Ще се търсят поуки от лекарските грешки, а не назидание

От медицинските грешки ще се търсят поуки, които да подобрят качеството на здравеопазването, а няма да се правят черни списъци и стени на срама. Около това становище се обединиха на кръгла маса при националния омбудсман във вторник представители на държавни институции, лекари и пациенти.

Това послание идва на фона на все по-изострящ се конфликт между пациенти и лекари, в подклаждането на който не са безучастни и държавните институции.

Омбудсманът Константин Пенчев коментира, че в здравеопазването, както и в други сфери, когато няма реформи, хората търсят виновници и да “обесят някого“, което е проблем на “20-годишната безпътица“ у нас.

От агенция “Медицински одит“ отчетоха, че само при 8.5 процента от подадените повече от 500 жалби през миналата година е установена проява на лекарска небрежност, а при 73 на сто от всички жалби са установени сериозни проблеми с качеството и достъпността на здравеопазването у нас. Проучване на Евробарометър от 2010 г. сочи, че в ЕС 25% от анкетираните заявяват, че те или техни близки са претърпявали сериозни инциденти при престой в болница. Един на 20 души или 1.4 млн. души годишно са ставали жертва на вътреболнични инфекции.

Данните от същото проучване за България показват, че 66% от пациентите се страхуват от лекарска грешка при средно 50% за ЕС. 72% смятат качеството на здравеопазването у нас за по-лошо, отколкото в другите страни, при среден процент за ЕС – 33%. Около половината българи биха искали детайлна проверка и финансова компенсация и наказание на виновниците, ако станат жертва на медицинска грешка.

В същото време на въпрос към кого ще се обърнат при подобен случай отново половината посочват болницата или здравното министерство и само 35% - към адвокат. За сравнение в ЕС 48% от анкетираните биха потърсили правосъдието за решаване на проблема. Пенчев коментира, че у нас е сериозен проблемът със съдебната медицина, която по думите му липсва.

Ще се извличат поуки от регистър на грешките

Председателят на етичната комисия към Българския лекарски съюз (БЛС) д-р Милан Миланов съобщи, че в края на март или началото на април съсловната организация ще организира дебат за изграждането на регистър на медицинските грешки. По думите му това трябва да стане като във всяко лечебно заведение бъде определен човек, който да събира и поддава данните “по добронамерен начин“.

“Той ще регистрира информация за естеството и количеството на лекарските грешки като тази информация може да бъде ползвана и е задължително да бъде ползвана от обществото“, коментира Миланов. Според него трябва да се прави отчет на събраните данни всяка година и да се предлагат промени в нормативните актове, когато това е необходимо.

В БЛС няма пълно единодушие за бъдещия регистър, тъй като главният секретар на организацията д-р Димитър Ленков смята, че данните от регистъра трябва да са само за вътрешно ползване на лекарите.

Директорът на медицицинския одит д-р Златица Петрова заяви, че подобен регистър може да бъде създаден по европроект и посочи, че в тази посока ще се работи съвместно с БЛС.

Участниците в дискусията са единодушни, че не трябва да се правят поименни списъци на лекари, които са сгрешили, защото това може да се случи и на най-добрият професионалист.

Експертите на медицинския одит коментираха, че когато се търси персонална вина се създава атмосфера на напрежение и има страх сред лекарите от наказание, докато при системен подход към грешките се изгражда култура на доверие и се извличат поуки.

Обсъдени бяха и дежурните теми за създаването на фонд за обезщетения на пострадали от лекарски грешки и професионални застраховки на лекарите. Според експерти обаче подобен фонд за обезщетения трудно би могъл да се захранва със средства у нас.

Трябва ли да се регламентира лекарската грешка в правото?

Участниците в дискусията влязоха в спор нужно ли е да се регламентира правно термина “лекарска грешка“. Експертите на медицинския одит представиха различни формулировки, приети в други държави, като обясниха, че у нас няма ясна дефиниция на проблема. Проф. Миланов ги посъветва да четат и българска литература, защото в учебниците по медицина има дадена ясна формулировка.

Златица Петрова заяви, че ако законодателят реши да регламентира понятието, експертите ще помогнат със съвети.

Според юриста Поля Голева обаче подобна регламентация е излишна.

“Ако се въведе терминът лекарска грешка в правото, то би могло да се въведе понятие за шофьорска грешка, строителна грешка и за всяка друга рискова професия“, посочи тя. Според нея проблемът не е правен, а е в полето на медицината. Юристът е на мнение, че съществуващото законодателство в тази област е достатъчно добро.