В България има десетки обвиняеми министри, но нито един осъден. Тази диагноза доста точно показва състоянието на съдебната система и държавата като цяло. За разлика от редица европейски страни, у нас министрите нямат имунитет срещу наказателно преследване. Но това не означава, че те са разследвани, обвинявани и съдени според изискванията на закона.

Българската прокуратура е застинала в съветския модел отпреди 1989 г., а липсата на механизъм за отчетност на началника ѝ – главния прокурор – превърна институцията в ключов играч на политическия терен. През последните три десетилетия има редица примери, които показват, че държавното обвинение действа не в обществен, а в тяснопартиен интерес. За капак – прокуратурата е образувала десетки дела срещу хора на важни позиции, но по правило те започват шумно и завършват с тих провал.

Както е известно, у нас защита срещу разследване имат депутатите и президентът. Имунитетът на държавния глава е абсолютен и се разпростира както върху наказателни производства, така и върху граждански дела.

Идеята на депутатския имунитет е народният представител да бъде защитен в рамките на функциите си. Но реалността показва, че стига един депутат да е част от управляващото мнозинство, той няма причина да се притеснява. По правило прокуратурата и МВР не работят срещу онези, които са на власт, а често пъти не ги закачат и след като паднат от власт.

Един от най-ярките примери за това, че силните не се закачат е разследването, по което бе арестуван лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. При всички съмнения за начина, по който се развива това дело (например показанията на Кирил Петков, с които се оправдава спешността на ареста), трябва да се признае, че имаше жалба, а и косвени доказателства. Жалбата беше от бизнесмена Васил Божков, а разказът му за това как е ходил на срещи с бившия финансов министър Владислав Горанов и как е теглил пари точно преди тези срещи бяха потвърдени. Но прокуратурата не намери достатъчно доказателства и прекрати разследването.

Доскорошният вътрешен министър Даниел Митов също бе обвиняем. Делото срещу него дори бе внесено в съда. И, естествено, прокуратурата се провали.

В момента подсъдим е друг бивш премиер – Кирил Петков. И то – заради ареста на Борисов. Ако трябва да се обобщи хронологично – бившият министър-председател е подсъдим заради ареста на по-бившия министър-председател. Мила, родна картинка!

И още един бивш вече премиер – Росен Желязков, макар и не в това качество, бе подсъдим. Тогава актуалната афера беше "Костинброд", уж изборна измама, която прокуратурата разследваше уж сериозно. Желязков бе оправдан, а делото приключи още на първа инстанция, защото държавното обвинение реши да не обжалва.

И още няколко имена в списъка с бивши министри, които са били разследвани – Нено Димов (за водната криза в Перник), Мирослав Боршош (за ремонтите на НДК), Борислав Гуцанов (по делото "Медузите"), Стойчо Кацаров (за купуване на тестове за коронавирус), Иван Демерджиев (за подписване на анекс към договора за новите лични документи), както и Цветан Цветанов – по цели три дела. 

В други европейски страни министрите се позлват с имнуитет, т.е. разследванията срещу тях се движат по специални процедури. Но както е видно от списъка по горе, у нас няма нужда от такъв. Защото така или иначе няма шанс министър да бъде осъден.

Испания и тройният имунитет

Според испанската конституция членовете на правителството се съдят по специални правила. Дори когато са обвинени в леко наказуеми престъпления, делата срещу тях се гледат в наказателната колегия на Върховния съд. Това са случаите, в които става дума за "обикновени" или битови престъпления.

Когато обаче някой министър е обвинен в тежко престъпление като национално предателство например, процедурата се променя. Тогава обвинения се повдигат само с решение на Конгреса, т.е. на долната камара на парламента. За да започне процедурата, трябва да участват ¼ от народните представители, а след това решението трябва да се одобри с мнозинство.

Въпреки че правилата за съдене на министри в Испания са усложнени, не е невъзможно да се стигне до такива обвинения. Има няколко примера в това отношение. Преди повече от двайсет години тогавашният министър на околната среда Хауме Матас бе подсъдим за корупционни престъпления, извършени по време на мандата му като президент на Балеарските острови. През 1996 г. министърът на икономиката Родриго Рато е подсъдим за финансови престъпления, а през 2002 г. Едуардо Саплана, министър на труда, е осъден за корупционни престъпления. През 2025 г. пък бившият министър на финансите Кристобал Монторо стана обвиняем за търговия с влияние, престъпление, извършено по време на министерските му мандати от 2011 г. до 2018 г.

Най-пресният случай е с Хосе Луис Абалос, транспортен министър в периода 2018-2021 г. Той бе разследван по подозрения в корупция, свързани с обществени поръчки за купуване на маски по време на ковид пандемията. В края на миналата година той бе арестуван заради опасения, че може да напусне страната.

В Испания министрите имат на практика двоен имунитет, защото са едновременно и членове на парламента. Това означава, че полицията и прокуратурата трябва да искат сваляне на имунитета им преди изобщо да образуват разследване срещу тях.

За лицата на висши държавни длъжности има и трета линия на защита. По закон премиерът и министрите не са задължени да се явяват лично в съда, макар че това не ги освобождава от задължението да дават показания. Но те могат да ги депозират писмено.

