Феновете на сериала "Игра на тронове" помнят култовата фраза "Зимата идва".

Вместо бели бродници обаче зимата носи в Европа скъпи природен газ и електроенергия. Ескалацията при цените им започна още по есенно слънчево време заради продължаващите прекъсвания на енергийните доставки, породени от войната на САЩ в Иран, която се прибави към наслоените проблеми от "специалната операция" на Русия в Украйна. В допълнение газохранилищата на Европа се оказаха рекордно празни, въпреки че Брюксел при предишната ценова криза въведе административни изисквания за запълването им.

Със застудяването природният газ на европейските борси надхвърли 100 евро/МВтч, а цената на електроенергията на 4 ноември в България и в Унгария е най-високата в Европа – 302 евро/МВтч. Облачното есенно време и предстоящата зима ще изключат от микса огромната част от инсталираните мощности у нас – слънчевите, и ще се наложи включването на въглищните електроцентрали, чиито цени също не са ниски заради купуването на парникови квоти.

И логично пазарът се очаква да скочи допълнително. Домакинствата са на защитения от държавата пазар, а правителството на "Прогресивна България" по няколко пъти на ден в последно време повтаря, че цената на тока за бита и парното няма да мръдне до юли 2027 г.

Не така обаче стоят нещата в бизнеса, който се снабдява с електроенергия на свободния пазар, където за октомври средната цена е била над 230 евро/МВтч. Голяма част от тежката индустрия обаче прибавя към високите сметки за ток и тези за природния газ. За ноември цената на синьото гориво ще е с близо 33 на сто по-висока от октомврийските 45 евро/МВтч.

Хвърчащите енергийни цени съвсем резонно тревожат предприятията – и то не само българските, а и италианските, австрийските и френските, нищо че цените на техните пазари с 20 до 50 евро по-ниски от тези тук.

Натиск над кабинета за промяна на компенсациите

В седмицата след президентските избори правителството на Румен Радев и "Прогресивна България" бе буквално засипано от искания от работодателски и синдикални организации за преразглеждане на приетия през септември компенсаторен механизъм за високите сметки за ток на т.нар. небитови потребители. Трите най-големи опозиционни парламентарни политически сили – "Продължаваме промяната", ГЕРБ и "Демократична България" също оказаха натиск върху управляващите, засипвайки ги с декларации, че ако не започнат да плащат помощ на предприятията, това ще доведе до техни фалити и безработица, или до ръст на цените на техните стоки и голяма инфлация.

Още по темата

Помощи за ток за фирмите – след 10 месеца и неясен процент от стари сметки

17.09.2026 16:51

Очертаният проблем е в това, че по програмата ще започне да се плаща чак след края на юни 2027 г., а високите сметки за ток трябва да се покриват сега. Заделеният от правителството ресурс е до 140 млн. евро, с които би трябвало да се покрие разликата между средната цена на базовия сегмент "Ден напред" на Българската независима енергийна борса за десетмесечния период и базова стойност от 122.71 евро/МВтч, без ДДС. Максималният размер на компенсацията е до 80% от разликата.

Още през септември средната борсова цена беше над 166 евро/МВтч, за октомври вече е с около 40 процента по-висока, а сметките са дължими след дни и капиталите на фирмите се изчерпват.

В отговор на исканията на бизнеса и политиците в сряда вечерта се състоя среща между бизнеса и енергийния министър Ива Петрова, след която стана ясно, че небитовите потребители ще получат подкрепа за октомврийските си сметки. Но не защото правителството се е смилило. А защото механизмът принципно предвижда, ако борсовата цена за целия месец скочи над 180 евро, помощта да се изплаща веднага. Преговорите за евентуална промяна на компенсационната програма продължават, като това зависи от различни разчети, каза председателят на Българската стопанска камара Добри Митрев.

