С какво ще запомним отминаващата година, какви ще са нейните отражения в следващата? На прага между 2019-а и 2020-а Mediapool се обърна към няколко изявени личности от различни професионални сфери. Днес е редът на професор Анастас Гержиков. Той е ректор на най-старото и голямо висше училище в страната - Софийския университет "Св. Климент Охридски" . Тази година той беше преизбран на поста за втори мандат.
Проф. Герджиков, ако трябва с една дума да характеризирате 2019 година, коя е тя?
Оксфордският речник смята, че понятието на 2019 г. е "екологична спешност". Противниците на Грета Тунберг биха опонирали, че става дума за екологична истерия, тъй като през 2019 г. не се е случило нищо ново, освен широка кампания на екоактивистите. Но не можем да отречем, че екологичните проблеми бяха в центъра на интереса, затова бих казал, че понятието на 2019 г. е "екологичен дебат".
С кои събития, процеси, личности ще се запомни 2019 година?
Основните теми бяха политически – освен кампанията на Грета Тунберг, опитът за импийчмънт на американския президент Доналд Тръмп, военните конфликти и миграцията.
Кое беше основното събитие или предизвикателство в областта на образованието през 2019 година?
В областта на образованието и науката в България най-важни бяха увеличените средства за училищното образование и финансирането с европейски средства на големи научни инфраструктури. Ръстът на средствата за висше образование вече 4-5 години е по-малък, което няма обяснение, защото именно във висшето образование беше проведена нужна и болезнена реформа.
Кое е най-важното събитие или предизвикателство за Софийския университет през 2019 година?
През 2019 г. чествахме 200-годишнината на Евлогий Георгиев и 195-годишнината на брат му Христо – юбилеи, които са важни не само за Софийския университет, на който братята са големи дарители, или за град Карлово, където те са родени. Родолюбивата дейност на двамата братя е повод да си спомняме постоянно, че богатството няма смисъл, ако не се споделя, и че средствата, дадени за образование, са най-добрата инвестиция за развитието на икономиката.
Кое е основното предизвикателство пред университета, а и пред образованието и науката за 2020 година?
През 2020 г., а и през следващите, най-важното е образованието да се развива със скоростта, с която напредва технологичната революция, което не е лесно. Два от трите центъра за върхови постижения, за които Софийският университет спечели финансиране, са посветени на големите данни и изкуствения интелект, участваме и в център, свързан с нанотехнологии и нови материали. Това ни дава шанс да бъдем в крак с най-перспективните и бързо развиващи се изследователски области.
Предизвикателството и за Университета, и за висшето образование не само в България е в това, не само научните изследвания, а и методите на преподаване и учебното съдържание да не изостават от бързото развитие на знанието.
Ключови думи
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
8 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
И още един системно грешен подход - при липса на добри поне 2 - 3 съпоставими кандидата за дадена длъжност конкурсът спира и се назначава временно изпълняващ длъжността, не кой и да е или удобен човек! Съвсем не искам да обиждам настоящият ректор на СУ, но по състезателите се съди какво е нивото на състезанието! Български професор с международно известно име ректор на СУ, докадо не се появи се назначава служебно подходящо лице!
Софийският университет, както и цялото ни висшо образование с малки изключения е идеална илюстрация на една от най-големите корупционни схеми в страната. Последните ми десет години като професор преминаха в битка партийните и комсомолските номенклатурчици, които днес управляват висшето образование в България. Днес обучение в нашите вузове няма. Залите са празни ( посещаемост от 5-8% се счита като голям успех). Студентите презаписват с 2 ,3, 5 и повече слаби оценки, само и само да се водят студенти …
и да се получават парите за тях. Т.е. държавата плаща, но не получава нищо срещу парите си. Те се преразпределят чрез неприсъщото на висшето образование желание за строителство.
Това е недопустимо за една цивилизована страна. Вече не живея в България, защото не искам да съм част от тази схема.
