Търси се обединител на нацията

Даниел Смилов, сн. БГНЕС

Ако някой се сеща за човек, способен да обедини нацията, моля да се обади в Министерски съвет, в централата на ГЕРБ или на Найден Зеленогорски от РБ. Не остава време до изборите и като нищо нацията ще остане разединена чак до Нова година!

Този призив – който (по същество) Бойко Борисов отправи телевизионно тази седмица – има и комична, но и сериозна страна. Преценката му, че нещата са тежки в международен, а и във вътрешнополитически план, е повече от вярна. Очаква ни продължителен период, в който новините ще се свеждат до комбинация от следните елементи:

- Терористични атентати: тероризмът е заразен, пренася се по интернет и няма един единствен причинител. Зад едни актове стоят фанатици или наемници на ИДИЛ, зад други са "самотни вълци“, чиято връзка с някаква организация е слаба, зад трети прозират просто болни мозъци и разюздани тийнейджърски, геймърски фантазии. Мерки, които да „изкоренят“ подобна зараза мигновено, всъщност няма;

- Нестабилност в Турция: Ердоган излезе „победител“ по отношение на опита за преврат, но дори „Файненшъл таймс” – по принцип предпазлив във всички свои оценки – предупреждава за риск от институционално срутване на южната ни съседка. Управлението на АКП използва ситуацията, за да се разправи със свои опоненти, част от които най-вероятно имат пръст в организирането на преврата. Но реакцията на властите в Турция показва как „терористичната“ и „антиправителствената“ заплаха води до преиграване, до разширяване на репресията отвъд границите на допустимото. Как може всички ректори на университети и преподавателите в тях да станат обект на разнообразни „антитерористични“ мерки например?! Подобно залитане в крайности се е случвало много пъти в диктатури и поне на два пъти в демокрации: в периода на макартизма в САЩ (50-те години) и след приемането на Декрета срещу радикалите през 1972 г. във ФРГ. И в двата случая се е стигало до масови уволнения от държавната администрация по подозрения в липса на лоялност към държавата. И двата случая лесно се класифицират като погрешна и опасна политика от дистанцията на времето. Турция влезе в този сценарий. За разлика от Франция, тя изглежда, че суспендира Европейската конвенция за правата на човека не с цел да предприема мерки срещу терористи и превратаджии, а за „прочистване“ на администрацията от доста по-широк кръг от хора;

- Нестабилност в ЕС (макар и доста по-различна от турската):в следващите две години европейската интеграция ще бъде изправена пред най-сериозната своя криза от средата на 60-те години насам. През есента ще има ключов референдум в Италия, от който зависи съдбата на Ренци, а също така и ситуацията в еврозоната. Италианските банки се нуждаят от подпомагане, което ще постави отново въпроса за институционалния дизайн на еврото, за липсата на обща за ЕС фискална политика, бюджет, министерство на финансите, еврооблигации и т.н. Тези проблеми далеч не са нерешими, но ще създадат много възможности за напрежение и конфронтация между страните членки в една и бездруго много изнервена среда. Брекзитът вече отвори голяма и ненужна рана – и във Великобритания, и в ЕС – която сега всички се чудят как да лекуват. Накрая идват дребните и безвкусни закачки като референдума на Орбан за квотите с бежанци или повторението на президентските избори в Австрия, на които грейна звездата на един нов Хайдер. И всичко това е само прелюдия към ключови избори догодина в Германия, Франция и Холандия;

- Тръмп: опасността Тръмп-президент на САЩ може и да отмине света през ноември, но политическият коктейл „Тръмп“ ще си остане и ще става все по-експлозивен. Стена+протекционизъм+изолационизъм+пушка+религия+ксенофобия+НАЦИЯТА ВЕЛИКА ОТНОВО – точно този коктейл спечели 52% в Обединеното кралство наскоро. А може да спечели повторните избори в Австрия. Така или иначе го има във всяка една "цивилизована държава“ в Европа – къде по-силен, къде по-бутафорен, къде в равни части от двете, като у нас;

- Напрежения между НАТО и Русия: Ситуацията в Украйна е далеч от трайно и принципно решение, което означава, че отношенията между НАТО и Русия не могат да се нормализират. Опасността тук не е от открит конфликт, а е по-скоро в дългосрочно влошените политически и икономически връзки. Идеята, че ние ще сме едновременно членове на НАТО и ЕС, и ще развиваме приоритетни икономически и политически отношения с Путин в сегашната ситуация, може да се роди само в увреден мозък. (което не ѝ пречи да е широко-разпространена, обаче.) Борисов има право да не иска допълнително обостряне на кризата чрез „риторика“, но пък с неясните си и странни изказвания (като това за „демилитаризация“ на Черно море) той сам падна в капана на фееричния изолационизъм – нито сме с едните, нито сме точно с другите. На някого тази позиция може и да изглежда умна и премерена, но всъщност тя е невъзможна и просто отслабва България като заплашва да я остави без истински партньори.

