Според унгарския премиер Виктор Орбан, за да се решат трудностите, свързани с разширяването на Европейския съюз (ЕС), трябва да бъде създаден "концентирчен" съюз, съставен от различни кръгове: държави биха могли да заемат различни "нива на участие" и да си сътрудничат само в определени области, без непременно да се придържат към целия набор от ценности и закони, залегнали в ЕС.

"Не говоря за Европа на няколко скорости: в такъв случай всички все пак ще пътуваме в един и същи вагон и ще се движим в една и съща посока, макар и с различна скорост", казва премиерът на Унгария. Според неговата визия Украйна, Турция и Великобритания ще съставляват "отбранителен и военен пояс" извън ЕС; други държави ще се присъединят само към единния пазар, някои ще приемат еврото, други не, и само твърдото ядро от държави ще се ангажира с хармонизирането на политическите норми и принципи.

Орбан често проявява склонност да се противопоставя на европейските политики и решения, дотолкова, че Унгария е страната, която използва правото на вето повече от всяка друга страна в ЕС. Що се отнася до процеса на разширяване и институционалната реформа на Съюза, изявленията на Орбан са преди всичко опит да се наложи и да лансира собствената си програма, ръководена от икономически интереси, идеологически убеждения и вътрешнополитически нужди.

Още по темата

Виктор Орбан предизборно напада Украйна, за да уязви опонентите си

28 януари 2026 14:45

Потенциално Унгария може да има важна роля в процеса на разширяване и интеграция на новите държави членки, дори единствено заради географското си положение. Заедно с Румъния, тя е единствената страна от ЕС, граничеща както с блока на кандидат-членките от Западните Балкани, така и с тези от Източна Европа (Украйна и Молдова).

Затваряне на изток

Унгария на Орбан е много гласовита в противопоставянето си на присъединяването на Украйна към Европейския съюз. Разногласията между двете страни съществуват отдавна и не се ограничават до продължаващата война с Русия, по отношение на която Орбан често подкрепя редица от позициите на Кремъл.

Още от 2010 г., когато Орбан застана начело на унгарското правителството, което ръководи и до днес, унгарският лидер постави силен акцент върху политиката и реториката си за правата на унгарските малцинства, живеещи в съседните държави. С Трианонския договор (1920 г.) границите на Унгария са значително стеснени след Първата световна война. Различни унгарски общности се озоват в новосформираните територии на Словакия, Сърбия, Румъния и Украйна, където са и до днес.

"Наред с Холокоста, това е най-силно преживяната колективна травма в страната", обяснява изследователят в Института за регионални изследвания ELTE CERS и преподавател в университета " Лоранд Йотвьош" Петер Балог, който наскоро е проучвал условията на живот на унгарското малцинство в Украйна.

"По време на социалистическия период това беше тема табу. С падането на Берлинската стена тя буквално избухна и заля обществото и така бързо се превърна в тема на интерес за някои партии, като "Фидес" (партията на Орбан, бел. ред.)".

Още по темата

Присъединяването на Украйна към ЕС би съсипало Унгария, заяви Орбан

11 април 2025 11:40

Орбан положи усилия, за да гарантира, че членовете на трансграничните общности могат да си възвърнат унгарското гражданство – ход, който беше посрещнат с контрамерки от Словакия (която забрани двойното гражданство) и Украйна (която не забранява, но се противопоставя на двойното гражданство).

Истинският разрив с Украйна настъпи през 2017 г., когато Киев въведе закона за езиковото образование в училищата, който според някои органи, включително Венецианската комисия към Съвета на Европа, би могъл да ограничи основните права на малцинства като унгарското.

"Будапеща се възползва от тази възможност, за да промени позицията си спрямо Украйна, която дотогава беше отворена и подкрепяща, включително и за потенциално сближаване с ЕС", обяснява Балог. "Но външната политика на Орбан винаги е била свързана с вътрешнополитическите въпроси. Ако в първите години на управлението си той можеше да се радва на добър икономически растеж, по-късно последва период на стагнация. Неговият фокус върху малцинствата или международните теми е и начин да се отклони вниманието от проблемите в Унгария".

Дори след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна въпросът за унгарските малцинства многократно беше повдиган от Будапеща и използван за оправдание на противопоставянето срещу разширяването на ЕС на изток. В момента унгарската общност в Украйна (по оценки около 70-80 хиляди души, концентрирани в западния регион на Закарпатска област) изглежда е в основата на тристранно напрежение. От една страна, често инструменталният дипломатически активизъм на Орбан; от друга, частичното затягане на политиката на Киев спрямо малцинствата заради войната; и накрая – руската пропаганда, която се стреми да засили всяко разделение или напрежение в противниковия лагер.

