След дъжд качулка: Царските конюшни ще получат спешно защитен статут

Пак се заговори за законови промени, които да принудят частните собственици да пазят старините

Ден след като пожарът в Царските конюшни бе потушен, властите се разбързаха с други "пожарни" мерки, целящи да успокоят обществото, че емблематичната историческа сграда – към днешния ден руина, поне на хартия ще бъде защитена, получавайки статут на културен паметник. Подобни мерки от типа "след дъжд качулка" се взимат всеки път, когато някоя ценна сграда бъде изпепелена, съборена или безнадеждно занемарена, но спасени реликви почти няма.


Най-пострадала от пожара е частта от Царските конюшни, собственост на МВР. Ведомството реално не я ползва. Можело в бъдеще тя да остане частично за административни функции, а отдолу да се направи музейна част. Сн. БГНЕС

Пожарът в Царските конюшни в София за пореден път извади наяве сериозните проблеми на опазването на културното наследство у нас. След "изключително неприятния инцидент" (по думите на министъра на културата Боил Банов) държавните структури се задействаха спешно.

Опожарената част от комплекса ще бъде възстановена поне във вида, в който беше преди огъня и то благодарение на това, че е собственост на Министерството на вътрешните работи. Това може би нямаше да се случи бързо, ако ставаше въпрос за частен имот - справка тютюневите складове в Пловдив, които са оставени на милостта на времето вече 2 години.

Не е ясно обаче дали някога ценната сграда ще бъде наистина реставрирана. Причината е в неяснотата на нейната собственост. Община и министерство досега са открили 7 собственици на Царските конюшни - основно държавни институции.

Части от тях се владеят от частни собственици, сред които и собственикът на терена - "Евротрансбилд" ЕООД. Дружеството прибоди имота след сделка с областната управа на София, по която в момента се водят дела. При благоприятен изход от тях комплексът може да стане отново държавна собственост.

И ако за Царските конюшни може да има някакъв щастлив край след безброй дела и след неясно колко години, остава проблемът със стотиците старини, които са частна собственост. Освен на хартия, засега те не могат да бъдат защитени по друг начин от недобросъвестните си собственици, за които те били "тежест" (по думите на зам.-кмета на София Тодор Чобанов).

Теоретично държавата може да ги ремонтира за своя сметка срещу ипотека на имота. Процедурата обаче била тромава, тежка и на практика не работела. Затова министърът на културата Боил Банов заговори за законови промени, които да я улеснят.

Защитен статут, който не променя много

Царските конюшни ще получат предварителен статут на културна ценност в средата на август, обяви Боил Банов в понеделник, малко след като премиерът Бойко Борисов нареди да се направи необходимото, така че възможно най-скоро сградата да получи такъв статут. Разпореждането на Борисов е дадено след среща с министъра на културата, кмета на София Йорданка Фандъкова и вицепремиера Томислав Дончев.


Министерството на вътрешните работи щяло да въстанови изгорелия покрив, но ангажимент за по-сериозна реставрация засега няма. Сн. БГНЕС

Самият Банов обаче не смята, че този ход ще даде допълнителна защита на сградата, тъй като се очаква решението да бъде обжалвано, а Царските конюшни били защитени и без статут. Въпреки това Банов щял да предприеме този ход в отговор на популистки изказвания по темата. Това било и демонстрация към частните собственици, че държавата няма да позволи разрушаването на обекта.

Всъщност процедурата по възстановяване на статута на Царските конюшни като паметник на културата с национално значение тече от доста време. Тя е започната по искане на Столичната община, но до момента не е приключена - нещо, за което зам.-кметът Чобанов упрекна Банов в неделя.

Според министъра проблемът не бил в мудността на Националния институт за недвижимото културно наследство, който трябва да извърши процедурата, а в "имотните далавери там". Те не давали възможност да се установят собствениците на сградите, които по закон трябвало да бъдат уведомени за издаването на статута. Иначе работата по обследване, заснемане и анализ на сградата била свършена още през април.

Дори и без него обаче подробният устройствен план на имота не позволява надстрояване, дострояване или разрушаване на Царските конюшни. Освен това сградата е в историческия център на София и всяка намеса по нея трябва да бъде съгласувана с Министерството на културата. Банов декларира, че подобни проекти няма да получат одобрение. Не е ясно обаче дали не може да мине в друго време и при друг министър, например. Банов обясни още, че всички културни ценности са защитени от закона, но "не можем на всеки обект да сложим кордон от полицаи".

