Разпадането на нациите

На 2 февруари издателство "Обсидиан" представи новата книга от политологичната си поредица - "Разпадането на нациите" от Робърт Купър. В нея авторът, наричан "лицензираният свободен ум на Форин офис", представя радикалната си интерпретация на новия световен ред, който се оформя след рухването на комунизма.

Според Купър сега има три типа държави: изпаднали в хаос "предмодерни" държави като Сомалия и Афганистан, "модерни" държави като Китай, Бразилия и Индия, които целенасочено преследват националните си интереси, и "постмодерни" държави като страните членки на Европейския съюз и Япония, които функционират на базата на откритостта, върховенството на закона и взаимната сигурност. Съединените щати, твърди Купър, все още трябва да решат дали да се присъединят към "постмодерния" свят на взаимозависими партньори или да провеждат едностранна политика на налагане на сила.

Основният проблем, пред който са изправени постмодерните държави, е как да се държат в един свят, в който ракетите и терористите не признават граници и в който сигурността от времето на Студената война вече не съществува. Европейците трябва да са готови да използват и по-груби методи, типични за по-ранните епохи - сила, изпреварващи удари, измама, - ако искат да запазят онова, което са постигнали.

Робърт Купър предлага своя изненадваща доктрина за основаващата се на сътрудничество империя и моралните ценности, които са в основата на всеки външнополитически избор.

Из предговор

Най-тежките периоди от европейската история са през ХIV век - по време на Стогодишната война и след нея, през ХVII век - по време на Трийсетгодишната война, както и през първата половина на ХХ век.

Настоящият ХХI век може да бъде по-лош от всеки от тях.

Първите два периода представляват епохи, когато редът се руши, когато църквата, държавата и връзките, продиктувани от чувство за дълг и лоялност, губят способността си да укротяват човешката агресия. През ХIV век залязва старият рицарски ред; феодалните връзки, отслабени от безкрайни войни, отстъпват пред патриотизма; църквата се оказва разделена, когато Франция създава алтернативен папски престол в Авиньон. След Стогодишната война войнишки шайки бродят из опустошена Франция и тероризират селското население.

През ХVII век църквата е разделена от новите протестантски движения, а последвалите войни са както между държави, така и между религии. Съчетавайки мощта на държавата и фанатизма на вярващите, тези войни без граници и без пощада са разрушителни за Централна Европа. Обществото е на ръба на рухването. Според някои източници една трета от населението на Германия загива...

Кризата в Европа през ХХ век има по-различен характер. Тази история може да бъде разказана по много начини: войните в Европа са първите големи войни на индустриалното общество през ХХ век, войни между машини и между хора; това са също така войни между свръхмогъщи държави, способни да мобилизират обществата си както никога дотогава; национализмът и идеологията ги правят още по-смъртоносни. Най-важното, което обърква всички планове, е, че технологията изпреварва политическите средства за нейния контрол. Разпалилите Първата световна война очакват, че тя ще бъде като всички малки войни от тяхното детство, без да си дават ясна сметка за способността на индустриалната епоха да доставя хора и оръжия за фронта до безкрай.

През останалата част от този половин век машината за пропаганда, контрол и масови убийства се обръща както срещу чуждото, така и срещу местното население в Германия, Съветския съюз и на много други места. После за известно време изглежда сякаш ядрената революция ще доведе докрай триумфа на технологията над човека. По някакъв начин обаче политическата мъдрост се завръща и в стремежа на цивилизацията към саморазрушение настъпва пауза.

Новият век рискува да бъде погълнат едновременно от анархията и от технологията. Двата могъщи рушители в историята могат да се усилват взаимно. А и налице е достатъчно материал, останал от предишните векове под формата на национален, идеологически и религиозен фанатизъм, който предлага мотиви за разрушение.

Бързото разпространение на тероризма и на оръжията за масово унищожение очертава облика на един свят, над който прогресивно губим контрол. Разпространението на средствата за масово унищожение потенциално представлява мащабно преразпределение на силите от развитите индустриални (и демократични) държави към по-малки страни, които могат да се окажат не толкова стабилни и недотам заинтересовани от един свят на реда; или ако си представим един още по-драматичен вариант, това може да бъде преразпределение на силите от държавата към индивидите, т.е. към терористите или престъпниците...

В миналото, за да навреди, дадено идеологическо движение трябваше да бъде широко разгърнато, защото само така можеше да получи достатъчно подкрепа и да придобие авторитет...

