Плах опит да се оспори формулата "сексът винаги продава"

Рекламата на продукта "Булка" да бъде спряна, настоя съветът по саморегулация

Производителят контрира, че чалгата се толерира в национален ефир без цензура

Рекламата на продукта "Булка" да бъде спряна, настоя съветът по саморегулация

Рекламата на имитиращия сирене продукт "Булка" нарушава етични правила за реклама и търговска комуникация и затова Етичната комисия към Националния съвет за саморегулация (НСС) препоръча излъчването ѝ да бъде спряно. На производителя “Фикосота Синтез“ ООД е препоръчано да консултира проектите за бъдещи реклами, тъй като основната цел на НСС не е санкционна, а превантивна. Решението дали рекламата да бъде спряна или не обаче зависи от добрата воля на рекламодателя. Ако в петдневен срок клипът не бъде спрян или коригиран, с казуса ще се занимава Съветът за електронни медии (СЕМ).

Срещу рекламата са постъпили две жалби, в една от които се посочва, че тя е “не само неподходяща за деца, въпреки се се излъчва по телевизията във всякакви часове на денонощието, а и е с уникално нисък морал и никакво благоприличие“.

В становище до съвета, подписано от Красен Ангелов Кюркчиев, управител на “Фикосота Синтез“ ООД се посочва, че творческата идея за създаването на телевизионната реклама е изцяло на екипа на фирмата.

Във видето предизвикателно облечена сервитьорка, представена като Жулиета, пуска парче от продукта в пазвата си, след което го вади и го дава на младеж, към когото се обръща с Ромео и с когото водят двусмислен диалог: Жулието, ще ти скоча на балкона! О, Ромео, сякаш паднал си от клона…Хапвай, булка, сладко-сладко. Дай туй сиренце на батко. Не е сирене, а деликатес! Наистина, отвсякъде е шест“.

От фирмата обясняват, че “като социално отговорна и професионално работеща компания“ са започнали проекта с търговско наименование “Булка“, свързан с имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко. Първите стъпки са били в посока “опознаване” на потенциалния потребител на тази категория “имитиращи продукти” - какви са основните демографски характеристики на целевия консуматор, къде живее, какви доходи има и как ги разпределя; какви интереси и какъв начин на живот има, каква е предпочитаната философия и гледна точка към заобикалящата среда. Тъй като по дефиниция това е масов продукт, от дружеството са преценили, че основният комуникационен канал е телевизия. След мониторинг и анализ на това какъв тип информация се предлага на избраната от дружеството аудитория в избраните комуникационни канали, са били отличени някои ключови реклами и съдържанието на програмите на някои основни медии в България, като например: предаването “Пълна лудница”; най-актуалните и гледани клипове; текстове на поп-фолк песни: ; най-посещаваните заведения (с над 45000 последователи facebook) и др.

От компанията твърдят, че “нито един от героите не прави отблъскващи жестове или неприлични танци и няма вулгарно поведение. Девойката е с обичайно облекло за вечерно заведение, от какъвто и да е тип, без да има разголване по неподходящ начин. Женствените ѝ форми, които се разкриват, са в рамките на нормалните естетически граници, няма показване на голота повече от допустимото или повече от това, което обикновено се вижда от малкия екран в търговските послания или музикалните клипове, дори напротив. За съпоставка се посочва, че продукцията на търговските оператори е наситена с кадри на момичета, които са в оскъдно облекло, налице е изобилие от секс и прекалена еротичност, които могат да бъдат открити в сериали, филми, клипове и т.н.“.

В становището на фирмата се правят препратки към филма “Ромео и Жулиета“ от 1968г. на италианския режисьор Франко Дзефирели , “в който главната героиня е млада, красива и също така изглежда съблазнителна“. Според управителя на “Фикосота Синтез” “този сюжет е бил и ще бъде пресъздаван многократно, с трагичен и романтичен привкус, с шега, но ще бъде винаги разпознат. Жулиета винаги е била и ще бъде разкривана в нейното амплоа: женствена и красива, двигател на привличането“.

Не е тайна, че в България е налице култура или социална нагласа към типа музика “поп-фолк“, а както често се случва музиката култивира социално поведение и дори социални прослойки. Поради това е налице търсене и адекватност към такава музика, поведение, диалог, език, общуване, облекло и т.н“, посочват от фирмата. Според ответника обществото иска и създава такава музика, при което текстовете на някои от чалга песните биха се квалифицирали като наистина вулгарни, облеклото на участниците в клиповете е напълно оскъдно и културата на общуване просто липсва.

Но тази музика тези предавания и тази субкултура не е обект на забрана или на спиране на предавания или телевизии, дори напротив, в Коледните празнични дни най–голямата търговска ефирна телевизия излъчва концерт на най–изявените представители на тази музика. Всички медии толерират представители на тази музика, но въпреки това никой не ги забранява“. В тази връзка ответникът твърди, че е налице адекватност между търсене и предлагане, че няма пренебрегване или нарушаване на обичайните морални норми.

Според етичната комисия към съвета обаче жалбите срещу рекламата са основателни и и тя е в нарушение на Националните етични правила за реклама и търговска комуникация. Според комисията “цялата идея в клипа е заложена върху съблазнителния женски сексапил, подчертан с всички възможни изразни средства, които да не оставят и капка съмнение в зрителите, за това какво точно се разиграва между двамата “герои“, като явни намеци и подтекст е скрит в разменените реплики. Авторите на клипа очевидно не са се задоволили с по-лек и дискретен намек, а всячески са настояли на предизвикателно излъчващата съблазън сценка. Резултатът се постига с множество похвати, започвайки от цвета на женската рокля – ярко червен съответстващ и на червилото; кройката на роклята – плътно следващата извивките на красивото и щедро женско тяло“.

Крайният резултат от описаното по-горе произведение личи най-ясно в отзивите, поместени в интернет и някои статии по повод същото, в които присъстват най-вече определения като “пошло“, “вулгарно“, “гнусно“, “нечистоплътни асоциации“ и др. подобни. В този смисъл може да се твърди, че независимо от желанието на авторите да избегнат подобно внушение, то реакциите на зрителите показват точно обратното“, посочват още от комисията.

Етичната комисия счита също така, че налагането и поддържането на някои "псевдоистини“ в рекламния бранш, като например тази, че "сексът винаги продава“ или че “няма лоша реклама“, не са нищо друго освен израз на безсилие, липса на креативност и проява на непрофесионализъм.

Споделяне
Още по темата
Още от