Имотните далавери

Заради "имотните далавери", свързани с Царските конюшни, в деня на пожара никой не можеше да каже със сигурност чия е засегнатата част от сградата. В понеделник стана ясно, че е опожарен покривът на имот, собственост на МВР. Вътрешният министър Валентин Радев обещал, че ще бъде възстановен.

Пострадалата част от комплекса е всъщност мястото, където реално са били конюшните на царя, обясни Тодор Чобанов. Той определи тази част от сградата като най-ценна, заедно с противоположния ъгъл, откъм бул. "Дондуков". В нея общината държала и превозни средства от царско време, които няма къде да изложи.


Собствеността на сградата в центъра на София е разпокъсана. В нея се помещава и един от факултетите на Националната художествена академия. Сн. БГНЕС

Проверката на институциите показала, че собственост в Царските конюшни имат 7 ведомства. Банов и Чобанов не ги посочиха поименно, но добавиха, че има много частни собственици, включително и на отделни стаи. Големият проблем е, че земята и част от сградата се притежават от "Евротрансбилд" ЕООД на бившия шеф в КТБ Янко Иванов. Заради продажбата им на дружеството на Иванов се води съдебно дело срещу бившия областен управител Веселин Пенев. Според Чобанов, ако то приключи в полза на прокуратурата, сделката може да бъде разтрогната.

Едни хора искат да им мине номерът

И според Чобанов, и според Банов пожарът в Царските конюшни не е случаен инцидент. От прокуратурата пък обявиха, че нито една версия не е изключена при разследването.

"Имаме тревога, че става въпрос за умишлени действия", заяви Чобанов. Според него не е случайно, че това се случва точно сега, когато процедурата по обявяване на сградата за културна ценност е в крайния си етап.

"Едни хора искат да мине един номер. Няма да стане. Това е една от първите сгради на институциите в България. Едни хора се опитват да изпързалят обществото. Арсеналът на тези инвеститори е голям. За тях сградите са тежест. Те мерят само разгърната застроена площ", заяви Чобанов.


Министърът на културата Боил Банов (вдясно) и зам.-кметът на София Тодор Чобанов са на мнение, че пожарът в историческата сграда е умишлен. Сн. БГНЕС

В емоционалния му тон се включи и Банов: "Бесен съм. Да спрат по този инфантилен, гнусен, отвратителен начин да рушат културното наследство". Той на няколко пъти повтори, че дори и разрушени, паметниците на културата могат единствено да се възстановят в автентичния им вид, но не и да бъдат заменени с нови сгради.

С вързани ръце

Въпреки че законът задължава собствениците на културни ценности да ги възстановяват дори и след умишлени палежи, държавата няма сериозен механизъм, с който да ги задължи да го направят. Такъв е случаят с тютюневите складове в Пловдив, със Захарна фабрика в София, с т. нар. Двойна къща, чиито статут предстои да бъде върнат, и с още много сгради. Най-проблемни били тези с размита собственост. Банов не успя да каже какъв е броят им. Заяви само, че са много.

Законът дава възможност на общината или държавата да ипотекират имотите и да направят за своя сметка реставрация. Процедурата обаче на практика не се прилага. Така според Банов единственият механизъм на държавата били разговорите. "Трябва по някакъв начин да можем да я вземем (проблемната къща - б.а.), да я оправим. Да я национализираме, колкото и зле да звучи", каза министърът. За да се намери начин, той обеща неясни към момента законови промени, които щял да предложи през септември.

Целта била при три игнорирани предупреждения към собственика да оправи дадената сграда, тя да бъде отнемана в полза на държавата.

Лошо наследство

Банов се оплака и от лошото наследство от предходните десетилетия. То включвало около 30 000 паметници на културата, които са само декларирани, но не са обследвани и анализирани. За част от тях към момента нямало основания да са защитени като например къщи на партизани. "Има много шкарт", добави и Чобанов.

Работата по тези сгради пречела на оперативността на Националния институт за културното наследство, който иначе "всеки месец работи на пълна пара". За да се стимулират служителите, заплатите им щели да се увеличат с 40%. Освен това близо до начало на реализирането била и дигитализацията на документите за културните паметници - нещо, за което се говори от години.

Още по темата
Още от България

Защо УНСС е на път да фалира?