Още по темата

Бизнесът ще получи компенсации за скъпия ток през октомври, готви се по-голяма помощ за тежката индустрия

04.11.2026 19:02

Положителната новина за тежката индустрия е, че правителството се е съгласило да поиска от Европейската комисия одобрение за увеличаване на друг вид помощ за енергоинтензивните предприятия и Фондът "Сигурност на електроенергийната система" (ФСЕС) да покрива 70 вместо досегашните 50 процента от разликата между борсовата цена и праг от 63 евро/МВтч.

Колко ще струва всичко това на фонда, не е ясно. Оттам не посочиха пред Mediapool с какви средства разполагат в момента, аргументирайки се с това, че зависят от постъпленията от продажбите на електроцентралите и на парниковите квоти. Бившият енергиен министър, сега депутат от ГЕРБ, Жечо Станков обаче изчисли, че заради повишените цени на тока нарастват и отчисленията на електроцентралите във ФСЕС и до края на годината това ще осигури допълнителни 400 млн. евро само от продадения на борсата ток, а още 100 млн. евро ще влязат над разчетените от държавната търговия с парникови емисии, тъй като те също са поскъпнали.

Близо 1.4 млрд. евро помощи за бит, топлофикации и бизнес

За 2027 г. прогнозираните приходи на фонда са 1.356 млрд. евро. От тях 355 млн. евро са за покриване на разликата в цените, на които електроснабдителните дружества продават на бита. Те купуват от борсата на пазарни цени, но продават на домакинствата на по-ниски, определени от енергийния регулатор. Най-голямото перо – 690 млн. евро, е за премии за топлофикациите, които произвеждат и електроенергия – друг способ на държавата да държи цените за централното отопление относително приемливи за потребителите. А точно сега – и да не ги повиши, макар да има нормативно причини.

Още по темата

Пристрастяващите и сбъркани компенсации за тока на бизнеса

29.01.2025 07:51 Владислава Пеева

Фондът ще продължи да изплаща компенсациите, приети през ноември 2025 г., за скъпия ток на енергоемката индустрия, което ще продължи до края на юни 2028 г. Заложените разходи за 2027 г. са 140 млн. евро – с тях се покриват половината сметка за ток при цена над 63 евро/МВтч, като предприятията са длъжни са реинвестират част от помощта за декарбонизация. Обаче тези разходи ще нараснат предвид договореното в сряда увеличение на помощта до 70 процента.

Доколкото ще се чака одобрение на ЕК, засега тежката индустрия остава със сегашната си помощ, която председателят на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори (БФИЕК) Константин Стаменов определи като нищожна. Пред Mediapool той коментира, че при сегашните цени на електроенергията и природния газ практически за предприятията декарбонизацията става практически неизпълнима цел.
"Хеликоптерни пари" или предвидливост

"Парите ще отидат за ток и газ, няма да има средства за иновации", каза Стаменов. Той определи като "хеликоптерно раздаване на пари" правителствената програма за въпросните до 140 млн. евро за компенсиране на разходите на небитови крайни клиенти за електрическа енергия и на операторите на електропреносната и на електроразпределителните мрежи. Също така отбеляза, че за разлика от енергоемките предприятия, при предоставянето на бъдещите до 140 млн. евро за небитовите потребители няма никакво условия за инвестиции.

Представителят на тежката индустрия разкритикува правителството и за това, че не използва парите от парниковите квоти именно за декарбонизация на индустрията, а държи цените на електроенергията за бита под пазарната им стойност, както и за това, че не допуска промишлените предприятия до европейските средства от Модернизационния фонд. Реално основната част от тези средства отиват за проекти на държавния Електроенергиен преносен оператор, а друга част – за модернизация на електроразпределителната мрежа, като при това възстановяването на разходите на частните оператори "Електрохолд", "Енерго-Про" и ЕВН започна едва наскоро с огромно закъснение.

