Шистов газ - по света и "без” у нас

Шистов газ - по света и "без” у нас

На състоялия се Световен газов конгрес в началото на юни 2012 г в Куала Лумпур, зам.-шефът на "Гзапром" Александър Медведев отбелязва, че въпреки глобализацията все още само три са макро-регионалните пазари на газ. Това са Северна Америка, Европа и Източна Азия и всеки един от тези пазари си има своята регионална идентичност.

Веднага възниква въпроса обаче докога? Преодоляването на множеството препятствия, свързани с разработването на големи неконвенционални находища по целия свят, ще е от голямо значение не само за преструктурирането на газовите пазари, но и за посрещането на все повече увеличаващите се енергийни нужди.

Докато развитието в сферата на шистовия газ и въглищния метан (CBM) продължава да преобразува енергийното състояние на Северна Америка, то неконвенционалните находища на природен газ с всеки изминал ден стават все по-гореща тема и в Европа, Латинска Америка и Далечния изток, включително Австралия. Дори и на Африканския континент се наблюдава раздвижване по този въпрос и причината е разбираема. Шистовият газ е на път да се превърне в световен феномен, чиито потенциални запаси са предпазливо прогнозирани от някои сериозни институции като Харт Енерджи Рисърч и след това многократно тиражирани под най-различни форми, в много от случаите спекулативно. Проучването на тези залежи тече вече на много места по света, но все още в твърде начална фаза. На практика, комерсиален добив на шистов газ не се прави никъде извън Северна Америка.


От приложената карта, във виненочервен цвят са обозначени басейни с установени запаси, с жълт цвят са басейните с неустановени запаси. В бяло са означени обширни райони, където би могло евентуално да има някакво наличие на шистов газ и със сив цвят са местата без налична информация. Очевидно е, че този път ние сме от почти богоизбраните, т.е България има уникалния шанс да се нареди сред по-богатите. С категоричното условие, разбира се, ако се докажат съответните запаси, защото засега сме все още в жълтите полета на районите с недоказаните запаси. Поднасям тези факти без каквито и намерения или мисъл това да влияе на когото и да било. Просто това са фактите към днешна дата и нищо повече.

Все още предстои да бъде доказано, дали добиването на шистов газ ще се окаже рентабилно в глобален мащаб. Добивът на шистов газ в Щатите е увеличил националния им резерв близо с 50% за последните 10 години. Очакванията според доклада на ЕИА (Energy Information Administration) за 2011 са, че шистовият газ ще достигне 77% от общия добив на газ в САЩ през 2035 г.

Неконвенционалните находища на природен газ, според същия този доклад, ще бъдат от съществено значение за потреблението в Китай. Прогнозите са за достигане 72% от местния си производствен контингент на такива ресурси до 2035 г . Вече не е трудно да се досетим защо е присъствието на трите големи петролни и газови компании в Китай. "Шел" има подписан договор за проучване и добив на шистов газ в тази страна, "Шеврон" е също пред подписване, "Ексон Мобил" ще работи местна нефтена компания в джойн венчър.

За Индонезия бих могъл да споделя много, но искам само да кажа, че заедно с Австралия ще играят ключова роля след Китай при газоразпределението в тази част на света. На о-в Джава, където е и столицата Джакарта, започва изграждането на газова централа на стойност 1.5 млрд. щатски долара.

Богатствата на шистов газ в Южна Америка се свързват с Аржентина, затова и фокусът е насочен към голямото находище Васа Муерта (Vaca Muerta) с предполагаеми огромни запаси от шистов нефт и газ. В Аржентина има един друг проблем и той е, че печалбите от експорт на нефт и газ не могат да бъдат обръщани в чуждестранна валута и фиксираната цена на нефта от 47 щатски долара за барел важи както за износ, така и за местна търговия. Това определено води до негативен ефект върху петролните компании особено в частта за експорт.

Засега Африка е по- назад в надпреварата, но алжирската компания "Сонатрак" предвижда първия си сондаж за шистов газ през следващите няколко месеци. Причината е, че на този континент почти няма изградени газопреносни колектори, като се изключи Алжир.

Европа може да стане главен конкурент при добива на шистов газ. В Европа има няколко места, където има огромен потенциал за комерсиален добив на неконвенционален газ, чиито количества биха могли да стабилизират увеличаващите се разходи в промишлеността и домакинското потребление. Полша се очертава да поеме лидерската позиция в неконвенционалните проучвания и добив, въпреки наскоро появилата се информация за оттеглянето на "ЕксонМобил" от разработката на неконвенционални находища в страната. Изключителна активност напоследък проявява Турция в посока шистовия газ. В Украйна и Унгария също от няколко години се правят проучвателни сондажи. За България не бих искал да коментирам каквото и да е. Мисля, че от всичките писания вече всеки може да си направи елементарния извод – кой крив и кой прав.

От страна на сервизните компании се отделят огромни средства за усъвършенстване на технологиите и най-вече детайлите при интензификация на пластовете, познати на широката общественост като фракинг процедури. Едно от последните достижения в тази посока е разработената нов тип добавка за стабилизиране на нарушени шистови формации с търговското наименование Г-Сиал НРГ. Разтваря се във вода и е абсолютно безвредна съгласно химическия класификатор. Всяка следваща фракинг операция де факто е планирана с използването на все по-малки количества вода. Говори се вече само за ефективни степени на хидравлични разкъсвания, а не на целите интервали както досега. Това сочи, че и на този фронт кипи трескава надпревара.

Въпреки че размерите на находищата за неконвенционален газ не са напълно оконтурени и са с приблизителни оценъчни запаси, общото мнение е, че ще продължи надпреварата, и то със значително по-високо темпо. Сериозни проблеми с регулациите трябва да бъдат решени, за да се случи всичко това споменато по-горе. Основните тревоги са свързани с продължителността на концесиите, нормите и разрешителните, предпазването на повърхностните води, множество законови пречки и т.н и т.н.

Не се знае кога обществата ще станат по-наясно и съответно правителствата ще са по-толерантни към темата. Поради всичките тези причини, все още е твърде рано да се правят каквито и да е точни прогнози. Това което е ясно е, че има достатъчно неконвенционални ресурси и потенциал по света да се покрият нуждите от чиста енергия за следващите поколения.

* Авторът е сондажен инженер, завършил Минно-геоложки университет през 1989 г. До 1996 г. работи в "Нефт и газ Плевен" като главен инженер. От тогава до днес работи в държави от Близкия изток, Египет, Казахстан и сега в Индонезия, за различни компании като инженер по сондиране. В своята практика има десетки наклонени и 12 хоризонтални сондажа за нефт и газ. Ръководи множество интензификации на сондажи чрез фракинг технологията в различните ѝ форми в това число и в шистови формации.

Още по темата
Още от Анализи и Коментари