Ще се търси компромисен вариант за цените, по които НЗОК плаща онколекарства на болниците

Депутатите ще търсят заедно с институциите и заинтересованите страни консенсусен справедлив механизъм за определяне на цените, по които НЗОК заплаща онколекарства на болниците, в случаите когато няма електронен търг. Целта е да се прехамнат фрапиращите разлики в цените, по които НЗОК плаща онколекарствата на отделните болници, които достигат 15 пъти за един и същи продукт.

Целта е да се намери балансиран вариант, при който болниците да не генерират дългове и това да рефлектира върху достъпа на пациентите до терапия и в същото време общественият ресурс от 1 млрд. лева за онколекарства да не се разхищава, обслужвайки частни интереси. Това стана ясно на заседанието на парламентарната здравна в сряда, на което депутатите подкрепиха на първо четене два законопроекта по темата, внесени от Васил Пандов от ПП-ДБ и Костадин Ангелов от ГЕРБ.

Управителят на НЗОК в оставка Станимир Михайлов каза, че НЗОК подкрепя принципно и двата законопроекта, но този на ПП-ДБ е с по-голям положителен ефект за бюджета на Здравната каса. При варианта на ПП-ДБ НЗОК ще реализира икономия от около 5% от годишните си разходи за онколекарства или около 60-70 млн. лева. Докато при предложението на ГЕРБ – ефектът е от порядъка на 8 млн. лева годишно.

Васил Пандов от ПП-ДБ съобщи, че днес е внесъл сигнал до управителя на НЗОК и ДАНС да извършат проверка в момента има ли болници, в които се доставят лекарства на завишени цени преимуществено от един дистрибутор и дали има свързани помежду си болници и дистрибутори, за да знае обществото как се разходват тези 1 млрд. лева за онколекарства в бюджета на НЗОК. Управителят на НЗОК каза, че ще предложи в проверките да бъде включена и НАП.

Костадин Ангелов от ГЕРБ коментира, че компромисното решение между двата законопроекта трябва да се намери бързо, защото в противен случай от 1 февруари, ще настъпи "програмиран хаос". А именно: НЗОК ще започне да плаща на всички болници по най-ниската цена за лекарствен продукт, отчетена от която и да е болница, за което всички са съгласни, че не е удачен вариант.

Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители (ARPharM), посочи пред депутатите, че цените, които болниците отчитат пред НЗОК не са най-удачните, върху които да стъпи новият консенсусен механизъм за заплащане. Той обясни, че има много ценови аномалии в тях и даде примери: "За август миналата година конкретен лекарствен продукт една болница го отчита както на 5800 лева, така и на 3000, така и на нула лева. Отчетните цени са динамични и те се влияят както от начина, по който болницата прилага лекарства на пациентите: дали има централно разтваряне, дали има неустойки за срок на годност и т.н. Тоест отчетените от болниците цени не са правилният инструмент, въз основа на който да се формира новият механизъм за заплащане. Един и същи продукт едни болници го отчитат пред НЗОК за 40 лева, а други болници – за 900 лева. Това зависи както от момента, в който се провежда обществената поръчка, така и от това дали изобщо болницата е направила обществена поръчка и дали има конкуренция между доставчиците".

Денев посочи, че електронният търг за лекарства е най-добрият инструмент за ценова регулация, но в последните години няма проведен такъв. Затова Денев предложи при изработването на новия механизъм да се ползват не отчетните цени на болниците, а постигнатите от болниците цени в обществените поръчки, които са много по-стабилни. Идеята е да се вземат петте или седемте най-ниски цени и те да важат за всички болници. Според Костадин Ангелов от ГЕРБ обаче така може да бъдат "пропуснати" някои от най-ниските цени при изготвянето на механизма за заплащане.

Зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов пък съобщи, че МЗ събира заявки от болниците за провеждането на нов централизиран електронен търг за онколекарства и сключване на нови рамкови споразумения. Гетов обаче уточни, че този процес няма да приключи по-рано от 6-8 месеца.