От Министерството на енергетиката защитиха подходът да се плаща компенсация за небитовите потребите накрая по средна цена за всички десет месеца. Целта е "да се отчетат реалните пазарни тенденции, а не само краткосрочните ценови колебания", заявиха от ведомството пред Mediapool. Според него "по този начин се осигурява по-голяма предвидимост за бизнеса и възможност за по-ефективно използване на средствата за компенсации".

"Предвиденият размер на компенсациите до 80% позволява да се осигури подкрепа за широк кръг предприятия, като същевременно се запази възможността за реакция при нови ценови пикове. Целта на правителството е не просто да компенсира част от разходите за електроенергия, а да осигури устойчив механизъм за защита на конкурентоспособността на българската икономика", допълват от Министерството на енергетиката. То отбелязва, че точният процент на подпомагането ще се определи след 30 юни 2027 г., след като бъдат известни както действителните средни борсови цени, така и необходимият финансов ресурс за компенсации.

Проблемът с енергийните цени е структурен

Според експерта по устойчиво бизнес развитие и бивш съдружник в Denkstatt България Боян Рашев със сигурност има нужда от компенсаторна програма като временна защита на жизнеспособни предприятия, докато се предприемат мерки за намаляване на цената.

Още по темата

Разработват се сценарии за автоматични компенсации за тока на бизнеса

22.05.2025 18:59

"Пет години последователно подновявани компенсационни програми обаче показват, че проблемът не е временен, а структурен. Индустрията има нужда от конкурентна крайна цена – изрично поставената с декларацията от Антверпен (февруари, 2026 г.) цел от европейските енергоемки индустрии е 50 евро/MВтч с включени съпътстващи разходи (достъп и пренос). За съответните предприятия в България това изисква цена на самата енергия около 38 евро/MВтч. Това са цени, които последно имахме през 2017-2018 г., тоест преди създаването на Резерва за стабилност на пазара на емисионни квоти, който доведе до първоначалното шоково вдигане на цените им", коментира той пред Mediapool.

По думите му приоритетът трябва да бъде не компенсации, а сваляне на разхода за снабдяване. "Имаме нужда от нещо, което да проработи веднага, за да се предпазим от зимен шок в цените. Сред най-бързите възможности е временното премахване или съществено ограничаване на въглеродния разход в електропроизводството чрез решение на ЕС. За България потенциалът е особено значим – отпадането на този разход може да направи повече налични лигнитни мощности конкурентни, да увеличи предлагането и да намали необходимостта от газови централи в целия регион. За съжаление, това не важи с подобна сила за цяла Европа, където голяма част от въглищните мощности бяха затворени и заменени с газови централи, а последните изцяло зависят от внос на газ", отбелязва Рашев.

Според него публичният ресурс трябва да бъде насочен към мерки, които освобождават надеждно предлагане или намаляват пиковия недостиг още тази зима – срещу проверим резултат, конкретни срокове и ясна цена. "За оставащия извънреден разход най-полезна би била предварително определена месечна компенсация, насочена към действително изложени на високите цени енергоемки предприятия. Процентът, бюджетът и срокът за плащане трябва да са известни. Това запазва оборотни средства и позволява сключване на производствени договори. Данъчните и мрежовите облекчения също могат да намалят крайната сметка, но техният разход трябва да бъде показан открито – прехвърлянето му към бюджета не го премахва", казва Боян Рашев.

Слаба защита срещу зимен ценови шок

Оценката му е, че в сегашния си вид компенсаторната програма за бизнеса предоставя слаба защита срещу зимен ценови шок. "Предприятието плаща зимните фактури сега, а научава окончателната помощ след края на периода. Междувременно евтини пролетни месеци могат да намалят изчислената компенсация, без да поправят загубените през зимата поръчки или недостига на оборотни средства. Неизвестният процент допълнително затруднява планирането", коментира експертът.

"Вече пет години скачаме от една на друга схема за компенсации, а европейската индустрия затъва все повече. Конкретно в България индустриалното производство продължава да намалява. Очевидно не компенсациите са начинът да спрем разрухата на индустрията. Трябва да поправим структурните проблеми в енергетиката", допълва той.