Инструментални позиции

Румъния също отдавна е в спор с Украйна относно румънското малцинство в страната. В този случай обаче както Киев, така и Букурещ изглеждат склонни да преодолеят разногласията си. За разлика от Унгария, въпросът не се отразява върху подкрепата на Румъния за Украйна и нейното присъединяване към ЕС.

Инструменталният характер на позициите на Орбан относно унгарското малцинство в Украйна се откроява и в много по-сдържаното му отношение към други политици или правителства в региона. Например, по време на последните президентски избори в Румъния Орбан подкрепи крайнодесния кандидат Джордже Симион, въпреки че през последните години той беше замесен в различни скандали и антиунгарски позиции.

Орбан и неговото правителство също така игнорират посегателствата срещу унгарските малцинства в Словакия: няма официални възражения относно Декретите на Бенеш (мерки, които удостоверяват, наред с други неща, експроприацията на собственост, принадлежаща на унгарци в Словакия след експулсирането им от страната след Втората световна война) или относно словашките закони, ограничаващи употребата на унгарския език.

В последно време демонстрации на унгарски граждани на Словакия се проведоха както в Будапеща, така и в Братислава. Въпреки това, Орбан продължава да подкрепя словашкия премиер Роберт Фицо, който също следва линия на защита на националния суверенитет.

Отваряне на юг

За разлика от Украйна, Унгария е сред най-пламенните поддръжници на присъединяването на Западните Балкани към ЕС. По-специално Орбан отдавна поддържа привилегировани отношения със Сърбия. Там също има голямо унгарско малцинство, състоящо се от приблизително 170 000 души, концентрирани предимно във Войводина.

Будапеща описва отношенията си с Белград като "исторически добри". Отношенията между Орбан и сръбския президент Александър Вучич доведоха до поредица от споразумения за партньорство и стратегическо сътрудничество, включително това от април 2025 г., предвиждащо множество съвместни военни учения и сътрудничество в областта на отбраната.

Още по темата

Унгария даде на съд европейската забрана за руския газ от 2027 г.

2 февруари 2026 20:03

"Старата идея, че Унгария има цивилизаторска и защитна мисия спрямо Балканите, продължава да подхранва официалната реторика", твърди историкът и географ от унгарския университет в Печ Норберт Пап. Става въпрос за реторическа преработка, която обслужва много конкретни икономически и политически цели: осигуряване на енергийни доставки, управление на миграционния натиск, установяване на съюзи с регионални партньори, които проявяват скептицизъм към Брюксел, и утвърждаване на Унгария като посредник между ЕС и Белград."

Между 2015 и 2022 г. унгарският износ към Западните Балкани се е увеличил със 150% в сравнение с 22% за този към ЕС. Унгарската банка OTP се превърна в една от най-големите институции там, а унгарската компания 4iG се утвърди като водещ играч в телекомуникационния сектор. Унгарската петролна и газова компания MOL има множество станции и съоръжения в Западните Балкани и наскоро придоби мажоритарен дял в сръбската петролна компания NIS от руския "Газпром", след като преди това придоби хърватската INA и словенската OMV.

"Забавянето на процеса по разширяване създаде нещо като "умора" сред балканските страни", обяснява Пап. "Това отвори място за маневриране на Унгария, която се утвърди като най-последователния и разпознаваем поддръжник на европейската интеграция на региона. Но трябва да правим разлика между това повърхностно позициониране и по-дълбоките мотиви, които движат Орбан: активизмът на Будапеща е по-скоро свързан с преследването на собствените ѝ стратегически цели, отколкото с принципна подкрепа за нуждата от европейска интеграция на страните кандидатки."

Още по темата

Дерогацията за руския нефт в Унгария е увеличила зависимостта ѝ и приходите на MOL и Кремъл

16 февруари 2026 10:26

Всъщност под повърхността протичат и интересите, свързани с доставките на руски газ по балканския тръбопровод, от който Унгария е силно зависима, и за който Орбан постоянно настоява за изключения по отношение на решението на ЕС да се освободи от енергийни доставки от Русия. Това е игра, в която е замесена и Сърбия.

Междувременно самата Сърбия изрази желание да се присъедини към сътрудничеството между Будапеща и Москва в областта на ядрената енергетика, което стои в основата, например, на изграждането на АЕЦ "Пакш-2". Тя наскоро беше пусната в експлоатация в близост до едноименния унгарски град. Така се получава една "циркулярност" между международните отношения и нарастващото икономическо присъствие, между външната политика и стремежа към вътрешен консенсус, предопределена да бележи, наред с всичко останало, и предизборната кампания, която се открива в Унгария преди парламентарните избори през април.