Неочаквано България се оказа добър пример в актуален дебат за втория стълб на пенсионната система в Румъния. Нов закон се опитва да отнеме сегашното право на румънците да изтеглят 100% от спестяванията си за втора пенсия веднага след пенсионирането си. У нас, за добро или за лошо, това не е възможно (освен ако натрупаната сума по индивидуалната партида е твърде ниска).

Дори тази действаща забрана у нас обаче не прави втората "пенсия" у нас все още истинска пенсия в масовия случай, защото към момента натрупванията по партидите на хората във втория стълб са толкова ниски, че стигат само за разсрочено плащане за няколко години. Например хората във възрастовата група 60-64 г. имат натрупани по 6 029 лв. средно, а тези между 55 и 59 г. – по 7753 лв. средно по данни на Комисията за финансов надзор. 

Размерът на вноската за втория стълб – 5%, не е увеличаван вече близо 20 години. Последно той беше покачен от 4% на 5% през 2007 г., въпреки че вторият стълб е планиран да работи при вноска от 7-8%. Доколкото властта планира вдигане на осигурителната тежест през следващите години, вече се появиха гласове парите да отиват именно по индивидуалните партиди във втория стълб, а не в НОИ, но конкретни предложения все още липсват.

Румънците негодуват заради забрана да теглят накуп парите за втора пенсия 

Румъния е получила препоръка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) да вземе пример от България, Хърватия и Ирландия, за да подобри втория стълб на пенсионната си система. В момента правителството в северната ни съседка се опитва да отнеме правото на хората да изтеглят накуп пенсионните си спестявания от втория стълб веднага след пенсионирането, като сложи таван на тегленето. Мотивът е ясен – идеята на пенсионния доход е да осигури дългосрочно плащане, а не сума, която може да се изхарчи накуп – например за екзотична екскурзия или малка къща на село. Промяната обаче не се приема добре от румънското общество.

Досега Румъния, която също се бори за членство в ОИСР като България, не е имала закон, който да регламентира фазата на изплащане на пенсиите от втория стълб – ситуация, в която България за малко щеше да изпадне през 2021 г.

Още по темата

Светла Несторова: Има начин втората пенсия да се повиши двойно

3 декември 2024 08:02

Друг плюс на системата у нас е, че пенсиите са освободени от данък – нещо, което не е така в Румъния и други европейски държави. В северната ни съседка на облагане подлежат и държавната, и частните пенсии. Частните пенсии от втория и третия стълб например от август насам се облагат със здравна вноска, която в Румъния е 10% (за суми над 3000 леи или 1150 лв.)

Пенсионната вноска в Румъния е 25% (от тях 20.25% отиват в държавния стълб и 4.75% – в частния втори стълб), докато в България удръжката е значително по-ниска – 19.8% (от тях 14.8% – в НОИ и 5% – във втория стълб за родените след 31.12.1959 г.).

Предложението на румънското правителство е да се сложи таван на тегленето на пенсионните спестявания до максимум 30% от натрупванията във втория и третия стълб, а останалото да се изплаща или разсрочено за срок от 8 години, или пожизнено.

Както в България, еднократно плащане е позволено само ако сумата по партидата е прекалено ниска – под 3060 евро в румънския случай.

Проектът все още се разглежда в румънския парламент, като са предвидени изключения за тежко болни пациенти. Финално той трябва да бъде подписан от президента, след което има едногодишен гратисен срок, докато промяната започне да се прилага.

Много държави разрешават еднократните тегления, но до определен таван 

Румънските власти дават примери с различни държави, които позволяват теглене на еднократна сума от пенсионните спестявания след пенсиониране, но до определен таван.

В Италия той е 30%, в Хърватия – 15% във втория стълб и 30% в третия, в Южна Африка – 33%, в Ирландия – 25%, в Полша – 25%, сочи проучването на властите.

В Хърватия пенсионната вноска е 20% (15% за държавното осигуряване и 5% – за втория стълб). Както и у нас, пенсиите в Хърватия са необлагаеми. Там има два вида втора пенсия – пожизнена и пожизнена с еднократно плащане до 15% от натрупаната по партидата сума. Пенсионните плащания от третия стълб, който е доброволен, започват най-рано на 55-годишна възраст, независимо дали човекът е пенсионер, или все още работещ. Позволено е да се изтегли накуп до 30% от сумата в третия стълб.

В Испания пък няма лимит на еднократната сума, която може да се изтегли при пенсиониране, което означава, че след навършване на 65-годишна възраст човек практически може да си изтегли всичките си пенсионни спестявания, макар че за данъчни цели е по-добре да избере периодични тегления или пожизнени пенсионни плащания. В Испания пенсиите се облагат с данък и тъй като данъчната система е прогресивна (тоест по-високите доходи се облагат с по-голяма ставка), по-изгодно излиза тегленето на спестяванията да става на по-малки стъпки.

В България системата е рестриктивна 

В България системата е рестриктивна, защото втората пенсия би трябвало да е допълваща първата и се разглежда като част от базисния дългосрочен доход на възрастните хора. Изключението, което дава право на еднократно или разсрочено изплащане до 50% от средствата по партидата дори преди настъпване на пенсионната възраст, е при трайно намалена работоспособност над 89.99%.

