Ще има глоби за рецидивисти нарушители на обществени поръчки

До няколко седмици поръчките, изпълнявани с бюджетни средства, ще започнат да се подчиняват на същите правила за прозрачност и контрол както проектите, изпълнявани с европейския средства, а системните нарушители ще бъдат подлагани на финансови корекции и ще им се намаляват държавните субсидии. Това съобщи вицепремиерът по икономическите въпроси и европейските фондове Томислав Дончев в интервю за Mediapool. Агенцията за държавен финансов контрол пък ще получи нови правомощия за следене на изразходването на бюджетните средства.

Целта на спрените поръчки не е просто рестарт, а приемане на комплексни мерки срещу задкулисието при провеждането им, каза още Дончев.

Г-н Дончев, защо се налага премиерът да взема на ръчен режим обществените поръчки, след като има редица органи, които отговарят за контрола върху тях? Значи ли, че те не са си свършили работата?

Всички администрации по провеждането на обществените поръчки имат отговорности, както по възлагането, така и по прекратяването. Има много хипотези за прекратяване на една поръчка – или когато си преминал лимита, или когато финансирането не е осигурено, което е много валидно, когато работим с европейско финансиране. Но има и политическо ръководство, което има право на свои виждания, притеснения и съображения. Трудно ми е да кажа за всяка от тези поръчки какъв е делът на чисто формалните основания като коментираните и какъв е делът на другите съображения или притеснения. За това е ролята на политическото ръководство – да се съобразява, да чува и когато има притеснения или съмнения да ги комбинира с чисто формалните елементи.

Сега ще ме попитате не съществува ли опасност политическото ръководство утре като не му хареса някоя поръчка да я спре. В крайна сметка разликата между експерти в администрацията и политическото ръководство не е само правото на допълнителни съображения, отвъд буквата на закона. То носи политическата отговорност, администрацията носи отговорност пред началниците си – административна и наказателна.

Няма ли опасност това спиране за момента да е пиар, а после поръчките да се спечелят от същите фирми? Всъщност какво точно се цели с прекратяването им и кога ще се продължат?

След спирането ще има и промяна на някои от параметрите на поръчките, защото идеята не е просто рестарт. Като изключим случая с предприятието за личните документи и участието там на печатницата на БНБ, те ще бъдат обявени наново с по-различни параметри и по новия Закон за обществените поръчки. Той генерира много повече конкуренция, ще се махнат част от изкуствените пречки за участие на по-широк кръг от фирми. Кой би спечелил още необявена обществена поръчка не се наемам да коментирам.

Въпросът е друг. Не става въпрос за кампанийни мерки, а за комплексни, свързани с борбата със задкулисието.

Какви ще са те?

Някои от тях мога да коментирам, други още не. Интензивно се обсъжда – и то не дали, а как – кои от прилаганите правила за поръчките с еврофинансиране да се трансферират и да се ползват за бюджетното финансиране. Има две конкретни неща, които се опитваме да внедрим в реалността. В момента се преценява колко време ще ни трябва и какви средства, за да се случат тези мерки.

Една от тях е да има ИСУН (системата за наблюдение на разходите по европейските структурни фондове- б.а) и за бюджетните проекти. България е една от първите членки, предоставяща публична информация по европроектите - резюме на проекта, бюджет, изпълнител, който е ясно видим, статус на проекта – движи се, спрян е. Тоест всеки гражданин да може да провери проекта, който се реализира отсреща на улицата за колко пари е, кой го изпълнява. Дали това, което виждат очите му, отговаря на отчетеното в системата.

Например във Франция работи системата "Пресаж", където влизат големите проекти с бюджетно финансиране. Мислим да направим същото. Дали всички проекти, или само над определена сума – над половин милион, но да са публични. Трябва да се прецени дали малък обект за 6 хил. лв., за измазване на ограда или друго, да се вкарва. По-важното е, че всеки интернет грамотен гражданин ще може да прави справка кой кога какво е започнал да прави с бюджетни пари.

Тази система ще бъде възложена на фирма за изпълнение или...

Опитваме се да я направим с минимални разходи. Дали ще надградим сегашния ИСУН или Агенцията за обществени поръчки, за да не харчим излишни пари, ще се прецени.

Това обаче е единият елемент. В момента Агенцията за одит на средствата от Европейския съюз изпълнява буквално жесток контрол над възложителите, но да се размиват нейните функции и с бюджетните средства няма смисъл. Нейните наръчници за проверка обаче са изключително стандартизиране и на ниво чек-листове може да се идентифицират нарушенията. Дозата субективизъм, която може да се появи, е много малко. Същите наръчници може да се използват в държавната финансова агенция.

При контрола върху еврофинансирането, когато се открие нередност – волна или неволна, се прилага финансова корекция – глоба за възложителя. В момента с финансовото министерство се обмисля как подобен механизъм да действа и за изразходването на бюджетните средства. Да се въведе скала за нарушенията – защото едни нямат финансов ефект за реализацията на проекта, други имат, ограничава се пазарът, и ако възложетилите допускат серия от нарушения, рецидивистите да се наказват. Да се редуцира държавната субсидия. Това може да важи за министерства, за агенция, за общини.

Тоест колкото по-лошо възлагаш, толкова по-малко пари ще имаш. Тук дефектът е, че се наказват всички потребители на услугата на съответното ведомство, но пък те от своя страна ще подложат шефа на агенцията или общината на натиск и ще питат защо бюджетът тази година е по-нисък. Което няма начин да не доведе до ефект върху дисциплината.

Имаме много добри идеи, които очакваме да бъдат реализирани през следващите седмици. Знаем, че няма да се справим сами, ще има нужда от пълен синхрон с други институции като прокуратура, съдебна власт.

