Докато светът се кани да утрои до 2030 г. инсталираните мощности за производство на електроенергия от вятър в морето, българският потенцият е заключен по политически причини. Заради страха на управляващите от ГЕРБ, че ще има протести на малки рибари с недоказани улови, ресторантьори и местни общности. В същото време представители на големи търговски флотилии подкрепят изграждането на офшорни паркове при ясни терени, конкретни забрани и определени компенсации заради ограниченията за плаване на корабите им в близост до съоръженията.

В крайна сметка в парламента няма воля за приемане на подготвения още преди две години законопроект, който да регламентира изграждането, свързването с мрежата, функционирането и изкупуването на тока от морските перки. Макар през януари 2024 г. той да бе приет на първо четене, след поредна разразила се съпротива и обещания за корекции остава на трупчета.

ГЕРБ: Няма смисъл

"Според мен няма мнозинство да се приеме такъв законопроект и затова няма никакъв смисъл да се внася, да си губим времето и влагаме емоции в това", коментира бившият енергиен министър от предишно правителство на ГЕРБ и сегашен председател на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев пред Mediapool.

Реално обаче ГЕРБ има най-много депутати в парламента, а подобно законодателство се подкрепя от опозицията от "Продължаваме промяната-Демократична България" (ПП-ДБ), така че думите на Добрев по-скоро са параван за това, че на управляващите не им се занимава с темата и предпочитат да пазят спокойствието си.

Още по темата

Борисов: Оттегляме подкрепата си за изграждането на "перки" в морето

23 февруари 2024 19:41

А само преди две години те подкрепяха приемането на подобно законодателство. И само преди година и половина предишният кабинет, сформиран между партиите ГЕРБ и "Продължаваме промяната" предложи на Румъния заедно да правим вятърни паркове в Черно море , а после идеята обхвана и Гърция и Егейско море. Предвиждаше се трите държави да кандидатстват съвместно за трансграничен статут на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и да се търси финансиране по Механизма за свързване на Европа за проучване в акваторията на Черно море за определяне на конкретни параметри за разработване на зони за офшорна енергия.

Днес обаче ГЕРБ и ПП-ДБ не са партньори, а политически противници, и ГЕРБ вече не иска да се занимава, криейки се зад недоволството на дребните рибари край морето и част от туристическия бизнес, и предпочита да страни от темата, тъй като не се знае какви политически ветрове ще задухат.

В Румъния застой след законодателната крачка

Междувременно в Румъния приеха законодателство, уреждащо изграждането на морски вятърни паркове, а през май 2025 г. румънското министерство на енергетиката започна проучване за идентифициране на подходящи райони в Черно море за инсталиране на поне 3 ГВ перки до 2035 г. Анализът трябваше да покаже въздействието върху околната среда и биоразнообразието, възможностите за свързване към мрежата и съвместимостта с корабоплаване, риболов, добив на полезни изкопаеми или военни зони. Какво се случва и дали въобще се случва нещо, обаче не е ясно, тъй като в северната ни съседка в последната година също има политически и икономически трусове и темата с офшорния вятър е изоставена.

Според оценките на Световната банка, техническият потенциал на Румъния за офшорна вятърна енергия е 76 ГВ, от които 22 ГВ са подходящи за вятърни турбини с фиксирано дъно и 54 ГВ – за плаващи.

Четири лесно достъпни, но заключени зони у нас

За сравнение българският капацитет за изграждане на вятърни паркове във водите на Черно море е за 116 гигавата. На най-лесно достъпните зони, където скоростта на вятъра е най-висока и препятствията са най-малки, могат да бъдет построени платформи за 3 ГВ.

Още по темата

Дезинформации блокират морските ВЕИ, а България има нужда от ток и инвестиции

21 ноември 2024 13:42

Центърът за изследване на демокрацията (ЦИД) е идентифицирал четири ключови зони на българското Черноморско крайбрежие като подходящи за офшорни проекти. Регионът на Шабла, в близост до морската граница с Румъния, се смята за най-перспективен за бърза реализация и очакванията бяха точно той да бъде предложен за общ морски ветропарк с Румъния. Там има потенциал за 3-4 ГВ мощности, с капацитет 45-48 процента и средни разходи 60-80 евро за инсталиран мегаватчас, според оценките на ЦИД.

Водите край Варна, Обзор и край Резово в близост до морската граница с Турция са другите терени, които могат да превърнат регионите на Варна и Бургас в центрове за декарбонизация на българската икономика, според разчетите на организацията.

