Промените в НПК въвеждат натрапени адвокати, "тайни" присъди и вечно обвинение

ГЕРБ успя да прокара поисканите от правителството спорни промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които дават множество нови правомощия в ръцете на прокуратурата. Съдът и прокуратурата ще могат по своя преценка да назначават резервни адвокати на подсъдимите, а обвинения и присъди ще могат да се основават само на тайни доказателства.

С гласуваните на второ четене промени отпадна и текстът, според който обвиняемите можеха да се защитят срещу безкрайно дълго продължаване на разследванията. Той бе въведен заради практиките от времето на бившия главен прокурор Никола Филчев, когато досъдебните производства се точеха с години, а целта бе да се поддържа постоянна наказателна репресия срещу определени хора.

Измененията в НПК бяха изготвени от Министерството на правосъдието по препоръка на Брюксел с цел ускоряване на делата и постигане на по-голям брой осъдителни присъди за организирана престъпност и корупция. Експерти обаче са на мнение, в крайния си вариант проектът се отдалечи твърде много от първоначалния замисъл.

Депутатите от БСП и ДПС напуснаха залата по средата на дебата в четвъртък, веднага след приемането на нормата, която позволява на съда да осъжда само върху показанията на таен свидетел и данни от специални разузнавателни средства (СРС). Опозицията предупреди, че част от промените в НПК ще доведат до серия осъдителни присъди срещу България пред съда в Страсбург

Синята коалиция и "Атака" не дадоха еднозначна подкрепа и бяха единодушно против отпадането на защитата срещу "вечното обвинение". Тази норма даваше право на обвиняемите да поискат делото им да бъде вкарано в съда, ако бъде разследвано повече от 1 години при леки престъпления (с полагаеми под 5 затвор) и 2 години за тежки (над 5 години затвор).

Прокуратурата назначава противника си в процеса

Първият спорен въпрос в законопроекта бе въвеждането на фигурата на резервния адвокат. Защитникът ще се назначава по преценка на наблюдаващия прокурор в досъдебното производство и от съда по време на съдебната фаза. Правомощието може да се използва само в наказателни процеси за извършени тежки престъпления. След последните промени в Наказателния кодекс обаче такива станаха над 2/3 от престъпните деяния.

Резервният защитник ще се включва в процеса, ако упълномощеният адвокат не се явява без уважителна причината.

Скандалът избухна, след като не бе прието предложението обвиняемият сам да посочва резервния си адвокат при нужда от такъв. В същия текст се казва, че натрапеният защитник може да представлява обвиняемия без неговото съгласие, ако той не се явява без уважителни причини. Това противоречи на основния принцип в правото, че адвокатът няма право да извършва процесуални действия без да ги съгласува с довереника си.

БСП и ДПС заявиха, че ако тази норма бъде прилагана, това ще се използва от обвиняемите, за да съдят България в Европейския съд по правата на човека. Христо Бисеров (ДПС) заяви, че текстът е в стила на "Вишински", представлява "извращение с правото", а новата фигура в НПК всъщност е "адвокат -провокатор". Мая Манолова (БСП) препрати текста към времето на "бързото правораздаване на Сталин".

Правосъдният министър Маргарита Попова заяви, че проблем с правата няма, както и че нормата ще бъде използвана много рядко. Въвеждането ѝ ще пресече злоупотребата с правото на защита, каза министърът и обясни, че правата на пострадалите също трябва да бъдат защитени. Аргументите ѝ бяха приети изцяло само от ГЕРБ.

Приетите текстове обаче не съдържат гаранция, че резервни защитници ще се използват много рядко.

"България постепенно се превръща в полицейска държава, в която властва наказателна репресия", заявиха в специално обръщение от БСП веднага след приемането на този текст.

Присъди с тайни доказателства

Друго изключително спорно изменение в НПК предвижда обвинението и присъдата да могат да се основават само на доказателства, събрани чрез СРС и свидетели с тайна самоличност.

ГЕРБ защитиха този текст с аргумента, че съдът не е лишен от правото да преценява когато тези доказателства са достатъчно и кога не са. "Това е само възможност. Съдът е оставен сам да преценява дали да произнесе присъда при представените му доказателства", заяви депутатът от ГЕРБ и член на правната комисия Димитър Лазаров.

Възможността за постановяване на "тайни присъди" само преди две години бе отречена от Европейския съд по правата на човека. Съдебната практиката на институцията, която е задължителна за България, ясно посочва, че присъди не могат да бъдат произнасяни само върху доказателства, които не са явни. Този аргумент бе посочен по време на дебата от БСП и ДПС. Без да бъде представен контрааргумент, текстът бе приет с подкрепата само на ГЕРБ и частично на "Атака".

В новия си формат НПК ще съчетава тази опция с възможността тайният свидетел да бъде служител на МВР под прикритие. Той може да остане анонимен дори и за председателя на съдебния състав по преценка на прекия му ръководител, ако се сметне, че има опасност за живота му.

В опит да предотврати одобрението на тези текстове, депутатът от ДПС Христо Бисеров се позова на свои разговори със западни дипломати, включително с американския посланик, които споделят доводите срещу "тайните присъди".

"Текстове, които не пробиха при други мнозинства, при вас пробиват", обърна се към депутатите от ГЕРБ Бисеров. Мая Манолова от БСП заяви, че парламентът се превръща от 41-во Народно събрание в 41-во РПУ.

"При следващите промени на НПК няма да има нужда от съдебни състави. Присъдите ще бъдат произнасяни от комисии с по трима членове и председател винаги ще е Волен Сидеров", заяви Ивелин Николов (БСП).

Вечният обвиняем

По време на обсъжданията в правната комисия ГЕРБ бяха до последно разделени по въпроса дали да се върне правото на прокуратурата да удължава разследването толкова, колкото сметне за необходимо. Решението трябваше да бъде взето при гласуването в пленарна зала, когато правосъдният министър и бивш висш прокурор Маргарита Попова дръпна най-горещата защита за премахване на предпазните опции пред подсъдимите.

Тя ги определи като "бонус за престъпниците" и "амнистия за престъпниците", вероятно, имайки предвид обвиняемите.

Убеждавайки парламента в правотата си, министър Попова стигна твърде далеч, като заяви, че всички, които са против нейното предложение, "искат да има много бонуси за престъпниците". Обясни още как може да се стигне до ненаказани престъпници, ако има убити хора. "Това е тежка корупционна врата за недобросъвестните магистрати, които могат да бавят делата, за да бъдат прекратени", каза министърът.

Така излиза, че една година разследване на леко престъпление и две години за тежко, са твърде малко време.

"Ако една злоупотреба (прокурорска, бел.ред) се е случвала един път в една държава, тя ще се случва и занапред. Говоря като потърпевш. Тези текстове бяха аплодирани от Европейската комисия и не трябва да отпадат", призова лидерът на ДСБ Иван Костов.

Той изтъкна, че този текст не амнистира никого, защото единствено задължава прокуратурата да вкара делото в съда, който решава по същество, а не налага предварителни амнистии.

Защитата срещу прокурорския и полицейския произвол върху обвиняемите бе приета в НПК пред две години и бе аплодирана от експертите в Брюксел. Сега тя отменена с пакет от законодателни промени, внесени в НС с оправданието, че трябва да се отговори на критиките на ЕК.