Още по темата

Европа се запасява за зимата с американски втечнен газ

03.11.2026 16:50

Рашев коментира също, че и самата Европа не е подготвена за предстоящата зима и това се превръща в ежегодна тема. "Европа има инфраструктура, но това не означава, че е осигурила енергия на икономически поносима цена. Газохранилищата са запълнени под 75% към днешна дата, тоест зимният баланс зависи от продължаващи големи доставки на втечнен газ. Продължителен студ, ограничени доставки, слаб вятър, недостиг на вода и аварии в големи ядрени мощности могат да предизвикат ценови шокове и регионални затруднения. Най-вероятният първи удар е предприятия да ограничат производство, защото не могат да платят енергията. Физическото снабдяване отново ще бъде запазено чрез икономически болезнено свиване на потреблението", прогнозира той.

И в Гърция помощ постфактум

Бизнесът в Гърция е в сходно на българските фирми положение с компенсациите за скъпия ток, а страната илюстрира едно от основните противоречия в европейския енергиен преход: повечето възобновяеми източници не водят автоматично до предвидими енергийни разходи за производствените предприятия. Цените на тока остават силно зависими от международните пазари на природен газ, като същевременно продължават да възникват въпроси доколко по-евтиното производство от възобновяеми източници реално носи ползи за крайните потребители.

Причината е, че от септември до началото на ноември "зелените" променливи тарифи са се повишили до 76% и повечето големи доставчици са увеличили ноемврийските си цени с над 40% спрямо предходния месец.

В отговор гръцкото правителство обяви нов пакет за подкрепа на тежката индустрия до 95 млн. евро през 2026 г. Плащанията обаче ще започнат едва през 2027 г., което поражда въпроси относно ефективността на подобна последваща (ретроспективна) компенсация в момент, когато производителите са изправени пред непосредствен финансов натиск.

Тези мерки допълват съществуващите схеми за подкрепа на енергоемките индустрии, но обхватът им и въздействието им върху по-малките производители изискват по-задълбочен анализ. Схемата се основава на рамките на ЕС за държавна помощ и покрива до 50% от допустимите разходи за електроенергия за периода януари–юли 2026 г. и до 70% за периода август–декември, при условие че бъде одобрена от ЕС и са изпълнени инвестиционни изисквания, свързани с намаляване на емисиите и енергийните разходи.

Натиск върху инфлацията

Големият проблем на Гърция е, че няма газохранилища, което прави гръцкия пазар силно чувствителен към международните цени на синьото гориво.

Високите цени на енергията в Гърция вече оказват натиск върху инфлацията и производствените разходи в индустрията. Централната банка на страната прогнозира 3.5 на сто инфлация през 2026 г., а бизнесът се опасява, че разходите за енергия ще намалят конкурентоспособността му, преди той да получи каквито и да било компенсации. Около 700 гръцки енергоемки предприятия са изложени на риск заради настоящия ценови натиск, а бизнес асоциациите предупреждават за опасности пред производството, износа и заетостта.

Още по темата

Обяснено

Цените на газа в Европа се удвоиха, запасите са исторически ниски, а зимата тепърва предстои

20.08.2026 15:20

Затова те настояват за по-бърза, по-мащабна и по-предвидима подкрепа – особено ако цените на електроенергията и газа останат високи през зимата. Бизнес организациите искат и стабилна рамка, която да предпази гръцките производители от неизгодно положение спрямо конкурентите им в други държави – членки на ЕС, които вече са задействали новите европейски инструменти за подпомагане.

Водени са дискусии и относно подкрепа за малките и средните предприятия, включително за компании с годишен оборот до 10 милиона евро, но за настоящия зимен сезон все още не е обявена подобна мащабна мярка.

