"Шамарите в речника" и oбщата история

Правителството не се поддаде на популистките призиви да спре Северна Македония по пътя ѝ към Европейския съюз и ще подкрепи започването на преговори за присъединяването ѝ. През последните повече от две години обаче то допусна грешки по отношение на Скопие, които можеха да прераснат в истинска криза.

Вицепремиерът Красимир Каракачанов и партията му ВМРО, които претендират да са най-големите адепти по темата "Македония" и я ползват нескрито за вътрешнополитическа пропаганда, настояваха България да блокира Скопие за ЕС, докато не бъдат изпълнени условията по договора за "Обща история".

Подобен ход обаче нямаше да донесе никакви ползи на България – на първо място защото има потенциала да тласне югозападната ни съседка към дестабилизация, да я настрои срещу ЕС и да я направи по-податлива на руско влияние, от което страната ни няма полза.

Другите негативни последици са, че такова решение ще даде допълнителни аргументи на антибългарските сили в Северна Македония и формални основания да продължат още по-ожесточено антибългарската си кампания.

Всичко това съвсем не означава, София не трябва да изисква и да упражнява лостовете си за влияние, за да разреши спорните въпроси със Скопие, включително историческите въпроси. Известно е, че това е сложен и мъчителен процес, като се имат предвид наслоената през годините идеологическо- политическа матрица в съседната държава. Ако търсим пробив, едва ли най-добрата рецепта е да размахваме сопа и морков, демонстрирайки ту снизхождение, ту началническо високомерие.

Нужно е хладнокръвие, уважение и ясно поставяне и отстояване на интересите ни.

Българското правителство обаче излъчва разнопосочни сигнали – от ултиматуми за вето, подигравки и размахване на пръст до категорична подкрепа.

Пропуски в Договора за добросъседство

Преди две години България и Македония подписаха историческия Договор за добросъседство, който регламентира създаването на общата комисия. Никъде в документа не пише, че македонските историци трябва да приемат всички български тези или че България трябва да се съобразява със Скопие. Няма конкретни срокове и действащи контролни механизми.

Договорът бе безспорен дипломатически пробив, но още след подписването му лесно можеше да се предвиди, че комисията ще работи бавно, с много спорове и може и да не постигне очакваните от България резултати.
България и Македония постигнаха сериозен напредък и честваха заедно исторически дати и личности, но комисията забуксува.

Президентът Румен Радев и други политици настояха към договора да се подпише нов анекс, а сега България може да формулира нова позиция, в която ясно да посочи, че е готова да се намеси в преговорния процес, ако Скопие не изпълнява определени условия, свързани с решаването на спорните исторически въпроси.

Демонстрирането на сила и подигравки към Скопие за "шамари с възпитателна цел", може само да навредят на българските аргументи.

Македония за вътрешна употреба

Отношенията между двете страни се използват за вътрешна употреба и в София, и в Скопие. Вицепремиерът и лидер на ВМРО Красимир Каракачанов разпознава в Северна Македония основна възможност да демонстрира сила и "патриотизъм".
Изказванията му пък са добре дошли за антибългарските кръгове в Скопие и пораждат очаквана контрареакция.

Така едните и другите взаимно се помпат и оправдават важността си на вътрешнополитическата сцена.

В края на миналата седмица Каракачанов заплаши да оттегли ВМРО от управлението, ако България даде зелена светлина за започване на преговори с Македония, а в понеделник заяви, че не е поставял ултиматум.

"Каракачанов като войвода е по-твърд, шамарите са му в речника, ние сме по-дипломатични", разясни от своя страна премиерът Бойко Борисов.

Каракачанов пък уточни, че всичко било с възпитателна цел.

Този балкански водевил вероятно щеше да е неадекватен за отношенията с други държави, но тук хваща декиш.

За българските граждани обаче е ясно, че подходът на правителството им през последните месеци не е особено продуктивен, включително защото не отчита в достатъчна степен колко трудно е за македонските политици и историци да вземат завоя и да се откажат и от наложени с години пропагандни тези в страната си.

Сега правителството има шанс да приключи този разнобой и да защити националните интереси с ясна и точна позиция за Северна Македония, която да затвърди безспорния пробив в отношенията между двете страни.

България трябва да използва момента и да ускори работата на двустранната комисия и да заложи някаква реалистична времева перспектива за разрешаване на историческите спорове. С шамари обаче едва ли ще стане.