Военната агресия на Владимир Путин срещу Украйна потвърди страните от източния фланг на НАТО, сред които България и Румъния, като едни от най-рисковите точки на Алианса. Скоростно бе решено да се формират четири бойни групи в България, Румъния, Словакия и Унгария по примера на четирите бойни групи, които бяха изпратени в Полша, Литва, Латвия и Естония, след като Русия анексира Крим през 2014 г. В допълнение страните от източния фланг призоваха и за засилване на военното присъствие на САЩ в региона.
Силното напрежение в Черно море, близостта до военните действия и преходното състояние на въоръжените сили на България и Румъния обаче налагат допълнителни мерки за сигурността на региона.
"Балтийските страни говорят в един глас, много високо, и затова НАТО повече са концентрира върху Балтийския регион. Сега Черно море е много по-уязвимо за руски провокации и военни действия. България, Румъния и Турция много дълго време не успяхме да постигнем разбиране каква е ролята на НАТО в Черно море", коментира Йордан Божилов, председател на Софийския форум за сигурност и бивш зам.-министър на отбраната.
Според него, ако Русия реши да провокира НАТО, това ще стане в Черно море.
"Регионът е близо до бойните действия, Русия разполага с много средства, а силите на НАТО са все още недостатъчни. До голяма степен това се дължи на политиката на Турция да не допуска НАТО-вски кораби от извънчерноморски държави", добави той,
Именно заради това сътрудничеството между България и Румъния е ключово за Алианса и изисква допълнителни усилия. То се засилва, но има още много възможности да се развие, включително по отношение на сигурността в Черно море и действията им в рамките на НАТО.
Бойните групи
Засилването на източния фланг минава през разполагането на бойни групи на НАТО в двете страни.
Рамковата страна на бойната група в България е Италия, а на тази в Румъния – Франция. Плановете са двете групи при необходимост да се развият до бригади.
За целта двете страни трябва да подготвят необходимата инфраструктура. България е заявила за база на бойната група войсковия район "Кабиле" край Ямбол, а Румъния е базирала групата в Чинку (окръг Брашов) в централната част на страната.
"И двата проекта имат сходна цел – да осигурят възможност за настаняване на допълнителен брой военнослужещи от НАТО", посочи Божилов.
По думите му целта на разполагането на допълнителни сили на НАТО е да се укрепи отбранителния капацитет, тъй като страните от Източния фланг са с най-малко отбранителни способности.
"Това ще повиши и задържащата сила. Именно заради това бойните групи не са от национални сили. Може да се наложи увеличаване на тези сили, но това зависи от ситуацията. Освен това има и секретни планове на НАТО как да се действа при необходимост. Много по-важно е НАТО да има сдържащ потенциал", посочи експертът.
Бойната група в Румъния
Бойната група на румънска територия е с рамкова държава Франция, тя трябва да бъде развита до ниво бригада, около 4000 войници, през 2025 година.
Франция осигурява по-голямата част от силите, като ще се разчита и на 50 танка Leclerc.
Другото оборудване включва гаубици Caesar, ракетни системи LRU – френският еквивалент на американските HIMAR, леки колесни танкове AMX-10 RC и други видове бронирани превозни средства и оборудване.
Кадър от базата в Чинку, сн. ЕПА/БГНЕС
В групата участват още Румъния, Португалия, Белгия други държави
Румъния ще покрие разходите за хостинга (развитие на базата, настаняване, местна и национална логистика и т.н.), а също и оперативните разходи (гориво, някои боеприпаси, известна поддръжка и т.н.).
Други страни като Франция покриват някои разходи, свързани с тяхното специфично оборудване.
Паралелно в Румъния се изгражда и най-голямата база на НАТО в Европа, която се оценява на 2.5 млрд. евро и ще бъде предназначена за 10 хил. военнослужещи.
База "Михаил Когълничану", сн. ЕПА/БГНЕС
Военновъздушната база "Михаил Когълничану" се намира на 12 километра от най-големия румънски курорт Мамая, който започва непосредствено на север от Констанца.
В базата се разполагат и съюзнически изтребители, които имат за цел да усилят охраната на въздушното пространство.
Бойната група в България
България от своя страна трябва да подготви базата "Кабиле", край град Ямбол, в която да се разположи многонационална бригада на НАТО.
България се бави значително с реализацията на проекта, който според изчисления на военното министерство ще струва над 100 млн. лева (50 млн. евро).
Бойната група на НАТО в България, сн. БГНЕС
България реши да разчита на агенцията на НАТО по поддръжката за проектиране на инфраструктурата за проекта, което допълнително бави проекта и се очаква да го оскъпи.
Това решение бе взето заради системните проблеми на българското военно министерство да реализира големи инфраструктурни проекти. Те поскъпват значително и често има съмнения за корупция.
Докато България подготви базата, военните ще бъдат настанени в палатки и други временни решения.
В момента в България е разположена батальонната бойна група на НАТО, но тя трябва да бъде надградена до бригада.
По стандартите на НАТО бойната група е около 1300 войници, а бригадата – около 5000.
Бойната група в България е с водеща страна Италия. Освен Италия в бойната група участват България с маневрена рота, екип военна полиция и военнослужещи в щаба, САЩ с маневрена рота, Черна гора с лекопехотен взвод, Гърция, Албания, Северна Македония и Турция.
Накъде да се развие сътрудничеството между България и Румъния?
България и Румъния направиха много неща. Имаме споразумение за сътрудничество, споразумения за Аir Policing, но можем много повече, коментира Йордан Божилов.
"Имаме много добра комуникация, но двете страни могат и трябва повече да си сътрудничат. Да провеждат повече съвместни тренировки, да реализират повече съвместни проекти, включително съвместно придобиване на въоръжение и техника. И двете страни сме горе долу на едно и също ниво – преход към съвременна модерна НАТО-вска армия".
Темата за общите покупки на въоръжение се обсъжда от години, но заради различни бизнес интереси засега не могат да се реализират общи проекти.
"Може да имаме по-добро сътрудничество в Черно море, където има страшно много рискове. И България, и Румъния, правят много, но няма да могат да развият достатъчен отбранителен капацитет в близко бъдеще. Затова се налага и повече подкрепа от по-големите страни членки на НАТО", каза Божилов.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили Mediapool и Hotnews.ro.
В отговор на #3590024
В отговор на #3590024