Руските енергийни приходи са под натиск

С навлизането в 14-ия месец на руската пълномащабна инвазия в Украйна, Москва разчита, че Западът ще загуби интерес и с намаляване на заглавията за войната ще спадне и обществената подкрепа за предприемане на скъпо струващи санкции срещу нея.

В една ключова област обаче Г-7 и Европейският съюз измислиха как да нанесат значителна вреда на Русия по начин, който в същото време подкрепя глобалната икономика. И е време този натиск върху Кремъл да се засили.

Преди 24 февруари 2022 г. почти половината от приходите на Кремъл идваха от данъци върху износа на петрол и газ и Русия печелеше повече пари, когато световните цени на суровините се повишаваха. Докато танковете се придвижваха, цените на петрола скачаха, паричният поток към Кремъл – също. През по-голямата част от 2022 г. Русия пожъна огромни неочаквани печалби от военната премия върху петрола, ефективно финансирайки своята инвазия. А в същото време високите цени на петрола са голяма заплаха за световната икономика, която предпазливо опитва да излезе от пандемията.

Проблемът беше, че Русия изнасяше толкова много петрол, че конвенционалните инструменти за налагане на санкции на износител на петрол нямаше да работят. Прилагането на широкомащабно ембарго върху руския петрол можеше да доведе до скок на световните цени на петрола, което да навреди на страните надлъж и нашир. А Русия би могла да увеличи още повече приходите си.

Целта на ограничението на цените на руския петрол, въведено от Г-7, Европейския съюз и Австралия за суровия петрол от 5 декември 2022 г. и за петролните продукти от 5 февруари 2023 г., бе да задържи руския петрол на пазара, но същевременно да намалява печалбите в хазната на Кремъл.

Ако Русия продължи да изнася с историческите си темпове, е по-вероятно световните петролни пазари да останат стабилни. Но с намалените приходи от петрол, на Кремъл ще му бъде по-трудно да купува танкове или боеприпаси за бруталната си война или да увеличава пенсионните плащания, за да успокои населението или да поддържа стабилна рублата. ЕС, който в миналото е внасял около половината от руския суров петрол и над 90% от своите петролни продукти, забрани вноса от Русия, когато ценовите тавани влязоха в сила, което направи още по-трудно за Кремъл да намери експортни пазари.

По-конкретно, от 5 декември компаниите в Г-7, ЕС и Австралия не могат да предоставят услуги за доставка на петрол от Русия, освен ако платената цена не е под тавана. Ако пратката с петрол пътува на гръцки танкер или е застрахована от британска фирма, трябва да се предостави удостоверение, че платената цена за нефта е под тавана от 60 долара за барел.

Много доказателства сочат, че таванът на цената работи така, както е замислен. Руският петрол продължава да тече, а пазарите не изглеждат загрижени от загубата на руски доставки. Когато руски официални лица обявиха на 10 февруари, че ще премахнат около 5% от руския петрол от пазара през март, пазарът не беше впечатлен. Цените се повишиха с по-малко от 3%. Като цяло, откакто бе наложен таванът на цените, доставките на руски суров петрол се повишиха леко и цената беше до голяма степен стабилна.

Ценовият таван обаче изглежда изтощава хазната на Кремъл. Руския суров петрол тип Urals, захранващ в миналото дестинации в Европа, рязко поевтиня спрямо световните тарифи, точно когато ценовият таван и ембаргото на ЕС влязоха в сила.

Таванът на цените не важи за целия износ на руски петрол. Ако петролът се превозва с руски танкер, застрахован от китайска компания, и не включва услуги от никоя от коалиционните страни, горната граница на цената не е обвързваща. Голяма част от петрола, който идва от източните пристанища на Русия и се насочва към Китай, не включва услугите на Г-7 и ЕС. Дори и за тези сделки обаче цената, която Русия получи, падна спрямо глобалните референтни цени, което предполага, че таванът осигурява ливъридж на купувачите, дори ако не се отнася за конкретна сделка.

Световните петролни пазари са непрозрачни и някои предполагат, че отчетените цени не отразяват това, което Русия получава. Крайното доказателство, че таванът работи по предназначение, е, че изявленията и действията на Кремъл показват, че приходите са намалели. Например в началото на февруари руското финансово министерство обяви трикратно увеличение на продажбите в чуждестранна валута, за да компенсира по-ниските приходи от петрол. И според данни на министерството държавните приходи от петрол през януари 2023 г. са били близо 60% по-ниски в сравнение с март 2022 г., точно след инвазията.

Ние предлагаме формализиране на процеса за коригиране на таваните от специален политически комитет, който се събира редовно, за да оцени ефективността на тавана и да обяви по-нататъшно затягане, ако е подходящо. Агенцията за прилагане на санкциите на Министерството на финансите на САЩ, Службата за контрол на чуждестранните активи, и нейните партньори в други страни от Г-7, ЕС и Австралия, също трябва да гарантират, че парите от петрол няма да се връщат обратно към Русия по други канали.

Междувременно излишните средства, спечелени от износа на руски петрол миналата година, все още са на депозит в сметки в чуждестранна валута, включително в "Газпромбанк". Сега би било подходящо време да се замразят тези натрупани салда, като на практика се наложи последващо ограничение на цената. Това няма да обезсърчи продължаването на износа на петрол, тъй като новите приходи няма да подлежат на замразяване, стига продажбите да се извършват на или под тавана на цените.

САЩ и техните съюзници постигнаха огромен успех като проектираха и внедриха новия механизъм за лишаване на Русия от приходи, на които тя вероятно разчиташе, за да финансира бруталната си война. Сега е време да се увеличи натискът върху руските публични финанси.

* Саймън Джонсън е бивш икономически директор в Международния валутен фонд, професор в Бизнес факултета на Масачузетския технологичен университет и съпредседател на Алианса за политиките по Covid-19.
Лукаш Рахел e помощник професор в University college london.
Катрин Волфрам е гостуващ професор в Harvard Kennedy School.