Доходност на частните фондове за втора пенсия в България за периода юни 2023 г. – юни 2025 г.

Източник: Комисия за финансов надзор

Различна е ситуацията по отношение на доброволните фондове – т. нар. трета пенсия, където гражданинът може да изтегли изцяло или частично натрупаните средства от личните си вноски във всеки един момент. Ако е ползвал данъчно облекчение за тези вноски обаче, изтеглената сума ще подлежи на облагане освен ако човекът вече не се е пенсионирал.

35 000 души вече взимат втора "пенсия" 

Около 35 000 възрастни хора в България от общо около 2.05 милиона пенсионери получават втора "пенсия" от частен фонд, сочат данните на Комисията за финансов надзор към полугодието на 2025 г. У нас все още втората "пенсия" в масовия случай не е точно пенсия, а е разсрочено плащане в рамките обикновено на от 1 до 3 години, след изтичането на които пенсионерът остава само с намаленото си с около 10% плащане от НОИ.

Общо 27 909 души са получавали разсрочено плащане към 30 юни тази година, като 18 005 от тях са били с остатъчен период на плащането до 1 година, а едва 837 души – над 3 години.

Истинските пенсионери (тоест тези, които ще получават втора пенсия пожизнено от втория стълб) са едва 6764 души към полугодието, като мнозинството от тях (5822 души) също са избрали варианта на пожизнена пенсия с разсрочено плащане, тоест да получат максимално бързо максимално голяма част от спестяванията си.

Тоест масовото желание на хората е да си вземат частните спестявания възможно най-бързо, което като цяло се разминава с идеята на дългосрочния пенсионен доход. Според актюерските статистики жените у нас получават пенсия средно около 18 години, а мъжете, които все още се пенсионират и по-късно от жените – около 12 г.

Изплащането на частните пенсии от втория стълб у нас стартира през 2021 г. за жените, а през 2024 г. – и за първите кохорти мъже от най-масовата (трета) категория труд. 

След тежки политически сблъсъци през 2021 г. Народното събрание прие стройна система за плащането на пенсиите от втория стълб. Заради слабите натрупвания през първите 20 години от функционирането на тристълбовия модел, държавата въведе три основни типа плащания от втория стълб, които зависят от натрупаната сума на човека, придобил право на пенсия.

Еднократното плащане е в случаите, когато натрупванията в партидата са под три минимални пенсии за страната (тоест под 1891.50 лв. към момента). Причината е, че средствата са толкова нищожни, че не си заслужава да се плащат разсрочено.

Разсроченото плащане е вторият и масов вариант към момента, като обичайно хората прибират всичките си спестявания до 3 години. То се прилага в случаите, когато натрупванията по партидата не са достатъчни за пожизнена пенсия, но надхвърлят стойността на три минимални пенсии (тоест са над 1891.50 лв.). Условието е месечният размер на изплащаната сума да не бъде по-нисък от 15% от размера на минималната пенсия за страната (в момента 94.58 лв.), но да не е и по-висок от минималната пенсия (в момента 630.50 лв.). По данни на Комисията за финансов надзор (КФН) средният размер на разсроченото плащане в периода януари-юни 2025 г. е бил 511.49 лв. на месец.

6764 души са получавали пожизнени пенсии от втория стълб към края на юни 2025 г., сочат още данните на КФН. Обичайно жена-пенсионер трябва да има около 20 000 лв. в пенсионната си партида, за да получи пожизнена пенсия. Към полугодието на 2025 г. средната месечна пожизнена пенсия е била 233.88 лв., но размерът ѝ много зависи от това какъв пенсионен план е избрал пенсионерът.

Вариантите за пожизнена пенсия също са три, като изискването е тя да е минимум 15% от минималната пенсия, тоест поне 94.58 лв. на месец към момента.

Най-масовият избор на хората е пожизнена пенсия, включваща разсрочено изплащане на част от средствата до навършване на избрана от пенсионера възраст. Това значи, че до определена възраст човекът може да получава например по-висока сума, а остатъкът трябва да е достатъчен, за да се изплаща пожизнено в еднакъв месечен размер. В този случай се наследява стойността на дължимите плащания до края на периода на разсрочено плащане. Този вариант е избран от 86% от пенсионерите. През първото полугодие те са получавали средно по 258.28 лв.

В другите два варианта пенсията е близка до минимума по закон.

Единият е пожизнена пенсия с период на гарантирано изплащане (средно 90.27 лв.) – отпуска се пожизнено в еднакъв месечен размер и включва гарантиран период от 2 до 10 години (по избор на пенсионера), в рамките на който се наследява настоящата стойност на дължимите плащания до края на гарантирания период.

Последният вариант е пожизнена пенсия без допълнителни условия. Тя се отпуска пожизнено в еднакъв месечен размер и не подлежи на наследяване. Средно размерът ѝ е бил 102.41 лв. през първото полугодие.