Австрия също страда от подкрепа, "изсипвана с лейка"

Въпреки наличието на собствени възобновяеми енергийни източници, Австрия не може да се изолира от високите цени на електроенергията в целия ЕС поради връзката на цената на тока с тази на газа. В резултат бизнесът и индустрията понасят сериозни щети.

Предприятията получават субсидии за разходите за енергия в зависимост от големината и своята енергоемкост, което помага на най-тежките индустрии да смекчат ръста на разходите за въглеродните емисии. Някои енергийни данъци са временно намалени.

В продължение на години Австрия отчиташе едни от най-високите нива на инфлация и един от най-слабите темпове на икономически растеж в ЕС. Причините за това са сложни. Наред с другото, по време на енергийната криза финансова помощ беше разпределяна директно сред населението – подход, който според много експерти допълнително е подхранил инфлацията.

В Австрия подобни мерки често се описват като подкрепа, "изсипвана с лейка" – тоест твърде широка, вместо да бъде насочена към онези, които имат най-голяма нужда от нея. По този повод Кристоф Баделт, ръководител на Фискалния консултативен съвет, коментира преди време, че правителството трябва "най-после да спре да разхищава средства". Според него многократно са били въвеждани твърде много мерки на принципа "поръсване навсякъде", като една от тях е "прекомерно мащабната втора програма за субсидиране на енергийните разходи".

И в Австрия бизнес асоциациите настояват за трайно конкурентни цени на електроенергията за индустрията или за субсидии за таксите за ползване на мрежата. Последните нарастват рязко, тъй като електроенергийната мрежа се нуждае от значително разширяване, за да се справи с ръста на възобновяемите енергийни източници.

Франция компенсира бизнеса с данъчни и мрежови отстъпки

Във Франция тази година има помощ само за най-енергоемката индустрия. Тя плаща едва 0.50 евро на мегаватчас данък вместо обичайните около 26 евро, получава 50–81% отстъпка от мрежовите такси и ѝ се възстановяват частично въглеродните разходи – около 30 евро на мегаватчас. От януари горемите предприятия могат да подписват десетгодишни договори за дял от ядрения ток на EDF, замествайки регулираното снабдяване, приключило миналия декември. През май правителството обяви 150 млн. евро компенсации за въглеродни емисии за химическата промишленост – мярка, която преди това беше запазена само за секторите на стоманата, алуминия и хартията. Специалният прием на заявления за новодопуснатите сектори приключи на 31 октомври.

На хартия Франция изглежда защитена от прекъсвания на електрозахранването – основният риск обаче е свързан с тарифите. Цената на тока с доставка 2027 г. достигна рекордните 100.7 евро за мегаватчас. Големите потребители закупуват 88% от електроенергията си предварително, обикновено чрез договори за две до три години, което означава, че при всяко подновяване на договорите разходите им се променят. Във връзка с прекратяването на евтините доставки на ядрена енергия по регулирани цени, президентът на асоциацията Uniden, представляваща енергоемките предприятия, коментира: "Скокът е голям".

Призив за дългосрочни и колективни договори

Тя и други организации настояват за дългосрочни договори за ток и инвестиционна помощ. Федерацията на занаятчиите U2P и организацията на работодателите от малкия и средния бизнес CPME предлагат сключване на колективни договори за закупуване на електроенергия за малките фирми.

Именно малките и средни предприятия, които са извън целевите схеми за подпомагане, са най-уязвими на волатилните цени на електроенергията. Те използват инструменти за хеджиране, намаляват потреблението и прехвърлят част от разходите към крайните цени. Данни на Френската централна банка показват, че през септември 13% от индустриалните предприятия са повишили цените си, а обичайно такава е реакцията на 10 процента от бизнеса.

Италия налива 3.3 млрд. евро за свиване разходите за ток

В Италия има специален закон за намаляване разходите за електроенергия и газ за домакинствата и бизнеса. Той дава стимули за собствени фотоволтаици на бизнеса и насърчава дългосрочните договори за възобновяем ток. За намаляване на сметките за електроенергия на бизнеса са заделени 431 млн. евро за 2026 г. и 500 млн. евро за 2027 г. Тези средства се осигуряват от по-високи данъци за енергийните компании с по-големи приходи.

