ЕК счита, че Черно море има огромен потенциал за крайбрежни вятърни платформи, но от години нищо не се случва в територията на нито една от държавите около него. Много идеи, планове – включително за общи ошфорни паркове на България, Румъния и Гърция в Черно и Егейско море, възможности включително за безвъзмездно финансиране, но в крайна сметка енергията остава неуловена от перките на вятърните турбини.

 

И докато в Румъния има поне прието законодателство, макар и да има забавяне в разработването на следващите стъпки по привличане на инвеститори, в България офшорен вятърен парк стана някак мръсна дума. Причината е недоволството на малки рибари, ресторантьори и туристически организации, според които бизнесът им ще пострада тежко от призводството на ток от морския вятър. Конкретни анализи и подкрепени с факти аргументи няма, но партиите с превес в парламента се уплашиха от протести или гонят някакви свои политически интереси или тези на свързани с тях компании.

 

Търговският риболовен флот, чиито траулери се следят от сателити, изобщо не е против подобни проекти. Запознат е с потенциалните ограничения около турбините и смята, че с ясни правила и с подходящи компенсации за заетите в бранша мрежите и перките могат да съжителстват в морето.