Румъния – пламенна защита на заподозрени

В Румъния също има специални правила за съдене на министри, т.е. процедурите за подвеждането им под отговорност са по-сложни. Там също се изисква одобрение от една от камарите на парламента. Министри и депутати не могат да бъдат арестувани или разследвани без предварително одобрение. Иска се разрешение дори от президента. Тези искания са придружени от кратък доклад, в който са посочени престъпленията, както и доказателствата, събрани срещу конкретния човек. В парламента се гласува тайно по исканията, а в президентството има специална комисия, която се произнася по исканията. Когато някой министър бъде предаден на съд, той престава да бъде член на кабинета.

Депутатите в румънския парламент също имат имунитет, заради който полиция и прокуратура трябва да искат разрешение преди да ги разследват. Именно заради тази защита години наред мнозина депутати избягват наказателно преследване, но след това практиката се променя.

"Имаше времена, когато парламентът приемаше всяко искане за сваляне на имунитет като политическа атака. Днес и законодателството, и парламентарната практика са съобразени с европейските стандарти. Процедурата е бърза и формална, парламентът не може да спре разследване", казва бившият правосъден министър Алина Горгиу.

Според нея от 2019 г. парламентът не е отхвърлил нито едно искане за снемане на имунитет. Преди това обаче ситуацията е различна, особено по времето на премиера Виктор Понта (2012-2015 г.). Тогава е регистриран най-големият брой откази за сваляне на имунитети. Последният отказ е от 2019 г. и засяга тогавашния здравен министър Флориан Бодог, обвинен в злоупотреба с власт.

От създаването на Националната агенция за борба с корупцията през 2002 г. до сега в Румъния са разследвани общо 36 министри. 16 от тях са окончателно осъдени. Делата срещу други петима още не са приключили. В повечето случаи обвиненията се повдигат след изтичане на мандата.

В момента бившият премиер Флорин Къцу и двама здравни министри от кабинета му – Влад Войкулеску и Йоана Михайла – са разследвани по подозрения в корупция, свързана с доставка на ваксини срещу коронавирус. Въпреки че е обвиняем Войкулеску наскоро бе назначен за съветник на президента Никушор Дан.

Италия и забраната за арест

В Италия министрите също не са подчинени на общата юрисдикция, а делата срещу тях започват само след специално разрешение от парламента. В съдебната система има дори специален "Министерски съд", което по същество отдел от съдии на апелативно ниво, които се избират пак от парламента. 

Имунитетът на италианските министри е абсолютен по отношение на подслушване и арест, т.е. тези мерки не се прилагат. Задържането е възможно само ако бъдат заловени в момент на извършване на престъпление.

В Италия все още се води спор дали министерският имунитет се разпростира и на по-ниските нива на изпълнителната власт – например заместник-министри, началници на кабинети и т.н. Наскоро министър-председателката Джорджа Мелони коментира, че началниците на кабинети би следвало да се ползват от същия тип защита.

Депутатите също имат имунитет и са защитени от преследване. Те могат да бъдат подслушвани и следени само след нарочно разрешение от парламента. По въпроса с образуване на разследване обаче ситуацията е по-различна. След серия корупционни скандали в Италия от началото на 90-те години е взето решение имунитетът в тази му част да отпадне и сега за образуване на дело не се иска предварително одобрение.

Тъй като процедурата по разследване на министри неизменно е свързана с политическия процес, чести пъти едно дело става повод за политически сблъсъци. Обикновено защитава министрите, които подкрепя, опитвайки се да ги защити – например министъра на културата Дженаро Санджулиано или на икономическото развитие Федерика Гуиди през 2016 г.

Ярко изключение в това отношение беше делото за престъпление по служба срещу бившия премиер Матео Салвини. На два пъти през 2020 г. парламентът даде разрешение той да бъде обвинен заради отказа му като вътрешен министър през 2019 г. да разпореди спасяването на големи групи мигранти в Средиземно море. В края на 2024 г. Салвини бе оправдан на първа инстанция, но делото още не е приключило окончателно.

Гърция и конфликтът с Кьовеши

В Гърция само парламентът има правомощие да инициира наказателни производства срещу министри за престъпления, извършени по време на мандата им. Това може да стане с мнозинство от поне 151 от общо 300 народни представители.

Тази система търпи критики заради възможния конфликт с принципа на разделение на властите, тъй като предоставя на парламента правомощие, сходно с това на прокуратурата.

Освен това партията, която разполага с парламентарно мнозинство, обикновено възпрепятства наказателното преследване на министри от собствените си редици. В резултат гръцките министри и зам.-министри почти никога не се изправят пред съда. Те дори рядко биват призовавани да дадат обяснения за предполагаеми престъпления, извършени при изпълнение на служебните им задължения, независимо дали са значителни или по-маловажни.

През октомври миналата година европейският главен прокурор Лаура Кьовеши призова гръцкото правителство да промени действащите норми, които установяват специалната процедура за преследване на министри.

Това не е първият случай, в който Гърция е приканвана да промени т.нар. "закон за отговорността на министрите", който според Кьовеши противоречи на европейското право, предоставя имунитет на министрите и възпрепятства провеждането на национални и европейски разследвания.