Проектът на закона за бюджета за 2027 г. на Италия предвижда и около 3.3 млрд. евро за ограничаване на разходите за ток на бизнеса и инвестиции в собствени фотоволтаици.

Още по темата

Индустрията търси 5 млрд. евро за декарбонизация и ток за 50 евро/МВтч

02.10.2026 16:37

Все още няма подробности как и към кого точно ще бъдат разпределени тези средства. Но италианските предприятия посочват, че разходите им за електроенергия са по-високи спрямо тези на основните им европейски конкуренти. Това се дължи и на по-високите данъци и такси върху електроенергията. Според най-голямата организация, представляваща дребния бизнес в Итаалия Confartigianato, сметките за неговия ток са с 9% по-високи, отколкото в Германия, с 26% спрямо Франция, и с 58% – в сравнение с Испания (при равни други условия).

Организацията на предприемачите в Италия Confindustria, отбелязва, че през периода януари–септември 2026 г. цената на електроенергията за предприятията е била с 35% по-висока, отколкото в Германия. През септември 2026 г. тя е достигнала 208 евро за мегаватчас. В сравнение с 2020 г. делът на разходите за енергия в общите разходи на преработвателния сектор се е увеличил с 40%.

В Румъния сметките за ток може да се удвоят

Румъния има план за гарантиране на сигурността на доставките на електроенергия, отопление и природен газ тази зима в случай че търсенето вече не може да бъде задоволено чрез обичайните пазарни механизми, съобщиха от Министерството на енергетиката в Букурещ пред HotNews. Домакинствата и публичните институции ще бъдат снабдявани приоритетно, при недостиг може да се наложат ограничения за индустриалните клиенти.

Страната има и план за спешна намеса на пазара на природен газ и може да въведе извънредно положение, когато пазарът не покрива търсенето на газ и доставките за потребителите са изложени на риск. В екстремни ситуации се задейства използването на газ от техническите запаси. Ако и това се окаже недостатъчно, планът позволява намаляване на потреблението и, като последна мярка, прекъсване на доставките за определени категории промишлени клиенти.

Наскоро ръководител на голяма компания в газовия сектор отбеляза иронично, по време на неформална дискусия с група журналисти, че един от факторите, които биха могли да помогнат на Румъния да изкара безопасно тази зима, е именно липсата на големи промишлени потребители на газ.

Властите очакват цените на газа за потребителите да нараснат през тази зима. За битовите потребители прогнозите са за умерено увеличени, тъй като остава в сила наложен от правителството таван на цените. Сметките за индустриалните потребители обаче може да се удвоят. Преди време Кристиан Бушой, държавен секретар в Министерството на енергетиката, заяви, че властите търсят начини да подкрепят небитовите потребители, изправени пред по-високи цени на газа.

"Необходимо е да се набележат мерки за подкрепа – в съответствие с правилата на пазарната икономика и европейските разпоредби за държавната помощ, като същевременно се отчитат ограниченията на националния бюджет и наличното европейско финансиране – за индустриалните потребители, които ще усетят въздействието на растящите цени на либерализирания пазар", заяви той.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Владислава Пеева (Mediapool, България), Kostas Zafeiropoulos (Efsyn, Greece), Florentina Cernat (HotNews.ro, Romania), Lorenzo Ferrari (OBCT, Italy), Gian-Paolo Accardo (Voxeurop, France), Joseph Gepp (Der Standard, Austria).

Имате въпрос, коментар или предложение? Споделете го с нас чрез формуляра за читатели на PULSE — ние четем и отговаряме на всяко съобщение.

Станете част от европейския диалог. Вашите преживявания и идеи могат да вдъхновят следващата история, която ще разкажем. Присъединете се към общността на читателите на PULSE, като попълните този кратък формуляр.