Нарочваните от години като главни виновници за поскъпването на тока в България възобновяеми енергийни източници всъщност имат основна роля за укротяване на цените на продаваната на специализираната борса през последните два месеца електроенергия. Това стана ясно от думите на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов пред участниците в годишния форум на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, провел се в четвъртък в София.

След като през декември 2018 и януари 2019  г. цените на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ) скочиха драстично и на моменти надхвърляха нива от 200 лв./МВтч, което доведе до временно спиране работата на предприятия, тъй като подобна стойност на електроенергията не беше рентабилна за тях. Обяснението за ценовия ръст беше голямото търсене заради студеното време и слабото предлагане. В резултат държавните АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК увеличиха търгуваните от тях количества на борсата и в последните две седмици цените се движат в значително по-ниските диапазони от 55-90 до над 100 лв./МВтч.

Иванов обаче посочи, че голяма роля за успокояването на пазара на електроенергия у нас е оказало задължителното извеждане на борсата за ток на всички производители на електроенергия с инсталирана мощност над 4МВ, повечето от които са възобновяеми (ВЕИ) централи. Макар излизането на борсата да бе фиксирано от 1 юли 2018 г., заради законовата възможност до края на 2018 г. продажбата на ВЕИ-ток да минава през държавната "Национална електрическа компания" (НЕК), реално едва в началото на 2019 г. си е проличал ефектът от тяхното пазарно участие.

"Това се почувства със стабилните сега цени на борсата. В последните два месеца голяма част от ВЕИ-енергията отива за пикови нужди, което успокои пазара и цените", каза Иванов пред представителите на индустрията, които бяха най-потърпевши от драстичното поскъпване.

Регулаторният шеф изнесе статистика, според която на свободния пазар на ток се търгуват 62 процента от цялата произведена електроенергия у нас, но от тези количества 19 на сто отиват за износ.

По думите му през 2019 г. ще продължат да се решават проблемите с ликвидността на борсата за ток. Той припомни свое предложение, което обаче все още не си е проправило път към парламента – и ВЕИ мощностите над 1 МВ да бъдат задължени да търгуват електроенергията си на БНЕБ. Това означава да им бъдат прекратени дългосрочните договори за изкупуване на тока от НЕК и да се подпишат нови, които да регламентират, че ако тези дружества продават на борсата тока си на по-ниски от одобрените им от енергийния регулатор цени ще получават доплащане от Фонда за сигурност на електроенергията система.

Иванов посочи, ако се приеме такова изискване, това ще изкара за консуматорите и търговците на ток допълнителни 1.5 гигаватчаса електроенергия годишно.

Регулаторният шеф припомни намеренията за пускане на борсовия пазар в сегмента за двустранни договори на стандартизирани пакети – доставка на ток само през работната седмица, през уикенда, през нощта, върхова или базова енергия.

Иванов отново посочи, че постигнатите в края на миналата и началото на новата година по-високи пазарни цени на тока реално ще намалят разходите за доплащане в разликите между определените ВЕИ тарифи и борсовите и това ще доведе да спад в таксата "задължение към обществото". Той обаче не се ангажира с никакъв коментар по определянето на тарифите за регулирания пазар за бита и малките фирми от 1 юли. Посочи само, че КЕВР ще е консервативна и няма да позволи рязко поскъпване на електроенергията.

Представителят на БНЕБ Никола Габровки посочи пред индустриалците, че през 2018 г.  средно постигната цена на борсата е била 40 евро/МВтч за доставките, договорени за следващия ден. С малки разлики надолу или нагоре са се движили цените и за доставките, купувани за същия ден. Тези тарифи са най-ниските в пазарната зона, в която е България, допълни Габровски, но призна, че в зоните на търговия на западноевропейските държави се постигат и по-ниски тарифи.

По думите му свободният пазар на електроенергия у нас се развива повече от добре и само за три години от старта си, през сегмента на търговия "ден напред" вече минават 20 процента от необходимото вътрешно потребление. Половината количества ток – или общо 17 тераватчаса през 2018 г., се договарят в сегмента за двустранна търговия, но част от тези количества се препродават от купувачите им в другите два борсови сегмента – "ден напред" и "в рамките на деня".

Габровски допълни, че регистрираните борсови играчи на платформата "ден напред" са 77, на тази "в рамките на деня" са 44-ма, а при директното обявяване и сключване на двустранните договори – 66-ма.

Още по темата
Още от Бизнес

Какви ще са последствията от скандала около къщите за гости?