Депутатите най-после приеха механизъм срещу огромните разлики в цените на онколекарствата

Парламентът прие окончателно в сряда компромисната нова формула, с която да ограничи големите разлики в цените на онколекарствата, които Здравната каса заплаща на болниците.

До поправките в Закона за здравното осигуряване се стигна след няколкомесечни безплодни усилия, в които парламентарно представените партии се мятаха ту в една, ту в друга крайност и в крайна сметка поради липса на политическо съгласие оставиха НЗОК да разхищава 100 млн. лв. обществен ресурс в угода на доставчици на лекарства и болници.

Дискусия

По време на дебата в сряда Андрей Чорбанов от ИТН разкритикува новите текстове, тъй като реалната формула, по която ще се изчислява тавана на цените ще бъде уредена в наредба и реално крайният ефект не е ясен. Божидар Божанов от ПП-ДБ му обясни, че целта е през наредбата да се изключат екстремно високите и нулевите цени, така че да не влияят при формирането на новия "таван". Божанов допълни, че наредбата също подлежи на обществено обсъждане, така че ще е публично точно какво се разписва в нея. От "Възраждане" също изразиха критики, тъй като според тях е въпрос на време търговците на едро с лекарства да заобиколят и новите правила и "не е отчетен най-добрият интерес на пациента".

Васил Пандов от ПП-ДБ обясни, че чрез тези поправки се осигурява достъпа на пациентите до лекарства, дава се достатъчно време на болниците да се подготвят да работят по новите правила и се защитава обществения интерес. "Ние ще наблюдаваме развитието в хода на годината и ако в края на годината видим, че тези текстове не работят по очаквания начин и не дават резултат, ще внесем нов законопроект", увери той.

Защо е необходима регулация за цените на онколекарствата?

Новият механизъм цели да намали фрапиращите разлики в цените, по които НЗОК плаща онколекарства на болниците, които понякога достигат до над 20 пъти за един и същи продукт. Новият механизъм ще действа в ситуации като настоящата, когато няма действащи споразумения от централизирания електронен търг за лекарства на Министерството на здравеопазването.

Причината е, че електронният търг беше блокиран от съдебни жалби на заинтересовани доставчици на лекарства. В електронния търг при ясна и прозрачна процедура за доставката на един лекарствен продукт се състезават по няколко търговеца на едро и в конкуренция предлагат значително по-ниски цени. Постигнатите при централизирания търг цени автоматично стават "референтни" и НЗОК плаща на всички болници по тях, в това число и на частните, които иначе не провеждат обществени поръчки. Когато няма действащи цени по електронния търг, както е в момента, болниците вече могат да отчитат лекарствата пред НЗОК на техните пределни цени от позитивния лекарствен списък.

Цените от позитивния списък са пределни и умишлено се поддържат по-високи от производителите на лекарства, за да не влияят на ценообразуването в други европейски държави, като се дават "скрити" отстъпки от тези цени.

Затова при наличие на конкуренция в електронния търг и при обществените поръчки на болниците обикновено се постигат чувствително по-ниски цени от пределните в позитивния списък. Първият и единствен досега успешен електронен търг за лекарства през 2020 г. постигна икономия на обществен ресурс от близо 60 млн. лева. Централизираният електронен търг предстои да бъде подновен от МЗ скоро и вече се набират заявки за него от болниците, но въпреки това няма изглед той да се реализира скоро. Затова е необходимо да има алтернативна регулация, която да не позволява с обществен ресурс НЗОК да плаща за едно и също лекарство 100 лева на една болница и 1000 лева на друга, каквито примери има.

Какво предвижда новата формула за онколекарствата?

С новата формула при липса на електронен търг се дават две цени измежду, които НЗОК ще плаща на болниците по-ниската. Първата е средно претеглена цена на дадения продукт от цените, на които болниците го отчитат пред НЗОК за последните 6 месеца. А втората е доставната цена, по която болницата е купила лекарството от дистрибутор. Така, ако сега НЗОК плаща за едно и също лекарство между 100 и 2000 лева на болниците, новата средно претеглена цена ще е около 1300 лева и това ще е таванът, на който НЗОК ще го плаща занапред на всички болници. Но ако доставната цена, на която болницата е купила лекарството е 150 лева, то НЗОК ще плаща нея като по-ниска. В случаите, когато средно претеглената цена, по която НЗОК е платила лекарството на болницата е с 20% по-ниска от цената, на която лекарството е доставено на болницата, то разликата ще следва да се покрива от дистрибутора, който го е доставил.

Допълнително в наредба, която Надзорният съвет на НЗОК ще предложи на МЗ, ще се уреди най-високите и най-ниските цени, които сега болниците отчитат пред НЗОК, да не се взимат предвид при изчисленията на средно претеглената цена. По този начин се цели да се избегнат девиации и нулеви цени или свръхвисоки цени да не влияат върху средно претеглената. 

За да има време да се приеме въпросната наредба и НЗОК да генерира списък със средно претеглени цени на лекарствата, новата формула ще започне да се прилага от 1 юли.

До 1 юли болниците трябва да приведат вече сключените договори с доставчици в съответствие с новия закон, което означава или да проведат нови обществени поръчки, или да сключват анекси.

Финансов ефект

Засега прогнозите за финансовия ефект от тази мярка са предпазливи. Преди ден председателят на здравната комисия Костадин Ангелов каза, че в зависимост от редица условия ще се постигне икономия между 10 и 50 млн лв. Зам.-министърът на здравеопазването проф. Илко Гетов прогнозира ефект от около 10 млн. лв. в първите 6 месеца от прилагането и постепенното им нарастване във времето.

По оценки на НЗОК заплащането за едни и същи лекарства на различни цени на болниците коства около 100 млн. лева годишно, които биха могли да се насочат за лечението на повече хора и по-добър достъп до терапия.

Това не води директно до преразход в бюджета на Здравната каса, тъй като фармацевтичните компании връщат в бюджета ѝ под формата на отстъпки разликата между реалните разходи за лекарства и определените в бюджета. Така за миналата година фармаиндустрията е възстановила близо 300 млн. лв. в бюджета на НЗОК.

Но генерирането на допълнителен разход от 100 млн. лева годишно товари всеки следващ бюджет на Здравната каса, а тези средства вместо за лечение на болни постъпват като приход в джоба на дистрибуторите, които продават лекарства на пределни цени. В някои случаи болници и дистрибутори са с общ собственик и си поделят печалбата от огромните надценки.