"Профилът на вятърната енергия у нас е строго определен, духа по-силно вечер, когато цената на електроенергията се повишава и съответно наслояването в мрежата в тези часове (с такива мощности) ще доведе до намаляване на цените. Ще отрежем пиковите цени на електроенергията вечер именно с вятърните мощности", коментира
Мартин Владимиров, директор на програма "Енергетика и климат" в Центъра за изследване на демокрацията пред Mediapool.

До 20 млрд. евро инвестции и десет пъти по-евтин от въглищния ток

Според огранизацията вятърната енергия в морските пространства на България може да привлече инвестиции от 15 до 20 млрд. евро и да осигури ток на цена от 1.5 до два пъти по-ниска от произвеждания от нови ядрени мощности и над 10 пъти по-ниска от въглищните мощности. Тази нова индустрия може да създаде около 27 хиляди работни места до 2035 г. покрай изграждането на платформите за добив на ток от морския вятър. Възможностите за заетост включват планиране, изграждане на инфраструктурата на вятърния парк, транспорт, монтаж на вятърни турбини, поддръжка, както и услуги по настаняване и хранене. Притокът на висококвалифицирана и техническа работна сила не само намалява нивата на безработица, но и укрепва местните икономики, като влива пари в местните общности, смятат експертите.

Още по темата

Експерти призоваха за закон и търгове за използване на офшорния вятър

30 август 2022 18:27

От думите на Владимиров става ясно, че при достатъчно добра воля на управляващите дори не е необходимо да се приема непременно закон за офшорната енергия. "Дори и да няма специално законодателство, може да се обявят търгове на основата на концесионното законодателство и те да са обвързани с определени финансови условия от страна на инвеститорите, но и ангажименти от страна на държавата", смята той.

"Всички големи вятърни инвеститори в Европа питат един въпрос: Защо в Черно море няма нито един вятърен парк? Причините не са липса на вятър, не са и екологични съображенията, а липсата на регулаторна рамка и липса на ясни правила за осъществяване на такива проекти", казва Владимиров.

Най-голямата пропусната възможност на България

Скорошен доклад на ЦИД отбелязва, че офшорната вятърна енергия е най-голямата пропусната възможност за енергийния сектор на България и особено за балансирането на доставките и цените на ток. Причината е, че производството на вятърна електроенергия ще бъде концентрирано през зимните месеци, допълвайки слънчевата енергия и намалявайки сезонните дисбаланси. Според организацията България трябва да тръгне с изграждането на поне 1 гигават офшорен парк до 2030 г., а на морските перки да се гледа като на възможност и за модернизация на пристанищата Варна и Бургас и те да се превърнат и в офшорни хъбове.

Според ЦИД бумът на слънчевата енергия носи ползи, но също така крие опасности. Нарастващият дял на дневната слънчева енергия променя производствения микс, но остава несъобразен с пиковото търсене. Вечерните часове са най-натоварени заради засиленото потребление в домакинствата и зареждането на електрически превозни средства, които междувпрочем в България вече са 20 хиляди и само в първото полугодие на 2025 г. са нараснали двойно спрямо броя им допреди това.

Затова има нужда от диверсификация при възобновяемите енергийни източници, която може да бъде осигурена от вятъра. Комбинацията от евтини слънчев ток през деня и вятърен през нощта може да се превърне в котва за цените на електроенергията. В противен случая може да се удължи зависимостта на България от въглищата и вноса на енергийни ресурси, смятат от ЦИД.

Още по темата

Полудяване, рибна миграция, съсипан туризъм: Законът за морските ВЕИ щял да се съобрази с научните факти

6 февруари 2024 15:19

Основните аргументи на управляващите да се отметнат от подкрепата си за развитието на офшорните паркове е недоволството на рибари, които твърдят, че изграждането на перки в морето ще им отнеме поминъка, тъй като ще се ограничат зоните, в които могат да хвърлят мрежи, а платформите щели да плашат и останалата риба.

Големите риболовци всъщност подкрепят морските перки

Не на такова мнение са обаче от организацията BGFish, която обединява търговския риболовен флот, отговорен за 60 процента от улова в морето.

"Рибарският бизнес не е против това да се произвежда чиста енергия от вятърни централи в морето. Но условието е да се разпеделят правилно териториите в черноморското крайбрежие, защото спецификата на Черно море е коренно различна от северните морета, където има огромни паркове с такива централи", коментира Йордан Господинов, изпълнителен директор на организацията BGFish пред Mediapool.