Оттук нататък относително малки групи ще бъдат в състояние да нанесат такива щети, каквито биха могли да причинят единствено държавни армии или големи революционни движения. Неколцина фанатици, снабдени с "мръсна бомба" (която разпръсква радиоактивни съставки) или с биологично оръжие, ще могат да предизвикват смъртта на хора в немислими преди мащаби. Опитът на японската секта "Аум" да разпръсне антракс в Токио се провали, но рано или късно някой техен последовател ще постигне успех някъде по света. Вероятно 60 души са в състояние да осъществят сериозна терористична атака, ако са достатъчно предани на делото, смели и технически грамотни или съответно фанатизирани, безразсъдни и разчитащи на късмета. Само 0,000001 процент от населението е достатъчен за това.

Еманципацията, разнообразието, глобалната комуникация - все неща, обещаващи епоха на изобилие и на креативност - ще доведат също и до кошмарната ситуация, в която държавите губят контрол над средствата за насилие, а хората губят контрол над бъдещето си. Цивилизацията и редът се основават на контрола над насилието: ако то стане неконтролируемо, няма да има нито ред, нито цивилизация.

Трите студии в настоящия сборник са индиректни размишления от различни гледни точки върху тази ситуация и върху въпроса какво може да се направи за преодоляването ѝ.

Първата студия описва състоянието на света и състоянието на държавата десетилетие след края на Студената война. Най-очевидната характеристика на този свят е американската мощ, но в дългосрочна перспектива най-важните факти могат да се окажат краят на империята и преобразуването на държавата чрез глобализация.

Най-обещаващата характеристика е възникването на постмодерна система на сигурност в Европа. А най-тревожната е нахлуването на хаоса в цивилизования свят - отвън, както и отвътре. Европа може би е способна да предотврати настъплението на хаоса през Балканите и дори откъм средиземноморския регион, но вероятно ще се окаже много по-трудно да се преодолее хаосът в собствените предградия и западащи индустриални градове.

Затъването в хаоса няма да стане бързо. Все още има време да се разрешат въпросите, които ще го предизвикат. Непосредственото противопоставяне на заплахите от тероризма и от оръжията за масово унищожение може да възпре тези заплахи, но не и да ги изкорени.

Времето, спечелено от директното противодействие, трябва да се използва за разрешаване на някои от залегналите в основата на тази ситуация проблеми. Ако държавите искат да запазят контрола си, първото условие е те да се помирят помежду си, за да могат заедно да се изправят срещу общата заплаха от безпорядък. Мирът между държавите е от съществено значение както за провеждането на сериозна политика на сдържане, така и за самосъхранението им. Чрез войната държавите се отслабват взаимно и се унищожават. Конфликтът разпалва фанатизма и след това предлага на фанатиците средства за унищожение. Без войните в Афганистан нямаше да има Осама бен Ладен.

Втората студия е за това как да се практикува мирът. Тя започва като най-общо размишление върху дипломацията и приключва с разглеждане на условията за утвърждаване на постмодерен мир. Тази студия изразява възхищението ми към онези мъже и жени, които изградиха европейския мир и трансатлантическите отношения след Втората световна война, единствения в историята модел за траен мир между нациите.

В последна сметка уроците от този успех носят за нас и за другите поуката как мирът може да получи по-широко разпространение. Въпросът е ще имаме ли достатъчно време. Обединението на европейските държави след векове на война е забележителен подвиг, но беше нужна истинска катастрофа, за бъде постигнато. При това то беше осъществено на фона на обща история и култура. Най-тревожното нещо, свързано с глобализацията, е, че тя ни изправя срещу нови, чужди за нас врагове, чиито мотиви трудно разбираме. Може да стане така, че модерната наука, донесла ни оръжията, в края на краищата да ни предостави и средствата за техния контрол. Но историята показва, че решението на технологичните проблеми е обикновено резултат на по-добра политика, а не на по-добра технология.

Третата студия е кратък коментар върху Европа днес. Ако искаме да предотвратим бурята, която ни заплашва през следващите десетилетия, ще трябва да впрегнем в действие огромния потенциал на Европа. Няма да е достатъчно да оставим света на Съединените щати.

Условията на мир през ХХI век са толкова трудно постижими, а условията на война толкова ужасяващи, че всички, които могат да се включат, трябва да дадат своя принос и трябва да го направят заедно.