На фона на всичко това дойде и премиерската идея за „обединител на нацията“. Проблемът на Борисов е, че освен себе си той не вижда друг в такава роля, а пък сам знае, че премиерският пост е доста по-важен от президентския у нас. Затова продължава със стратегията "Конникът без глава“ кандидат-президент. Под плаща на този конник все повече прозира самия Борисов. Това не означава, че той ще се яви на изборите на есен, а по-скоро, че иска сам да играе максимално дълго време ролята на героя под плаща. Накрая може и г-жа Цецка Цачева да е реалният кандидат, но работата ще е била свършена от самия Борисов – хората всъщност ще са гласували за него.

Кой, какво и за какво обединява?

Проблемът с обединителите на нацията е, че всеки ги вижда по различен начин и най-често – по свой образ и подобие. Смисълът на фразата „обединител на нацията“ обикновено е проста констатация на факта, че съвременните общества са плуралистични и понякога този плурализъм може да направи управлението трудно. В кризисна ситуация фразата се използва като призив за временно суспендиране на политическия плурализъм. Както винаги обаче „обединител на нацията“ значи различни неща за различните партии:

- За ГЕРБ: Обединителят е безспорно Борисов – той трябва да бъде признат като такъв и в лично качество и чрез своите подизпълнители. Формулата „обединител“ по-конкретно означава и че Борисов брои вече гласовете на РБ като свои, защото е преценил, че те нямат капацитет да излъчат единен кандидат (а може би е и инвестирал малко за материализацията на тази липса). За да няма много обидени, той протяга ръка към Радан Кънев, който отново бе „издигнат“ до „много разумен човек“, макар и с лек телевизионно-камерен проблем. По-важното бе височайшето признание, че съдебна реформа всъщност няма – факт, забелязан от Кънев и неговата част от РБ още през декември миналата година;

- За БСП: Обединител означава, че ГЕРБ ще се позиционират не толкова в дясно, а в центъра, което би трябвало да направи кандидатът на ГЕРБ приемлив и за (част от) БСП. Това изглежда като навлизане в територия, запазена за левицата, но с 10-15 % доверие БСП не могат да опазят цялото ляво така или иначе. А и навлизането на ГЕРБ в лявото пространство ще отвори вратата за „голяма коалиция“ с БСП, което след благосклонността на Путин, е втората лелеяна мечта на столетницата;

- За АБВ: Хората на Първанов също тичат на терена на обединителите на нацията. Проблемът на АБВ е, че никой не иска да договорира Първанов или Калфин, а трансферният прозорец вече се затваря и те очевидно няма да играят в голям отбор. АБВ обаче има дълга скамейка от ректори, генерали и обикновени библиотекари, които също могат да се явят на кастинг за ролята на обединител, така че не е изключена активност от страна на ръководството в промоцията на подобни резервни кандидати;

- За РБ-останали: ДБГ виждат във формулата „обединител на нацията“ възможност официално да се откажат от общ РБ кандидат за президент, което до момента така или иначе успешно осуетяват. Кандидатът ту не трябва да е бивш министър, ту да не е излъчен от Гражданския съвет, ту да не е партиец, ту да няма шапка. Сега пък вече има и едно позитивно условие – трябва да е „обединител“;

- За РБ-опозиция: Формулата „обединител“ е директна атака срещу ДСБ с аргумента, че „отново цепи дясното“ по костовски. Този аргумент е двойно неверен, защото няма как да се разцепи десница, която нито е единна, нито е дясна в някакъв униформен смисъл;

- За "патриотите“: Борисов очевидно се страхува от националистическа мобилизация. Такава неизбежно ще има, но с формулата „обединител“ той се опитва да я изтегли в краищата на политическия спектър, където тя ще му е най-удобна.

Това, което обединява истински и прави силни съвременните нации, са най-вече техните институции, конституционната им уредба, спазването на правилата и третирането на всички с уважение и достойнство. Личностите имат своята важна роля в политиката, но те рядко могат да компенсират дефекти на институционалната уредба. Нации, които успяват да се видят представени в една-единствена личност, обикновено имат нужда от сериозна терапия: от тежките клинични казуси с Хитлер и Сталин, до по-комплицирани диагнози като Тръмп и Ердоган.

Споделяне
Още по темата
Още от Анализи и Коментари