Според него протестите на дребните рибари са тръгнали от погрешния подход за определяне на регулациите за морските ветропаркове и преди това е трябвало да има адекватни обсъждания на темата.

"Рибарският сектор иска да запази поминъка си и е напълно нормално да се притеснява от изграждането на вятърни централи в близост до брега, защото в Черно море има живот само на дълбочина максимум до 120-150 метра. Това са територии за миграцията на пасажите и проходните риби през Босфора и рибарите се интересуват какви ще са забраните и оставащите възможности за риболов. Ясно е, че там ще има охранителна зона, подводни кабели и рибарите няма да може да влизат там", заяви Господинов.

Трябват повече обяснения…

"Това няма да са големи зони, но трябва да бъдат съгласувани и с туристическия бизнес, с клубове за подводен риболов, с археологически разкопки, с търсенето на полезни изкопаеми и депонирането на драгажни маси", отбелязва той.

Още по темата

През 2023 г. в морски вятърни паркове в Европа са вложени до 30 млрд. евро

28 февруари 2024 16:32

Според него също така на хората не е добре обяснена спецификата на тези паркове. "Може би за нашите условия са по-подходящи плаващите платформи за перките, а не закрепени за дъното. Трябва да се обмисли полагането на кабелите за преноса на произвежданата електроенергия, защото ще се възпрепятства риболовът и това ще наруши социалният статус на тези хора. По брега на морето има и доста преработвателни предприятия, които на свой ред се притесняват дали ще имат суровина", продължава той.

Господинов смята, че ако правителството си свърши добре работата и се отчетат нормативно интересите на всички замесени страни, не би трябвало да има проблеми. Особено важно е да се дискутират зоните, където ще се вдигат перки, допълва той и отбелязва, че една от тях – до Шабленския залив, се намира прекалено близко до брега и на плитко до местата, където са най-големите риболовни полета за калкан, за рапани, едрочерупчести, за проходни риби.

… и компенсации за ограниченията

Смята и че трябва да се въведат компенсации на засегнатите от ограниченията в зоните рибари и дава пример как това се прави в прибалтийските страни. "Там компенсациите са на база на това колко години е извършвана риболовната дейност, при проследени маршрути и улови. Това може да се приложи и у нас", обяснява Господинов. Признава обаче, че по-засегнати от рестрикциите заради перките в морето ще са малките риболовци. Тези с недоказани плавания и количества хваната риба, тъй като нямат записващи устройства за проследяване и сателитната система не ги отчита. Става въпрос за рибари, които си осигуряват продукция за собствени ресторантчета по морето и ограниченията на териториите за плаване ще ги лиши от суровина, обяснява представителят на търговските риболовни флотилии.

България има около сто кораба над 12 метра, които основно извършват риболов в крайбрежните зони от 1 до 30 мили в морето, казва той и смята, че регулациите могат да станат и с помощта на Европейската комисия, която следи изкъсо какво се случва в Черно море, заради интересите на турския риболовен флот.

Два сценария за растеж на морските перки в Румъния и … застой

Оказва се, че днес темата за вятърната енергия в Черно море също не е във фокуса на управляващите партии, но изглежда, че тя не интересува и опозицията.

Приетият там закон предвижда до 30 юни 2025 г. да са изготвени специфичните правила относно процедурите за концесиониране на офшорни вятърни зони, размера на лицензионните възнаграждения и данъците, както и схемата за подпомагане. Това не се е случило, макар срокът да е изтекъл отдавна.

Още по темата

Хотелиери са против перки за ток в морето

5 февруари 2024 16:04

А според Световната банка румънската офшорна вятърна енергия в Черно море може да привлече до 19 млрд. евро инвестиции до 2035 г.

Сценарият с нисък растеж на подобни мощности за северната ни съседка включва инсталиране на 150 турбини в 5 проекта до 2035 г. Инвестицията е оценена на 9 млрд. евро, с инсталиран капацитет от 3 ГВ, покривайки 16% от енергийните нужди на страната.

Сценарият с висок растеж залага на изграждането на 360 офшорни турбини в 7 проекта също до 2035 г. В този случая се смята, че инвестицията ще е около 19 млрд. евро, с инсталиран капацитет от 7 ГВ, покривайки 37% от енергийните нужди на страната.

Засега обаче и двете държави са запратили в небитието офшорната енергия и макар в Румъния да има законодателство, а у нас – не, и София, и Букурещ нямат приети национални цели за производство на ток от морски вятър. А гръмките амбиции са увяхнали