"Академичните ленивци"(#5) бяха купени от Сергей Станишев* с по една заплата на нар. представител добавена към нормалната пенсия, която всеки академик/чл. кореспондент си е заслужил - ако това не е безобразие какво е?
*Тази добавка е от бюджета, не я плаща Станишев/БСП, които с чужда пита помен правят, днес Станишев е социалист, но действието му е типично комунистическо!
БАН съвсем не е мъглява организация, като бюджетна струва на българина всеки ден доста пари и не виждам защо да не бъде слята …
със съответните катедри вместо да ги дублира! Висшият клир на БАН, т.е. академици/чл. кореспонденти да си останат с титлите, но без бесепарската добавка - това е отличие още от времето на БАН преди 9.9.44 год., научно признание, не съветеско, и самата БАН да се върне към достойното място, което е заемала до съветско време!
Никой не е по-компетентен от "преподавателското тяло" (нека да го наричаме преподавателската част от колегията) да решава въпросите за това, каква да бъде академичната програма. Там външна намеса не е нужна и даже е опасна. Кой "отвън" ще задава стратегии? Министърът, който е завършил техникум в Стара Загора и Варненския икономически университет ли?"Малка България" и в частност СУ са много, ама много бедни в сравнение с университетите дори в Централна Европа. Съвременната наука изисква големи инвестиции.Това …
засяга и каненето на външни преподаватели (знаменитости) - те идват от време на време по различни проекти, но СУ нямат средства да поканят за редовни курсове "звездите" в науката, защото техните заплати обичайно варират между 5 и 10 хил. евро на месец, а нашите между 1000 и 2000 лева.А иначе езици знаят всички - и преподаватели и студенти. Особено английски - това вече не се смята за "чужд език".БАН и СУ не могат и не бива да се сливат. БАН е мъглявина от отделни звена, в които не се четат лекции, които имат планови задачи за определени периоди. И ако наистина съществуват някои звена, които работят съвестно доколкото могат с ограничените си ресурси, участват в международни проекти и имат някакъв престиж, то преобладаващата част от БАН са наистина депозиторий за академични (и не толкова) ленивци.
Да, edin.drug(#3), СУ трябва да има външен одит и не само университета, но цялото преподователско тяло, защото то не само трябва да преподава новостите, но и да ги развива в лабораториите и то на световно ниво - тези подробности се знаят отдавна, но човешкият фактор у нас много пречи! Малка България била бедна, не е бедна, но и липсва размаха на модерното
общество - знанието на езици, покана към изестни учени да проведат курс в Соф. университет, на англииски даже, мнозинството студенти го ползват, …
ако не, ще трябва да го научат за да могат да си изкарват прехраната! Даже шеф на катедра с международно име и признание за около две или три годиние, с български подгласник на ниво - тоова е най-бързият начин! Или шеф на местото си в чужбина и у нас съвместно!
Освен това БАН и СУ трябва да се слеят, всички печелят и студенти и знание - преподавателите ротират, учебната и изследоателската бази са общи - днес май не е така, защо?
"Професорът" е класически филолог (не че това има значение в случая) и при него нещата не са по-различни отколкото бяха при предишните ректори. Университетът трябва да има външен одит - при това често. Трябва да има и надзор по неакадемичните въпроси - администриране на собствеността, щат на персонала и т. н. Лошото е, че ако това се случи, няма никаква гарация че контролът (без да престанат финансовите злоупотреби) няма да достигне и до академичната сфера и тогава някоя калинка ще се окаже в положение да диктува академични програми и стратегии.
Да припомним, че под мъдрото ръководство на професора по литература Сметна палата на два пъти отказа да завери финансовия отчет на Софийския университет.
Някой хора са родени номенклатурчици :))) Този определено е. Как пък не каза нещо от себе си - декламира общи места и безопасни топоси. Нищо чудно че беше единствен кандидат за ректор. Никой друг не иска да влиза в близък контакт с мошеническата пасмина, която смуче средствата на СУ.