Обвинения и присъди ще могат да се основават на СРС-та и тайни свидетели

Управляващите от ГЕРБ приеха възможността за постановяване на осъдителни присъди въпреки липсата на явни доказателства, само въз основа на данни от СРС-та и показания на анонимен свидетел. Текстът бе одобрен в четвъртък от правната комисия в Народното събрание.

По този начин депутатите се съобразиха частично с множеството критики към проекта за промени в Наказателно-процесуалния кодекс, предложен от правосъдното министерство. В същото време те не се съгласиха със своя министър Маргарита Попова за правото на полицаите да дават показания по разследването в рамките на съдебния процес. На път е да бъде напълно отхвърлена и идеята за въвеждане на фигурата на "резервния защитник".

БСП, ДПС и адвокатската общност предупредиха управляващите, че приемането на някой от тези спорни текстове би довело до лавина от дела пред Европейския съд.

ГЕРБ оправдаха приемането на данни, придобити със специални разузнавателни средства (СРС) и показанията на анонимен свидетел като достатъчни доказателства за присъда, посочвайки, че преценката се оставя на съда. От БСП, ДПС и Синята коалиция гласуваха "против", защото се дава възможност човек да бъде съден без нито едно явно доказателство срещу него.

Въпросът с придобитите чрез СРС доказателства е особено актуален покрай разбитите престъпни групи "Наглите", "Октопод" и други шумни акции, когато разследващите не успяват да представят достатъчно явни доказателства пред съда.

Другите спорни предложения доведоха и до спор между различните министерства. Пред депутатите зам.-министърът на вътрешните работи Веселин Вучков обясни, че МВР се съгласява с критиките срещу новите полицейски задължения. Той заяви, че разследващите полицаи говорят със своите актове и протоколи, като не бива да им се дава право да компенсират грешки с показания пред съда.

Вучков добави, че дознателският апарат в МВР е твърде натоварен, за да движи разследванията и едновременно с това да ходи до съда. В същото време той отбеляза, че нищо не пречи полицаите да дават и свидетелски показания, ако са видели нещо, което е съотносимо към делото.

С подобни мотиви народните представители единодушно отхвърлиха спорния текст.

По време на дебата министър Маргарита Попова обясни, че е съгласна само с тезата за голямата натовареност на МВР. Според нея след известно време България неизбежно ще трябва да приеме тези промени, защото в повечето европейски държави полицаите могат да свидетелстват. Министърът добави, че липсата на подобно право в нашата страна ще създаде проблеми при гледането на дела за трансгранична престъпност, защото участвалите в операцията полицаи няма да могат да дават показания пред съда.

Бившият вътрешен министър и настоящ депутат от БСП Михаил Миков отбеляза, че няма пречка чужди полицаи да бъдат разпитвани в България като свидетели, защото тук те не са полицаи. Това приключи въпроса.

От ГЕРБ решиха да отложат за следващата седмица и разглеждането на фигурата на "запасния защитник". В четвъртък управляващите предложиха обвиняемите по "тежки дела" сами да си избират резервен адвокат, който ще им бъде плащан от Бюрото по правна помощ. Преди това идеята бе той да се назначава от прокурора в досъдебното производство и съдията в съдебния процес. Прокламираната цел е да не бавят дела заради отсъствие на адвокати.

След нови критики за липсата на пари в Бюрото за правна помощ и натрапването на допълнителни адвокати за обвиняемите, текстовете бяха оттеглени за следващата седмица с тенденцията за нови поправки. В началото на година институцията дължеше общо 1.3 милиона лева на адвокати за извършени услуги.