Голяма част от спрените обществени поръчки ще бъдат проведени по новия ЗОП, който събра доста критики, включително за допускането на фирми в процедура на несъстоятелност. Това няма ли да ги дискредитира допълнително?

Законът събра доста критики от ограничен брой говорители и те са изцяло политически. Някой реши да води битка с корупцията на територията на новия закон, което беше грешка, въздържам си от добро възпитание да кажа глупост. Текстовете на новия ЗОП отразяват европейското законодателство, което е задължително за страната ни. Тези критики водят към сърцевината на провеждането на обществени поръчки на европейско ниво и излиза, че антикорупционните критики са към европейското законодателство, а не към българския законотворец, което не е състоятелно.

Казусът с компаниите в несъстоятелност е при преценка на възложителя. Има категории случаи, където подобна гъвкавост е необходима. Представете си, че трябва да направите водна поръчка и единственото ВиК, което може да я изпълни, е в несъстоятелност. Тогава единствената алтернатива е да няма вода.

Презумпцията на повечето от критиките произлиза от това, че едва ли не възложителят е единственият, който взема решения. Забравя се за контрола от страна на КЗК и ВАС, че за всяко от нарушенията, които прави, възложителят може да получи санкция от тях.

Ин хаус поръчките, при които възложителят може да даде поръчка на собствено предприятие, не ограничават ли конкуренцията на пазара?

По принцип тази норма на провеждане на поръчките наистина нарушава конкуренцията и ако някой искаше да прави здравословна критика на закона за обществените поръчки, трябваше да се фокусира върху ин хаус възлагането. За разлика от всички други глупости, там наистина има ограничаване на конкуренцията и аз имам известни притеснения. Но все пак ин хаус възлагането не се прилага широко, а когато това става има строги изисквания към възложителя и фирмата му. На ниво правилник има достатъчно механизми, които ограничават възможните злоупотреби.

Аз знам много добре къде са рисковете, особено корупционните при ин хаус поръчките. Един от тях е възложителят да даде на свое предприятие поръчката, а тя после да бъде преотдадена на подизпълнител. Това изкривява пазара и ще се следи особено внимателно.

В зимната си икономическа прогноза Европейската комисия посочи, че отслабеното усвояване на евросредствата в новия програмен период за сметка на ударното приключване на бюджета 2007-2014 г. ще доведе до забавяне на икономическия ръст на страната ни през 2016 г. Виждате ли такава опасност?

Евросредствата не би трябвало да са големият генератор на растежа...

Но факт е, че за 2015 г. те бяха основната причина.

Те бяха един от факторите и не са единственият, тъй като имат нисък дял в брутния ни вътрешен продукт (БВП) – едва 4-5 процента, въпреки че заемат огромен дял от публичните инвестиции.

България не закъснява с новия програмен период. България е доста по-напред в акредитирането на оперативните си програми в сравнение с други членове на ЕС. 2015 г. не беше нулева за евросредствата от новия период Имаме задвижени програми, имаме договорени средства, имаме плащания, дори имаме възстановени от Брюксел около 50 млн. лв.

Като обем плащанията от новия програмен период през 2016 г. ще са по-малко отколкото по стария период и това е нормално. Не може да се сравнява приключващ период и такъв, който едва започва. Но до средата на годината имаме амбицията да проведем процедури за над 3.5 млрд. лв. Това, което се пропуска, и считам, че не е било взето предвид достатъчно от ЕК, е че ще продължат плащания по старите програми. Все още имаме да получаваме европейски средства, да довършваме проекти с бюджетно финансиране. Така че сумата, която ще бъде платена през 2016 г. по оперативните програми, би могла да стигне 4 млрд. лв. Това няма да е чак толкова по-малко в сравнение с 2015 г. и точно с тази част от констатацията в зимната прогноза на ЕК не съм склонен да се съглася.

Връщайки се на растежа, показаните изключително добри показатели за експорта през миналата година сочат, че има събуждане на пазара, но не бива да се пропуска и успешният преход и реформа, направени от българския бизнес от началото на кризата. Ако тогава основният генератор на растежа бяха инвестициите в спекулативни и имотни сделки, вижте какъв прогрес беляза българският бизнес, инвестирайки успешно в производство, което доведе до този най-висок растеж след кризисния период. Българският бизнес се е адаптирал към формулата производство и износ, а не към инвестиции с цел къси печалби.

Почти 29 процента от БВП е достигнало производството, което е добре. Не е добре това, че съществен дял от това производство е свързан с добив и първична преработка. Бих искал по-голям дял да е свързан с машиностроенето, високите технологии, което да доведе до добавена стойност.

Ако успоредно с производството се събуди и потреблението, това ще има допълнителен ефект върху икономиката. Нали знаете, че човек харчи не толкова, колкото има в джоба, а толкова, колкото смята, че ще има утре. Фактори за ръста са и производителността, и преките чуждестранни инвестиции. Ако се научим да трансформиране геополитическите рискове във възможности, според мен можем да създадем условия за миграция на инвестициите, които бягат от рискове региони.

Откъде може да очакваме подобна миграция на капитали у нас? Правени ли са анализи?

Имаме например вече преместване на производства от Украйна. Най-голямата миграция на инвестиции и бизнес у нас има от Гърция По различни оценки, между 6 и 8 хиляди гръцки фирми са се преместили у нас, пререгистрирали са се и вече произвеждат на българска територия. Те запазват сходен профил, продължават да работят за гръцкия пазар, но го правят от тук, защото работят у нас без трусове и плащат по-ниски данъци.